186 четения

Ето кои са основните замърсители на въздуха в България

Въпросът за замърсяването на атмосферния въздух в резултат от различните икономически дейности придобива все по-голяма актуалност в българското общество. Напоследък в медийното пространство се водят дискусии относно мащабите на емисиите на вредни вещества и основните замърсяващи индустрии. Затова в настоящата статия е представен анализ на официални данни за емисии на вредни вещества в атмосферата, който има за цел да покаже количествено основните замърсяващи икономически дейности в България.

Замърсяването на въздух представлява постъпване на вредни вещества в него. За замърсен въздух се говори, когато концентрацията на замърсяващите вещества е по-голяма от тази в нормална среда и води до влошаване на качеството на атмосферния въздух. Обикновено проблемите свързани със замърсяване на въздуха се разглеждат в глобален, регионален и локален аспект. В глобален мащаб тези проблеми се проявяват като изтъняване на озоновия слой вследствие на антропогенната дейност и с натрупване на парникови газове в атмосферата, причиняващи дългосрочни климатични промени. Интересно е, че проблемите със замърсяването в регионален и локален мащаб водят до натрупване на тези замърсители в глобален аспект. Ето защо е важно да знаем на регионално и локално ниво при нас какви замърсители емитираме и кои са основните замърсяващи отрасли на икономиката.

Замърсяването на въздуха на местно ниво поражда и редица други проблеми. Повишената концентрация на замърсители, освен че силно влошава качеството на въздуха, е причина за помътняване на атмосферата и образуване на градски мъгли и смог, които допълнително допринасят за влошаване качеството на въздуха. При локалното замърсяване хората са подложени на въздействието на замърсяващите вещества както на открито, така и на закрито. Най-силно негативите от замърсяващите вещества на местно ниво се проявяват в близост до индустриалните обекти, натоварените пътни артерии, стоковите борси и др.

Тъй като темата предизвиква обществения интерес и има пряко отношение към затоплянето на атмосферата (нещо, за което се говори по-малко), настоящата статия представя осреднени резултати от количествен анализ на официални данни за емисиите на вредни вещества в атмосферата. За целта са използвани данни от Националния статистически институт (НСИ) за седемгодишен период – от 2011 до 2017 г. включително.

Кои са основни замърсители на атмосферата?

Анализът на данните за емисиите на вредни вещества в атмосферата установи, че най-големият замърсител е въглеродният двуокис (CO2), който се отделя в атмосферата главно при производството на топло- и електроенергия. Въглеродният диоксид не винаги се разглежда като замърсител. Той не е токсичен и е основна съставна част от жизнения цикъл на растенията и животните. Когато обаче концентрацията му превиши установените норми, тогава вече се възприема като замърсяващ газ. При повишена концентрация предизвиква кисел вкус в устата и жилене (дразнение) на гърлото и носа. Възможно е да затруднява дишането при животните и човека. Концентрацията на въглероден диоксид се разглежда и в друг аспект. Той е парников газ, който неминуемо влияе на климата чрез усилване на парниковия ефект.

Средномногогодишното количество на въглероден диоксид от производството на топло- и електроенергия възлиза на приблизително 32 млн. тона (фиг. 1). Това го нарежда на първо място в класацията на екологичните замърсители. За същия референтен период пътният транспорт, който често се посочва като главна причина за замърсяването на атмосферата с азотни окиси и фини прахови частици (ФПЧ), също отделя CO2 средно на година около 8 млн. тона или четири пъти по-малко. Емисиите от производствените процеси възлизат на почти 4,3 млн. тона или над 7,4 пъти по-малко спрямо производството на топло- и електроенергия. Въглеродните емисии от битовото горене възлизат на по-малко от 0,9 млн. тона, което ще рече, че отоплението на домовете има много малка роля в замърсяването на атмосферата с СО2. От друга страна отоплението на домовете изцяло чрез електроенергия също допринася за повишаване на концентрацията на въглеродни емисии, тъй като над 40% от електроенергията в България се произвежда от ТЕЦ на въглища. Негативният ефект от употребата на дърва и въглища е по-скоро свързан с повишаване на концентрацията на фини прахови частици (ФПЧ) и задържането им в ниските слоеве на атмосферата, за което спомагат  негативните форми на релефа, каквито са котловините, например. Проблемът с ФПЧ ще бъде разгледан по-подробно в отделна публикация.

