386 четения

Текстил с 24-каратово злато и гроб на висш духовник откриха в манастира на Патриарх Евтимий под Царевец

В местността Френкхисар вече шест лета работят проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев

 

ПОГРЕБЕНИЕ С ОСТАНКИ ОТ ЗЛАТОТЪКАН ТЕКСТИЛ ИЗЛЕЗЕ ПРИ ТАЗГОДИШНИТЕ РАЗКОПКИ В МЕСТНОСТТА ФРЕНКХИСАР ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Там вече шест лета работят проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев, и двамата археолози от Регионалния исторически музей. Те разкриват манастира „Успение на Света Богородица“, упоменат в „Житието на Патриарх Евтимий”, откъдето е известно и това, че той самият е служил в този манастир.

Гробът е ранновизантийски и е датиран към VI век. В него е била погребана жена. Главата й е била покрита с воал, обрамчен със златотъкания текстил. Нишките са от чисто 24-каратово злато и са с дебелина 1/12 от милиметъра. Всичко това ни стана известно след реставрацията, която направи в лабораторията на Регионалния исторически музей д.и.н. Иван Чокоев, най-добрият специалист по текстил в България в момента, коментира проф. Хитко Вачев.

Той е категоричен, че все още е твърде рано да бъдат правени каквито и да било изводи за статуса на погребания индивид, но наличието на облекло от подобен тип предполага наличието на една доста богата и високо разположена в социалната йерархия прослойка. Проф. Вачев допълва още, че освен този гроб са били разкопани още два от същата епоха. Погребенията са били на 2,50 метра дълбочина под съвременното ниво и двамата археолози признават, че разкриването им е изключителен шанс и за тях двамата като специалисти, и за историческата наука. От погребенията можем да научим какви са били навиците на хората от тази епоха, облеклото им, как са се справяли с бита си“, допълва още проф. Вачев.

ПРОУЧВАНИЯТА В МЕСТНОСТТА ФРЕНКХИСАР ЗАПОЧНАХА ПРЕЗ 2014 Г. И ОЩЕ ПЪРВОТО ЛЯТО ДВАМАТА АРХЕОЛОЗИ ПОПАДНАХА НА ОГРОМНА ПО РАЗМЕРИ ЗА ВЕЛИКО ТЪРНОВО ЦЪРКВА, която е била построена през XIII век и е функционирала до края на XVII век. „Още докато работихме, разбрахме, че става дума за дълго търсения манастир „Успение на Света Богородица“, и за щастие, още в първия археологически сезон имахме интересни разкрития. Едното от тях вече е напълно реставрирано – става дума за тухла, която излезе от гроб номер 9. Тухлата има по средата двоен патриаршески кръст и седемредов надпис, който разчетохме вече с проф. Казимир Попконстантинов. Надписът гласи: „В началото бе словото и словото беше у Бога и Бог беше словото. То беше в началото у Бога, всичко чрез него стана и без него не стана“. Проучванията след това ми показаха, че това е стих 1:4 от Евангелието на Йоан, което е предговор към Новия завет“, разказва проф. Хитко Вачев.

Археологът признава, че обстоятелствата, при които е била открита тухлата, също са толкова интересни и повдигат важни за науката въпроси. „Нека ви припомня, че тогава тухлата я намерихме под главата на мъжки индивид. В България до момента има само още един такъв епиграфски паметник, намерен в Първомай в Пловдивско през 80-те години, но при изкопни работи, без да е в ситуация. Такива тухли се наричат подвъзглавия и се поставят под главата на починали висши църковни дейци, принадлежащи към черното духовенство, т.е. към висшия църковен клир. Това откритие обогатява знанието ни за погребалните практики, които са извършвани в периода 13 – 14 в., но кой е бил висшият духовник, аз не мога да кажа, въпреки че някои колеги историци ми казват, че имат своите предположения“, коментира проф. Вачев.

В Северна Македония има разкрити две аналогични погребения, които подсказват върховенството на погребания. Единият гроб е в преддверието на църквата „Св. Пантелеймон“ и за него е известно, че е на св. Климент. В преддверието на друга църква в с. Галичица археолозите са попаднали на също така оформен гроб, за който се счита, че е гробът на св. Наум. „На този етап, колкото и да ми се иска да го обявя, не мога да кажа кой е погребан в нашия гроб. Но без съмнение двойният патриаршески кръст и текстът ни дават основание да предполагаме, че това е поне игуменът на манастира, който със сигурност е бил доста значима личност. Много възможно е да е някой с името Йоан, който сам е пожелал да бъде изписан този текст от Евангелието на Йоана, но всичко това са само много предварителни предположения“, признава проф. Хитко Вачев. И уточнява, че за висшия статус на погребания говори и това, че до гроба е била изградена специална ниша, в която е било поставено постоянно горящо кандило. Този гроб е датиран след втората половина на 13 век.

ОСВЕН С ИНТЕРЕСНИТЕ НАХОДКИ ОТ РАННОВИЗАНТИЙСКАТА ЕПОХА ПРОФ. ХИТКО ВАЧЕВ И ИЛИЯН ПЕТРАКИЕВ МОГАТ ДА СЕ ПОЗДРАВЯТ И С НАХОДКИ ОТ ВРЕМЕТО НА ТРАКИЙСКОТО ПОСЕЛЕНИЕ. „Досега не са откривани гробове от това тракийско поселение и за нас беше изненада и предизвикателство да обърнем внимание на тези по-ранни пластове“, коментира Илиян Петракиев и припомня, че два тракийски гроба са излезли още през 2018 г. Става дума за гроб, покрит с каменни плочи. Гробът е от IV век пр. Хр. Когато археолозите го отворили, попаднали на урна. Надежда Атанасова направила антропологичния анализ, който установил, че останките са на двама възрастни индивиди – мъж и жена. „За съжаление, антропологичният анализ е частичен, много трудно е да бъде направен и ДНК анализ, защото останките са горели при много висока температура – 800-900 градуса. Но сме категорични, че датировката е IV в. преди новата ера и че това е първото от подобен вид и като хронология, и като тип погребение в околностите на Велико Търново“, казва Илиян Петракиев. Две фибули и каничка са предметите от това погребение и те вече са реставрирани от Михаела Томанова.

Следващото предизвикателство пред археолозите е да открият мястото на кремацията. Те вече имат идея къде може да се е намирала кладата и се надяват, след като бъде проучено средновековното ниво, да успеят да слязат и до тракийските пластове за повече подробности.

Проучванията продължават и следващото лято. Двамата археолози вече са установили местоположението на още едно погребение от Ранновизантийската епоха и догодина ще работят над него. „Разкритията са от огромно значение за науката, но и от чисто емоционално човешки аспект се оказва, че Френкхисар е свято място. Там животът е започнал IV век пр. Хр. и е продължил до XVII век, а светостта на мястото се е унаследявала през тези векове“, категоричен е проф. Вачев.

Със средства от Министерството на културата работиха археолозите на обекта това лято. Те получават финансиране всяко лято и от Енергийния системен оператор благодарение на изпълнителния директор Ангелин Цачев и Пламен Радонов, който е член на Надзорния съвет.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!