88 четения

„Житената питка” обикаля за девети път стражишките ниви II част

Деветото издание на фестивала „Житената питка“ се провежда до 30 октомври на територията на цялата община Стражица. Стартът на форума, който носи името на една от най-прекрасните творби на родения в Стражица писател Ангел Каралийчев, започна в Международния ден на хляба и прехраната – 16 октомври. Предвид епидемиологичната обстановка тази година фестивалът има нова концепция. Житената питка ще се търкулне по нивите в общината и ще посети всички участници. Културните събития, част от фестивала, се провеждат в населените места с участието на читалища, пенсионерски клубове, кметства, детски градини и училища. Идеята е да се покаже великолепното съчетание от живописна природа и уникално културно наследство, защото храната е не само жизнена потребност, месенето на обредните пити е и свещен ритуал, белег на определено историческо развитие и светоглед, етнически и културен маркер, който наред с празниците и носиите определя и спецификата на различните етнографски и етнически групи население. Фестивалът ще запази конкурсния си характер и журито ще оцени цялостното представяне, пресъздадените обичаи, кулинарните шедьоври на участниците. „Никой не е по-голям от хляба” и въпреки ситуацията ще спазим изконните традиции, свързани със замесването на обредни хлябове. Ще възродим обичаите, свързани с Житената питка, а тя ще ни свърже с неугасващата българска традиция, ще посее зрънцето надежда за добри бъдни дни, здраве и сили за успех“, коментират организаторите от община Стражица.

ВЪВ ВИНОГРАД. „Традиционна българска сватба”. В духа на традициите ни потопиха и самодейците от Виноград. Те представиха част от обичаите на традиционната българска сватба. Хлябът заема много важно място в обредите на българската сватба – тя започва със заместването на обредните хлябове. Брашното за тях трябва да се пресее през 3, 7 или 9 копринени сита, да се замесят с „неначената” вода в 3, 7 или девет нощви. Хлябовете се наричат и шарят според предназначението си. „Момина пита” е тази, която момата ще занесе в новата си къща. „Момкова пита” е тази, с която ще се посрещнат младите в общия им дом. Видяхме още „Пита за младите”, изработена като подкова, за да са щастливи младоженците, украсена с цветя и плитки за неразделен и щастлив живот, „Питка слънце”, та винаги да има берекет и разбирателство в тази къща, „Питка за кума” – най-голямата, че е и накичена с печени петлета отгоре. Много питки бяха направили, та нали сватбата ще трае три дни и много гости ще има. Представянето на обичая започна с размисъл на младоженеца за кого да се ожени – добре, че реши да вземе нашенка, защото трябваше интернационална сватба да правим. Акцентът в представянето на читалищните дейци бе „Посрещането на младите в момковия дом”.

Шествието наближаваше дома на младоженеца – момите играха очистваща ръченица, да изгонят всяко зло и да не поглеждат към младите зли очи. Запяха песен, подканваща да излезе момковата майка на портите и да посрещне младата булка. Невестата трябва да донесе берекет в къщата – дадоха й крина с жито и тя пося от него на три страни. Не може да влезе в новия си дом с празни ръце, та внесе пита и бъклица с вино.

Свекървата ги посрещна на прага, благослови ги и ги захрани с „Медена пита”– веднъж с хляб и сол и още веднъж с хляб и мед, че в живота има и добро, и лошо, но все да са заедно и да се обичат. Невестата намаза праговете на вратите с мед, да е сладък животът им, заведе я свекървата до нощвите да разбърка брашното в тях, защото тя вече ще меси хляба, и за да „побелее” в тази къща, заведе я до огнището да разбърка жаравата – та да са здрави и румени децата, дето ще се родят, дадоха на невестата да подържи малко момче, та и тя мъжки деца да ражда…. След тези ритуали младите получиха благословия от своите родители и от кумовете и дойде ред на сватбената трапеза. Празничната трапеза бе наредена в двора на момковия дом. Кумът зае почетното място и по обичай всички се надпреварваха да му угаждат. Централно място на трапезата бе отредено за „Кумовия кравай”. Той се украсява специално с много плетеници, че нищо да не може да разплете връзката между младите, в него се затъква кумовото дръвче – то се прави от клонка чимшир с 1, 3 или 5 разклонения. Дървото бе украсено с ябълки, пуканки, цветя, парички и червен конец. През цялото време на сватбата кумът пази кравая и дървото, че го е откупил много скъпо от дружките на момата. Началото на сватбеното угощение се дава след наздравицата на кума с развалянето на кумовото дърво и разчупването на кравая. Ябълките се дават на младите, както и първите хапки от кумовия кравай, после погачата се пуска по трапезата да се раздели между всички присъстващи. Всички ядат, пият и се веселят, а музикантите свирят мелодии за трапеза.