Фиг. 1 Осреднени стойности на емисии на въглероден диоксид в България по за периода 2011 – 2017 г. (данни НСИ)

Отделените въглеродни емисии, заедно с другите газове и аерозоли, оказват влияние върху ниските слоеве на атмосферата, изменяйки състава ѝ. Тъй като въглеродният диоксид е парников газ, който води до повишаване на приземната температура на въздуха, регулирането на емисиите му има водещо значение за намаляване на ефектите от климатичните промени. Според редица изследвания има пряка връзка между увеличаването на концентрацията на въглероден диоксид и повишаването на температурата на въздуха, което доказва необходимостта от рестрикции на най-замърсяващите с въглероден двуокис производства. По данни на НСИ се наблюдава тенденция към намаляване на емисиите на СО2 (от 40 млн. тона през 2011 на 29,1 млн. тона през 2017 г.), което е обнадеждаващ факт.

На второ място по годишно количество емисии се нарежда метанът (фиг. 2), който също като въглеродния диоксид е парников газ, спомагащ за глобалното затопляне и промените в климата. Основният източник на метан в България са различни производствени процеси, отделящи средно около 450 хил. тона годишно органичен въглеводород в атмосферата. Селското стопанство от своя страна отделя 6 пъти по-малко метанови емисии в периода 2011-2017 г. (фиг. 2), като количеството на отделените газове от земеделието варира между 70 и 73 хил. тона на година. Докато в периода 2011–2017 г. при количеството на въглеродните емисии се установява тенденция към намаляване, то при емисиите на метан не се наблюдава подобен спад.

Значителен източник на метан се явяват сметищата и инсталациите за обработка и складиране на отпадъци, които отделят приблизително 163 хил. тона метан на година. При тази дейност се внедряват по-малко замърсяващи мощности и се подобрява филтрирането на изхвърляните вещества, в резултат на което се наблюдава известен спад в количествата на отделяни газове – през 2011 г. са отделени над 176 хил. тона метан, а през 2017 г. приблизително 139 хил. тона.

Фиг. 2 Осреднени стойности на емисии на метан в Българи за периода 2011 – 2017 г. (данни НСИ)

Има ли други замърсители на атмосферата?

Редица други вещества освен въглеродният диоксид и метанът допринасят за замърсяването на атмосферата в България (фиг. 3). Най-голямо е количеството на емисиите на серни оксиди и въглероден окис. Серни съединения се отделят при изгарянето на изкопаеми горива (въглища и нефт), използвани в производството на топло- и електроенергия. Въглеродният оксид (CO) постъпва в атмосферата при непълно или пълно изгаряне на горивата като основни източници са отоплението и транспорта. Емисиите на CO от битовото отопление надвишават 2,7 пъти емисиите от пътния транспорт.

Фиг. 3 Осреднени емисии на други вредни вещества от различни икономически дейности в България за периода 2011 – 2017 г. (данни НСИ)

Основният източник на амоняк и азотни съединения, чиято употреба бележи ръст в периода между 2011 и 2017 г., е селското стопанство (фиг. 3), в което широко се използват азотни торове и други съединения. Тези емисии на вредни вещества могат да бъдат намалени чрез използване на по-малко количество изкуствени минерални торове и чрез внедряване и насърчаване на еко- и биоземеделие.

След направения анализ става ясно, че основните замърсители на атмосферата в страната са въглеродният диоксид, следван от емисиите на метан, въглероден окис и серни окиси. Количествата на отделяните парникови газове значително надвишават количествата на аерозолите, което води до засилване на парниковия ефект. Всичко това влияе на климата както на местно, така и на национално ниво, и респективно и в глобален аспект. Ограничаването на емисиите на вредни вещества в атмосферата е задължителна мярка за намаляването на човешкото влияние върху климатичните промени. Мониторингът и измерването на емисиите на вредни вещества дава възможност за оценка на ефективността от дадени мерки като промени в структурата на енергетиката, използване на повече възобновяеми енергоизточници, управление на отпадъците и внедряването на добри земеделски практики. Всичко това има за цел да намали ефекта от климатичните промени, които вече се усещат все повече.

Автори: Петко Божков и Симеон Матев

Източник: Климатека

В публикацията са използвани материали от:

1. Емисии на вредни вещества в атмосферата – Национален статистически институт, отдел „Статистика на околната среда и енергетиката“

2. Емисии във въздуха – в сб. Околна среда 2018, Национален статистически институт, С., 2020, 10-16.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *