1433 четения

Търновецът Станимир Атанасов от година работи в ковид отделение в Манчестър

Първото „Малко лъвче“ на Търново обаче мечтае да се върне при корените си

 

БЛИЗО ГОДИНА ТЪРНОВЕЦЪТ СТАНИМИР АТАНАСОВ РАБОТИ В КОВИД ОТДЕЛЕНИЕ В БРИТАНСКИЯ ГРАД МАНЧЕСТЪР. В началото започнал като доброволец и в друго отделение, но много бързо разбрал, че си е на мястото и тази работа осмисля живота му. Когато се появил шанс, той кандидатствал за стажантско място, приели го и започнал да работи като медицински брат в отделението по кардиологична хирургия, което сега е корона отделението в неговата болница.

„Британската система е така построена, че щом ме приеха да бъда стажант, те започнаха да ми плащат и обучението. Тук то е в седем степени и аз се намирам още в началото. Само тези, които са завършили и седемте нива на обучението, се наричат медицинска сестра и медицински брат. Ние сме сестричка и братче – думата на английски просто е в умалителна форма. Но до края на декември се надявам да се дипломирам във второ ниво и след това да започна директно в четвърто, защото преподавателите ми и хората, с които работя в болницата, преценяват, че мога да се справя“, обяснява Станимир Атанасов.

САМИЯТ ТОЙ Е ПРЕБОЛЕДУВАЛ ВИРУСА И ТЯЛОТО МУ Е ПЪЛНО С АНТИТЕЛА, ЗАТОВА И ДВА ПЪТИ ВЕЧЕ Е ДАРЯВАЛ КРЪВ. „Антителата в моята кръв започват да се борят за организма на този, в чието тяло преливат кръвта. Това е смисълът. Затова смятам, че много по-важно е хората да си правят тестове за антитела. Нас в болницата постоянно ни тестват и виждам, че колкото повече съм изложен на вируса, толкова повече антитела създава имунната система. Аз имам 19 000 на милимол. Предостатъчно са, за да мога да работя спокойно и да съм нещо като имунизиран. Проблем е, ако антителата са под 8000, над тази цифра всичко е наред“, казва Станимир. Той говори за вируса без да го подценява, но и без преувеличение. Признава, че е почитател на шведския модел на справяне с тази криза и вярва, че много скоро всичко това ще остане зад гърба ни.

„От март съм в корона отделението в нашата болница. Стотици хора са минали през мен и нито един не е приет само с коронавирус. Всички имат куп придружаващи заболявания и корона е последната капка в списъка от болести. Ние не лекуваме вируса, а помагаме на организма да се справи. Но от всичко, което съм видял и преживял досега, разбрах, че страхът е отключващ фактор. Той всъщност винаги е факторът, който диктува много неща в живота ни, диктува изборите ни, но не можем да живеем винаги в страх, нали“, казва още Станимир, когото във Велико Търново помнят като първото „малко лъвче“ заради участието му в легендарното музикално шоу на Ники Априлов „Като лъвовете“.

„Тук не ми остава много време да пея и причината не е коронавирусът, просто искам да завърша обучението си и да реша как да продължа. Музиката присъства в живота ми постоянно и аз пея в приятелски компании, но отдавна съм приключил с участията“, признава Станимир.

СТАНИМИР ЗАМИНАЛ ЗА МАНЧЕСТЪР ПРЕЗ 2009 ГОДИНА СЛЕД ЦЯЛА ПОРЕДИЦА ОТ РАЗОЧАРОВАНИЯ, КОИТО НАТРУПАЛ В ОПИТА СИ ДА ЗАВЪРШИ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ. „Малко преди да се кача на самолета ми откриха образувание. Оперира ме д-р Толеков в Търновската болница. Тази операция провали един куп участия в Новогодишни програми тогава, но когато резултатите от биопсията излязоха и разбрах, че образуванието е доброкачествено, това беше такава аларма за мен. Научих, че ще живея на рождения си ден и това беше за мен достатъчно. Вече знаех, че животът е сега и е време да си го живея, че е време да намеря щастието си. Вярвам в знаците и ги последвах“, казва Станимир.

Не знам кога точно ще дойде моментът да се прибера в България, но засега съм тук, защото ми харесва да бъда медицинско братче и искам да стана медицински брат. Нямам представа дали дипломата ми тук ще е валидна в България, но и от това, което зная за системата, се съмнявам, че ще работя в нея“, признава Станимир. И казва, че на Острова мъжете и жените във всички звена на системата са почти равен брой. В момента Станимир, който все още учи, получава заплата, която е равна на около 4500 лв. Старшата сестра, която се грижи за неговото обучение, взима около 100 000 лв. годишно.

„Част от обучението тук е подходът към пациентите. Учат ни да разговаряме с хората докато правим манипулации, за да им разсеем вниманието. Не е чак толкова невъзможно, просто е нужно отношение и сърце“, въздиша Станимир, след това започва да се смее, защото си спомня за любовта, която пациентите му връщат. И за това, че го наричат Стан, понеже им е трудно да изрекат цялото му българско име. „Един пациент, докато излизаше от упойка и Саманта ме е наричал, нищо че имам 20 сантиметра брада. Не се обиждам. Обичам това, което правя, не ме е срам, когато се налага да помагам на санитарите, затова и пациентите ме търсят, когато е време за манипулации. Много често ги издебвам да отидат до банята, оправям леглата им и сгъвам хавлиите им във формата на лебед. Отнема 10 секунди, а когато се върнат и заварят така подреденото си легло, се усмихват, развеселяват се, а това е стъпка към оздравяването“, споделя Станимир.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Пламена МИНЧЕВА

 

На общата снимка Станимир е третият от дясно наляво – мъжът с брадата

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!