В НОВО ГРАДИЩЕ. „Питка за Богородица”. Във фоайето на читалището сред традиционните предмети от бита на българина и произведенията на изкуството на новоградищенските майстори бе разположена още една изложба, посветена на фестивала на Житената питка. Денят на Божията майка у нас е най-големият летен християнски празник. Успение на Пресвета Богородица, или Голяма Богородица, е сред 12-те християнски празника, които се честват и от православни, и от католици. Според преданието 15 август е денят, в който Божията майка на 64 години напуска земния си път и отива при сина си. Смъртта й била лека и приличала на заспиване, оттук идва и „успение“ – заспиване. Този празник е свързан с множество обичаи и вярвания, които се спазват всяка година от млади и стари. Централно място е отредено за питката на Богородица. Вярва се, че Божията майка е била постница и е живеела скромно. Питката се приготвя от ново брашно – това е брашното от тазгодишната реколта. За пластичната украса на питката бяха използвани цветовете на Богородица – бял, червен и жълт. Около питката се поставят здравец и чимшир – Богородичното дърво.

„Времето винаги е правилно, когато искаш да направиш правилното”. Този цитат неслучайно присъстваше в изложбата в Ново Градище. Тъгуват кулинарките от селото по празника на баницата в тяхното село, а знаем, че новоградищенската баница е невероятна. Но винаги е правилното време да покажем своето уважение и преклонение пред българските традиции. Житената питка е чакан гост на трапезата, а своето уважение и преклонение пред хляба показват с изделията, с които всяка година участват във фестивала на Житената питка жените от Ново Градище. И сега бяха приготвили освен Богородичната пита, българска пита с цветовете на българското знаме и с традиционните вкусове на хляба, червения пипер и щарената сол, традиционната новоградищенска баница, баница с домашен кашкавал, солени кифлички, тестени рибки и мн. други.

В КАМЕН. „Бъдни вечер и Коледуване”. Каменските самодейци ни пренасят в миналото и за да е всичко автентично и истинско, бяха направили страхотна селска къща до последния детайл, с шарените черги, писаните миндери, с газените лампите и прозорчета с везаните с български шевици перденца, малката софра и трикраките столчета, пъстрите носии, огнището, стоборите, кладенчето… Жива приказка с деца, които играят на броилки и гоненица, и млади булки, които шетат на трапезата. Стопанката на къщата донесе водица от кладенеца и дари булките със здравец и престилки, дето ги е купила от Каменския панаир. Но най-вече ги провери какво ще сготвят за Бъдни вечер, за да се спази строго традицията. Най-голямо внимание бе обърнато на обредния хляб „Боговицата” – той е най-важен за трапезата. Затова и изработването му е строго по традицията. Да се замеси с най-хубавото брашно, да се украси богато: с кръст, за да помага Бог във всичко, с грозде за берекет, с кошери с кошара с агънца и пиленца, за да има от всичко в тази къща. И нареди стопанката всички ястия да са постни. Традициите се предават през поколенията – така и най-старата жена следи за тяхното спазване и разказва за тях на всички поколения в къщата на децата, на булките, а младите момичета научи как да дадат знак на избраниците си – да направят венчета и да ги закичат на коледарските калпаци. На дечицата разказа защо се постила слама на трапезата – да помнят, че Христос се е родил в ясла със слама.

Първо на трапезата сложиха солта, завързана с червен конец, че „изчезне ли солта от къщата, идва гюрултията”. Сложиха и чесън да пази от зло и болести, мед да е сладък животът, ябълки, лук, че да има после за сланинката, тиквеник, орехи, че да си видят късмета, пълнени чушки с булгур, грозде, боб, вино, кравайчета за коледарите. И поясни стопанката да се знае, че ястията трябва да са 7, колкото са дните на седмицата, или девет, колкото носи бебето майката, или 12, колкото са месеците, но всичките трябва да са постни. Ще блажат на следващия ден, на Коледа с кървавица и сланинка. Запалват игнажденската свещ – тя се пали три пъти – на Игнажден, на Бъдни вечер и на Васильовден, и се прибира за здраве на семейството – разказва стопанката. Дойде си и домакинът „Аз вкъщи и Бог с мене”. Донесе бъдник, миросаха го с масло, тамян и вино – той трябва да издържи до сутринта в огнището, а по искрите се гадае за следващата година. Стопанинът прикади вечерята и покани най-чакания гост на Бъдни вечер „Ела, Боже, да вечеряме!”. От Боговицата оставиха едно парче на иконата и по парче за цялото домочадие. От игнажденската пита пък нарекоха на всеки какво му се полага за следващата година – воловете, козите, нивите, хурката, пчелите, къщата… И още магия имаше по орехите, гадаеха за здравето и щастието си през следващата година. И по лучени шушлюпки наричаха за всеки месец от годината. А най-голямата магия бе благословията на коледарите – те наричаха на хляба – вит, превит кравай, наричаха на стопанина, на виното и все за здраве, любов и берекет в тази къща. Стопаните ги дариха с кравайчета и бели пешкири, а торбичките им напълниха с ябълки и орехи.

