Артистично търновско семейство създава спектакли под шапката на читалището в Шемшево

Елица Филева и Виктор Терзийски са заедно и в живота, и на сцената

ВЕЧЕ ПЕТИ СЕЗОН ЧИТАЛИЩЕ „НАПРЕДЪК 1911“ В ШЕМШЕВО Е ДОМ ЗА АРТИСТИЧНОТО ТЪРНОВСКО СЕМЕЙСТВО ЕЛИЦА ФИЛЕВА И ВИКТОР ТЕРЗИЙСКИ. Там двамата ръководят своята артработилница „Дионисий“, в която има театрален състав и група по балет.

„В това читалище намерихме свободата да творим и да създаваме спектакли, които се превръщат в история. Председателят на читалището Кирил Ангелски ни е осигурил такива условия, че наистина да се чувстваме като у дома си“, казва Виктор Терзийски, който е един от най-популярните и обичани актьори в Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново. Съпругата му Елица Филева дълги години ръководи студио „Балетино“, в което събира деца, почитатели на класическия балет.

Деца и възрастни участват в театралната работилница на Виктор Терзийски. С тях той е направил вече шест премиери – три с децата и три с възрастните. Съставите участват в театрални фестивали и постоянно печелят награди и колективни – за спектаклите, и индивидуални. С всички тях самодейци Виктор Терзийски работи като с професионални актьори. Учи ги да усвояват четирите типа характери, след това им създава трудности така, че децата да могат да смесват характерите, да умеят да се движат като холериците, докато говорят като флегматиците. „Никак не е лесно това, обаче е велика основа. Преодолеят ли себе си, всичко ще могат. И говорните си дефекти оправят, а някои идват даже само заради това. Но остават и играят. Всички играят в пиесите, заместват се, знаят целия текст наизуст и така могат да влизат в ролите, ако някой отсъства. Като резултат имам вече няколко пораснали деца, които учат актьорско майсторство“, казва Виктор Терзийски.

След това разказва, че мечтата му някога била да учи режисура, и два пъти почти се докоснал до нея, когато бил в първи курс в Театралната академия. Предложили му да отиде да учи циркова режисура и клоунада в Русия. „Обаче не беше времето. Всъщност баща ми ме разубеди. Ние сме преселници от Дойран и мисля, че той осъзна, че замина ли, няма да се върна“, допълва Виктор Терзийски. Той завършил НАТФИЗ и започнал да трупа опит като актьор. И докато влизал от роля в роля и в драматични, и в музикални спектакли на сцената на търновския театър, за втори път получил предложение да учи режисура. Този път оперна. Предложението било придружено и с покана, докато следва, да стане асистент в Музикалната академия. Но отново моментът се оказал неподходящ.

„Знаеш ли, аз отдавна съм актьор и съм се срещал с много режисьори. И с такива, които не са завършили нито актьорско майсторство, нито режисура. Дълго време просто не разбирах какво ме измъчва в работата с точно тези режисьори. С душата си усещах, че нещо не е така, както трябва да бъде, докато един ден просто не осъзнах, че те не разбират актьорите. Затова направих тази стъпка – да създам театрална работилница и сам да изстрадам целия процес“, споделя Виктор Терзийски.

СТРАСТТА МУ КЪМ РЕЖИСУРАТА СЕ ВЪЗПЛАМЕНИЛА ОТНОВО, КОГАТО В ЖИВОТА МУ СЕ ПОЯВИЛА ЕЛИЦА, която е завършила балетна режисура. Самата тя, когато трябвало да кандидатства, се колебаела между балетната педагогика, журналистиката и Театралната академия. Въпреки че учители и приятели съветвали Елица да избере НАТФИЗ, тя в крайна сметка завършила балетна режисура. „Съдбата си знае работата. Сега аз играя на сцената в представленията, които Виктор създава като режисьор. И заедно с него помагаме на други хора да сбъдват мечтите си, защото много често в артработилницата идват хора, които са искали да бъдат артисти, но нещо по пътя ги е отклонило от тази им цел. Е, сега играят и са щастливи да го правят“, усмихва се Елица.

Първият им общ проект бил преди около седем години със самодейци от читалището в Елена. Оттам поканили Виктор да режисира една пиеса, а Елица се включила, за да адаптира сценария към особеностите на трупата. Три успешни сезона записали двамата в читалище „Напредък“ в Елена и се впуснали в следващото си приключение – да създадат артработилница „Дионисий“ към читалището в Шемшево.

„Да си режисьор, означава да познаваш много добре света на артиста и душата му. Да разбираш от музика, защото няма спектакъл, в който да не звучи музика. Така стигаме и до танца, защото движението на артистите по сцената си е танц. Трябва да си и малко техничар заради декорите“, казва Виктор и вече е ясно, че на актьорите му никак не им е лесно.

„Елица понякога ми казва, че много се карам, но терзанията ми дали наистина съм прекалил в изискванията си към актьорите се изпаряват на следващата репетиция. Те отново идват, никой не се отказва, значи правя нещата по правилния начин и на тях им е и интересно, и полезно“, въздиша Виктор Терзийски. И признава, че може би най-строг е към съпругата си, която също е актриса в неговите представления.

„Първо само замествах актьорите, които отсъстваха от репетициите. Докато в един момент не се наложи да изляза на сцената за представление, в което една девойка не дойде. И се започна…“, признава Елица, която не спира да работи и с малките балеринки в танцовата си школа „Балетино“. Тя също има деца, които учат балет, и особено се гордее със своята пораснала вече Алиса Узунова, която учи балет в школата на Ваганова в Санкт Петербург. Но най-щастлива Елица се чувства, когато чува децата й да разказват навсякъде, че тя е първата им учителка по балет.

„Децата ни наричат втори родители и не се отказват от сцената въпреки трудностите, които им създаваме по време на репетиционния период. Защото се оказва, че и двамата сме много взискателни. Но не лъжем децата, приемаме всички, но когато вече знам, че някое дете просто не е за сцената, казвам“, признава Виктор Терзийски, който миналата година направи фурор с представлението „Бацилус булгарикус“ по Станислав Стратиер. В спектакъла участваха 75 артисти, танцьори от състава на читалището в Шемшево „Аглея“, музикантите на Йордан Цветанов от „Джуниър бенд“ и деца от балетната школа „Балетино“. Сега Виктор и Елица са се изправили пред следващото предизвикателство – те работят върху „Пигмалион“ на Бърнард Шоу с възрастните артисти и върху „Хитър Петър“ с децата.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.