Правнукът на Марко Тотев дойде за представяне на книгата за търновския карък
Проф. Борис Велчев и Даниел Панов уважиха проявата
„АЗ САМИЯТ МНОГО ОТДАВНА СИ ЗАДАВАМ ВЪПРОСА КАКВО ВСЪЩНОСТ НАПРАВИ МОЯ ПРАДЯДО МАРКО ТОТЕВ ТОЛКОВА ПОПУЛЯРЕН. И да си призная честно, и досега не съм сигурен, че съм намерил отговора. Струва ми се обаче, че този въпрос би трябвало да го зададем на народопсихолог. Не само ние, българите, имаме такъв образ, много нации го имат, затова може би точно народопсихологът е този, който би трябвало да разгадае тази загадка“, признава Николай Марков. Правнукът на прочутия търновски адвокат и зевзек, станал нарицателно за лош късмет, беше гост на премиерата на книгата „Познатият непознат Марко Тотев“. Катя Митова-Ганева е автор на книгата, която беше представена в петък в музей „Възраждане и Учредително събрание“. Сред гостите бяха и председателят на Конституционния съд проф. Борис Велчев и кметът на община Велико Търново инж. Даниел Панов, както и много адвокати и общественици.
„Истината е, че Марко Тотев изобщо не е страдал от лош късмет. Имал е четири деца. Двамата му синове стават генерали, едната му дъщеря се омъжва за генерал. Историята казва, че той няма изгубено дело като адвокат. В политическата си кариера достига до едно прилично място – управител на Бургаски окръг. Какво повече да иска от живота си един човек! Е, да, едната му дъщеря умира, преди да е навършила 20 г., но в онези времена това не е признак за лош късмет, просто тогава детската смъртност е била достатъчно висока“, разказва още Николай Марков и признава, че самият той също често се улавя да изрича думите: „Ама че съм карък“ или пък „Какъв съм Марко Тотев“.
„Но тези думи, излезли от моята уста, звучат съвсем различно, убеден съм в това. Както и в идеята, че всеки от нас има нужда от такъв герой, събирателен образ, към когото да насочиш неуспехите си. Може би Марко Тотев е онази интуитивна обществена реакция, която е довела всички ни до необходимостта да извършваме ритуални действия, които да ни предпазят от лошия късмет. Сигурен съм, че много често всеки от нас пустосва съдбата си“, усмихва се Николай Марков.
„ЩЕ СИ ПОЗВОЛЯ ЕДНА ИГРА С ДУМИТЕ И ЩЕ ВИ КАЖА, ЧЕ ДНЕС НИЕ ИМАМЕ ЛОШИЯ КЪСМЕТ ДА ИМАМЕ ТВЪРДЕ МАЛКО ЮРИСТИ КАТО МАРКО ТОТЕВ. Юристи, които мислят преди всичко за ценностите, след това за правото в неговия смисъл на защитник на гражданите и обществото, а не като процедура, в която винаги могат да бъдат намерени вратички. Липсват ни юристите като Марко Тотев, които не правят разлика между мен и държавата, и знаят, че държавата няма смисъл, ако аз не съм добре, а аз не мога да съм добре, ако държавата ни е зле“, заяви конституционният съдия проф. Атанас Семов, който е автор на предговора и пристигна в старата столица, за да представи книгата.
Проф. Семов призна и това, че дълго е мислил над предговора, но в крайна сметка е написал, че от времето на Марко Тотев до днес в лош късмет се е превърнало това, да бъдеш почтен човек.
След това авторката Катя Митова – Ганева разказа пред всички гости как е събирала историята на Марко Тотев, който всъщност преди всичко е блестящ адвокат, бохем и аристократ по душа. Тя припомни неговата страст към покера, откъдето и тръгва името му на неудачник. „Постарах се да събера в книгата всички по-интересни факти за професионалния път на Марко Тотев, който има 60-годишна юридическа практика. Дори само тази цифра е толкова забележителна, че си струва предизвикателство да разбереш това дълголетие“, обяснява Катя Митова-Ганева, която изучава личността на Марко Тотев вече 20 години.
ПРЕМИЕРАТА НА КНИГАТА БЕШЕ СЪПЪТСТВАНА И С ИЗЛОЖБА, В КОЯТО РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПОКАЗА АДВОКАТСКАТА ЧАНТА НА МАРКО ТОТЕВ, бюрото му, документи и снимки. Гостите видяха и подредена маса за покер с ръката мечта за всички покерджии – кент флош роял. „Историята разказва, че когато Марко Тотев видял картите си, по улицата минала погребална процесия. И четиримата играчи скочили, за да отдадат почит на починалия, който се оказал общ познат. Когато се върнали, картите били разбъркани и никой не признал ръката на Марко Тотев, а той изрекъл изречението, което го превърнало в синоним на лошия късмет: „Ех, на Марко Тотев все тъй ще му се случи“, разказва авторката.
Издателство „Фабер“ пуска на пазара любопитната книга, която излиза с подкрепата на адвокатите Йордан Цветанов и Веселка Коева и е посветена и на първата годишнина от признанието на Велико Търново за историческа и духовна столица. „Прекрасно е това, че си спомняме за тази идея Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица, защото тази идея не беше спонтанна, а дълго и добре обмислена. Обаче тя не получи развитие. Мисля че сега, когато планираме и по-мащабни промени в Конституцията, този статут би могъл да бъде записан в най-важния ни документ“, коментира проф. Борис Велчев.
И допълни, че тази промяна не е сложна и е достатъчно само във финала на Конституцията, там, където са записани националните символи – столицата, гербът, знамето, химнът, да бъде казано, че Велико Търново е културната и историческа столица на България.
„Това би било вярно и би било израз на реализъм от страна на законодателя да признае нещо, което и без това съществува. Дори не е нужно отново да се събира Инициативен комитет и да се извървява този дълъг път. Достатъчно е търновци да го поискат, а и кметът Даниел Панов е ентусиазиран в подкрепянето на такива идеи. Той би бил добър мотор за възраждане на това начинание“, категоричен е още проф. Борис Велчев.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
О, мили хора, в мига, в който някой се обяви за велик, стартира падението му. Така е и с градове, държави , империи. Да махнем “Велико” от името на града ни !