В ГОРСКИ СЕНОВЕЦ. „КОЛЕДА”. Πpaзникът Poждecтвo Xpиcтoвo, или Кoлeдa, винaги e oчaквaн c нeтъpпeниe и paдocт. Изпълнeн c бoгaти oбpeди и cимвoлични дeйcтвия, c xyбaви пecни и блaгocлoвии, c гaдaния зa бъдeщeтo, тoй e изpaз нa вeчнaтa жaждa нa xopaтa зa здpaвe и щacтиe, зa плoдopoдиe и блaгoдeнcтвиe. Сигурно затова и самодейците от Горски Сеновец бяха избрали именно него за своето представяне. Прекрасен битов кът – истинско огнище, в което догаряше бъдникът, сложен още на Бъдни вечер – магическо дърво, а пепелта от него ще се ползва за лекарство и ще участва във всички обреди за плодородие, изгася се с вино, а останките от него се вграждат в ралото, дето ще обръща нивите. Истинска чешма и полици, отрупани с менци, гаванки и писани чинии, от старите греди висяха дебели венци – лук, чесън и нанизи с люти чушки, богата реколта бяха събрали стопаните, отвсякъде преливаше от богатствата на нивите и градините – пълни кошове с царевица, тикви, чушки, орехи и всичко, което е родила земята. Истински иконостас със запалено кандило и иконите на Христос и Богородица, че от тях ще измолим здраве, берекет и радост и през следващата година. Шарени черги и миндери, постлани с пъстри завивки, допълваха интериора, но по-хубави бяха младите момичета, нагиздени като за празник, че и бебе спеше в люлката, та наистина да е пълна къщата. Стопанинът бе седнал на трапезата, до него стояха музикантите, а две работливи булки шетаха наоколо.

Какво ли нямаше на трапезата, нали е Коледа, трябва да има от всичко. На лично място на трапезата бе поставен Коледният колак – извит като подкова, да носи щастие, трижди превит – да са честити всички вкъщи, украсен с цветя, та да има радост и любов в тази къща, и пиленца, че още деца да се родят, а житни класове, че да е богата реколтата, и кръст, че да помага Бог във всичко. И нали вече не се пости, другият главен герой на трапезата бе прасето – в котлето, в огнището вреше кървавица, а мъдрата главица на Прасчо бе на трапезата, и друсан кебап имаше, и сланинка да се облажи домочадието след дългия пост. Богатата трапеза включваше още пити, баница с късмети, баклава, кекс, селска „Добуш” торта, коледни сладки, кравайчета, сармички, плодове, орехи, туршийки, вино и ракия. „Честита Коледа, Честито Рождество Христово” – приветстваха ни домакините.

И ни попяха: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”, след това стопанинът прикади вечерята и благослови цялото семейство. Дойдоха и коледарите с ямурлуци и геги и високи калпаци. Отдалече се чуваше тяхната песен „Стани, стани, нине, нине, господине”. И благословиха коледарите хляба – вит, превит кравай, и стопанина, и нивите, и стадата, и децата, а стопаните ги дариха с кравайчета, че ги и сурвакаха – и те да са живи и здрави и догодина пак да дойдат. „Ой, Коледо, мой Коледо, роди ми се Боже чедо” с тази песен започна веселието в тази къща. Припяха и за младите „Лиляно, моме, Лиляно” и за стопаните „Тръгнала е мома Рума из гора зелена”, завъртяха се кръшни хора. Нали е празник, всички пеят, играят и се веселят.

