ПОЗИЦИЯ: Новата виолетова приказка започна под връх Вола, свърши ли пак там…?

29 април 2016 година – Разпети петък. „Ботев“ (Враца) приема „Етър ВТ“ на стадион „Христо Ботев“ в решителен мач за влизане в „Б“ група. Двата тима са се захапали яко в първенството на Северозападната трета лига. Печелят мачовете си и е ясно, че победителят от двубоя под връх Вола ще триумфира в кампанията. 250 великотърновци пътуват до Враца, за да подкрепят „виолетовите“. Врачани също са се стекли на стадиона, настръхнали по традиция и псуващи яко. Срещата е поверена на пловдивския рефер Георги Кабаков, който само преди дни свири в Шампионската лига.

Това наистина бе един мач с огромен заряд, който напълно оправда очакванията. Домакините поведоха в 22-рата минута с гол на Тодор Чаворски, но етърци не се предадоха и въпреки че пропуснаха дузпа, чрез Петър Димитров в 56-ата минута стигнаха до пълен обрат и буквално извоюваха трите точки. Точни бяха Джихат Кямил и Петър Димитров в 76-ата и 86-ата минута.

От онзи отбор от мъже сега в съблекалнята на „Ивайло“ е само Иван Петков, влязъл тогава като резерва, а преди дни бе освободен игралият като титуляр в мача Иван Скерлев. Разликите между футболистите, носили виолетов екип тогава и сега, са много. Заплащането и условията са в пъти по-добри в полза на настоящите. Характерът, спортната злоба на терена, жаждата за успех и гордостта, че са част от „Етър“, обаче категорично бяха оръжия на отбора от 2016 година.

Победата на 29 април 2016 г. постави началото на период на възход на великотърновския футбол. Само година по-късно етърци вече бяха в „А“ група… 11 кръга след началото на четвъртия им сезон в елита „виолетовите“ са на дъното на класирането без записана победа. В понеделник отборът се провали тотално в сочения за възлов мач отново с „Ботев“ и отново във Враца. И логично възниква въпросът „Виолетовата приказка започнала под Вола, свърши ли пак там…?”

Отговорът е ДА, ако ръководство, треньорски щаб и футболисти са „свалили гащите“ и са се отказали да се борят.

Отговорът е НЕ, ако имат достойнството да воюват за честта на „Етър“, на В. Търново и не последно място – за собствената си чест и достойнство на терена. Защото животът е колело, с възходи и падения, но има огромна разлика дали падаш с вдигната глава, или я прекланяш, примиряваш се, срамиш себе си и чакаш края, без значение на какво…

Вестник „Борба“