530 четения

Бизнесът отхвърли увеличението на минималната заплата

Тристранката одобри помощта от 24 лева на ден на работник в затворена фирма

Национално представителните работодателски организации единодушно отхвърлиха предложението на Министерския съвет за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) за 2021 г. на 650 лв.

Темата беше обсъдена на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Беше подчертано, че мярката е прокризисна, тъй като ръстът на МРЗ оказва натиск върху всички възнаграждения, а това в условията на криза ще се отрази крайно неблагоприятно върху пазара на труда и заетостта, особено в малките населени места и в микро- и малките предприятия. Представителите на работодателите отново настояха за замразяване на МРЗ до приемането на механизъм за нейното определяне.

На противното мнение бяха представителите на синдикатите – КНСБ и КТ „Подкрепа“, които подкрепиха правителственото предложение за увеличение на МРЗ и отхвърлиха аргумента за връзка между нивото на МРЗ и нивото на безработица.

На вчерашното си заседание НСТС обсъди и проекта на ПМС за компенсация в размер на 24 лв./ден на заетите в неплатен отпуск в предприятия, спрели дейност със заповед на държавен орган. Членовете на съвета принципно подкрепиха проекта на постановление, но представиха множество забележки и предложения. Един от поставените проблеми бе, че компенсацията е в режим „деминимис“, което я прави неизгодна за много работодатели и поставя под въпрос ефективното ползване на мярката.
istock

Друг проблем е изискването за запазване на заетостта на работниците, получавали компенсацията. Според КНСБ, компенсациите не трябва да са обект на постановление, а са необходими промени в законодателството. Например, според Кодекса на труда (КТ) 100% от възнаграждението на работника се дължи от работодателя в случай на затваряне. В тази връзка, от синдиката предлагат да се направи промяна в КТ, която да задължи държавата да компенсира, когато предприятието е затворено по нейно нареждане.

Мария Минчева, зам.-председател на БСК, отбеляза, че поради спецификата на работа на нощните заведения, голяма част от заетите в тях са на 4-часов работен ден, което означава, че компенсацията за тях ще е в размер на 220 лв., което е крайно недостатъчно. Стои и въпросът какво се случва със самоосигуряващите се лица – охрана, музиканти и др., които са свързани с развлекателната част на нощните заведения.

Също така, при определянето на секторите в обсега на постановлението трябва да се има предвид, че различните видове заведения (нощни барове, клубове и пр.) са категоризирани/регистрирани по различен начин, т.е. не са под един и същи код на икономическа дейност и има голяма опасност част от тях да останат извън обхвата на постановлението.

istock

В тази връзка, препоръчително е да се включат други критерии (освен кода на икономическа дейност) при определянето на предприятията, попадащи в обхвата на постановланието (например, нулев оборот за времето след заповедта на МЗ). Също така, според зам.-председателя на БСК, важно е мярката да продължи да действа и след 1 януари 2020 г., както предвижда проекта на постановление.

В отговор, министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, благодари за подкрепата и забележките. „С голяма част от тях съм съгласна, но имаме редица ограничения, с които трябва да се съобразим“, подчерта Сачева. Тя информира, че в процес на подготовка е нов нормативен акт, който да окрупни досега действащите мерки за запазване на заетостта, в т.ч. и обсъжданото в момента ПМС, което до края на ноември ще бъде представено за обсъждане на социалните партньори, а целта му е всички подкрепящи заетостта мерки да бъдат обединени в едно общо постановление, в сила от 1 януари 2021 г.

БГНЕС

Така, според министър Сачева, ще се облекчи работата на Агенцията по заетостта, което ще доведе до ускоряване на процедурите по обработка на заявленията.

В края на заседанието бе решено, по предложение на КНСБ, НСТС да отправи покана към вицепремиера Томислав Дончев за участие в отделно заседание, на което да бъде обсъден проектът на План за възстановяване и устойчивост на РБ, общата финансова рамка, връзката му с оперативните програми и др., тъй като това е въпрос от изключително значение за бъдещето на България.

Източник: паритени.бг

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!