ЦАРСКИ ИЗВОР. „Прощапалник”. Този важен ритуал за всеки човек бяха избрали самодейците от с. Царски извор в рамките на Фестивала за Житената питка. Прощапалник се нарича ритуалът, който се организира, когато детето направи първите си стабилни крачки без чужда помощ. Според църковните вярвания прощъпалникът се прави в понеделник, сряда (за да не сяда, т.е. да е работно и разтропано) или в неделя, защото тези дни са добрите според християнските религиозни представи. За възстановка на обичая читалищните дейци бяха избрали интересен подход – да го представят като предаване на традицията на младото поколение. Водеща фигура в ритуала бе бабата и тя обясняваше на внучетата си.

Самодейците бяха пресъздали интериора на старите къщи с шарените черти и ниската масичка. Всичко бе подготвено за Прощъпалника – в средата на стаята бе постлано бяло платно, а в единия му край стоеше гиздава малка масичка с подредени върху нея предметите, по които ще се гадае за бъдещето на детето. Дойдоха гостите на тържеството – роднини на семейството. По традиция предметите трябва предварително да се нарекат – бабата вдигаше всеки предмет и заедно с внучетата си наричаше каква професия ще донесе на малкото юначе, което днес имаше Прощапалник: докторска чанта – доктор ще стане, да лекува цялото село; баданарка – бояджия да стане, че много пари изкарват, мистрия – майстор да стане – къща да построи; мастилница и перо – писар или чиновник, пък може и министър да стане; книга – да е добър ученик, а после и даскал може да стане; гривна – куюмджия да стане – накити да прави, ножици – фризьор или бръснар да стане; игла и конец – шивач да стане; чук – ковач да стане; паламарка – земеделец да стане, и пара – дай, боже, банкер да стане. Тъй нарекоха всичко върху масичката. После бабата показа на всички питката за Прощапалника. Обредната пита бе с богата пластична украса и най-важното за този обичай – с отпечатък от крачетата на малчугана. Бабата даде питката на вече порасналото момче и му заръча на бегом да обиколи масата, та така бързо да тича и братчето му. И дойде ред на най-важната част – майката на малчугана търкулна питката по платното и го подтикна да тича след нея – защапукаха малките крачета, а всички чакаха да видят какво ли ще вземе детенцето, а то хвана питката. „Браво на детето’’ – каза бабата – хлябът е най-важното нещо. Нека винаги за всеки има хляб и да помните, деца: „Никой не е по-голям от хляба” и вдигна питката високо над главичката на детенцето. След това на всички бе дадено по залък от питката с мед, да е работно детето като пчеличките, дето са го събирали, и да му е сладък животът. Всеки, който получеше залък, трябваше тичешком до обикаля масата, за да е бързо и здраво детето. Всички бяха поканени на празничната маса – украсена със свежи цветя и всичко, което предлага есенната градина – кулинарките от с. Царски извор бяха приготвили пити, баници, тиквеник, соленки, тикви, сирене, мед, пуканки…

ЛОЗЕН. „Бъдни вечер”. В битовия кът на читалището бе пресъздадена обстановката на старите български къщи – огнището, полиците със съдове, шарените черги, ниските маси и трикраките столчета и може самодейците да са малко, но пък и кукли имаше достатъчно, че да напълнят собата. В Лозен видяхме и традиции, и иновации. Освен битовата обстановка, пресъздаваща българския бит и подредба, имаше и декорация, която възстановява сцената на Рождество Христово – с яслата, сламата, животните, с Младенеца и Богородица. Боговицата бе украсена с кръст и житни класове, до нея бе поставено кандилото, защото вечерята трябва да се прикади, имаше още боб, ошаф, шарена сол, мед, пълнени чушки, лозови сармички, качамак с маджун, орехи, пуканки, лук, чесън, грозде, круши, ябълки, варено жито и разбира се, павурче с ракия и бъклица с вино. Освен традиционните ястия на масите можеха да се видят и някои нови кулинарни изкушения, като пълнени гъбки, разядки, торта от пърленки. И понеже няма как две малки софри да съберат целия кулинарен талант на лозенчанки, имаше кулинарна изложба и за нея се бяха потрудили Митка и Даниела Стоянови. На масите имаше обикновени ястия, приготвени по рецептите на баба – боб чорба, леща яхния, ошаф от ябълки и круши, качамак с пръжки и качамак със сладко, разядка с печени чушки и чесън, салата от боб с лютеница, каша с маджун, баница със сирене и нови рецепти кюфтета от печени чушки с чеснов сос, постни пълнени чушки с ориз и картофи, пурички с яйца и сирене, мъфини „Червено кадифе” с пълнеж от крема сирене, ябълков сладкиш, постен сладкиш, щрудел и разбира се, житени питки с богата пластична украса.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!