269 четения

Старопечатна книга на над сто години откриха случайно на читалищен таван

Като секретар и библиотекар  в Горна Липница Надежда Конакчиева издирва и информация за 54 рода от селото

 

КНИГА НА ПОВЕЧЕ ОТ СТО ГОДИНИ НАМЕРИ НА ТАВАНА В ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА-1887“ В ГОРНА ЛИПНИЦА НАДЕЖДА КОНАКЧИЕВА, КОЯТО Е И БИБЛИОТЕКАР, И СЕКРЕТАР В ИНСТИТУЦИЯТА. Най-интересните от книгите тя подреди в изложба в началото на месеца и призова всички свои колеги да се поровят като нея по таваните. „Този път не искам да гледат къде тече покривът и къде има вече мухъл, а да надникнат в тъмните кътчета, където има отдавна забравени и прашасали рафтове. Няма да повярвате какво може да откриете там, стига, разбира се, някой преди тях вече да не е изхвърлил скритите съкровища“, казва Надежда Конакчиева.
Прошение до султана да се учат българчета и турчета в Прусия, Австро-Унгария, Русия е една от най-старите и любопитни книги, които тя е открила на тавана. Някои от старопечатните издания имат нужда от реставрация, каквато обаче читалището не може да си позволи. Но повечето книги са запазени. „Най-важното е, че книгите вече са прибрани на сигурно място, където и условията за съхранение са далеч по-добри от условията, които дава един таван“, споделя още Надежда Конакчиева и признава, че се натъкнала на съкровищницата от старопечатни издания през март и април, когато първата вълна на коронавируса затвори България.
„Тогава вирусът ни попречи да пеем и играем по сцените и се наложи да стоим по къщите затворени и уплашени. Тогава ние сторихме онова, за което толкова дълго не сме намирали време – започнахме да оглеждаме забравените ъгли и стаи на читалището. И така стигнахме до тавана. А там беше пълно с вестници, документи, листи с интересни събития от столетие назад. Ето така са събрани и нашите материали, макар немалка част от тях да бяха напълно запазени в сградата на отдавна нефункциониращото училище. В годините назад, когато в училището се появиха големи течове от покривите, с разрешението на тогавашния кмет инж. Юлко Палов книгите бяха преместени в кметството, а оттам и в читалището за съхранение“, разказва г-жа Конакчиева. И допълва, че първият, който е предприемал такова събиране на старини и история за Горна Липница, е местният краевед Николай Серафимов. Днес неговите продължители са ръководителите и организатори на международна арт резиденция, на фолклорната и автентична танцови групи, на детската школа за изкуства „Генерация Творя“. И самата Надежда Конакчиева, която се е заела да събира читалищен архив и вече е намерила куп интересни документи. Един от тези документи може би ще промени дори и рождената дата на читалището с няколко години, но това ще стане ясно, когато документът бъде проучен.
Освен това Надежда Конакчиева се занимава и с изработването на родословия и генеалогия на родовете в селото, както и с издирването на имената на загиналите войници по фронтовете.
„Около 54 рода има в Горна Липница, без да броим родовете и подродията. Пета година вече се занимавам с това и сякаш живея в някакъв приказен свят. За някои родове има информация и съм успяла да стигна до седмо коляно. До осмото трудно се добирам, но усилията си струват“, признава г-жа Конакчиева, която вече е издирила и загиналите по фронтовете жители на Горна Липница. А селото е дало 35 жертви в Балканската война, 30 в Първата световна война и още шестима през Втората световна война. Има и шестима наградени войници, които са се били на фронта през ПСВ.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА

сн. Старопечатните книги бяха показани в изложба в началото на месеца

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!