2912 четения

Разглобили и преместили огромен хан, за да не остане на дъното на яз. „Йовковци“

Мистерии и легенди витаят около строителството на язовира, от който вода пият над 200 хиляди души

 

БЛИЗО 40 ГОДИНИ ОСНОВНИЯТ ИЗТОЧНИК НА ВОДОСНАБДЯВАНЕ В ОБЛАСТТА Е ЯЗОВИР „ЙОВКОВЦИ“. Той се шири на 5,74 кв. км и има дължина 7,5 км. Разположен е на живописно място в Еленския Балкан, където няма данни за свлачищни процеси и замърсители, а водата, която пием, е една от най-чистите в света. От него се водоснабдяват Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец, Полски Тръмбеш, Дряново, Елена, Златарица и селищата около тях.

СЪЗДАВАНЕТО НА МАЩАБНОТО ХИДРОТЕХНИЧЕСКО СЪОРЪЖЕНИЕ И ДО ДНЕС БУДИ ДУХОВЕТЕ С ИСТОРИИ И ПРЕДАНИЯ ОКОЛО ПОДГОТОВКАТА НА ТЕРЕНА, намиращ се на дъното му. Малцина изследвачи и фотографи са оставили сведения за този период, обгърнат в мистерия и тайнственост. За да се направи язовирът, се наложило махалите Писараци, Шилковци, Витевци и други да бъдат заличени. Водоемът носи името на едно от ликвидираните населени места там – село Йовковци, което сега е в чашката на язовира. Голяма част от жителите на жертваните селища са се заселили в Елена, Дебелец, Килифарево и Велико Търново. Тези, които дошли в старата столица, пък са обезвъзмездени с апартаменти в жилищна кооперация в идеалния център на града.

Според оскъдните сведения няколко бригади били ангажирани в разрушаването на селищата. Много от собствениците на имоти си прибирали строителните материали и пазели зорко къщите си, защото нощем дебнели иманяри. При разглобяването на постройките пък били откривани скътани пари под праговете на вратите, вградени при някогашното строителство, според обичая, че това ще носи късмет на обитателите. Носят се слухове, че били намирани и оръжия от едно време, грижливо увити в кожи и натикани в комини. Натъквали се на възрожденски пушки, саби, ножове и т.н.

ОТ БИВШЕТО СЕЛО ЙОВКОВЦИ, ОСВЕН ХОРАТА, Е ИЗСЕЛЕНА И ЕДНА ЦЯЛА СГРАДА С ОГРОМНО ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ. Тя била дело на преселника и участник във Велчовата завера и други въстания – Стоян Камбуров. Младият мъж натрупал състояние след идването си в района и вдигнал крайпътен хан. Местните го нарекли Камбуровия хан. В него неведнъж е отсядал бележитият революционер Георги Раковски.

Преди завиряването на язовира обществеността в Еленския край повдигнала въпроса за спасяването на сградата и получила съдействие от местния общински съвет, от музея в Елена, както и от Националния институт за паметниците на културата. Къщата била заснета, демонтирана и през 1978 г. била наново построена в Елена – до църквите „Свети Никола“ и „Успение Богородично“ и до старото класно училище – „Даскалоливницата“. Няколко години по-късно е превърната в музей.

СТРОИТЕЛСТВОТО НА ЯЗОВИРА Е ДОВЕЛО ДО СМЪРТТА НА шестима души, участвали в изграждането на водното съоръжение. Сред тях са работник, който пада в основата на градежа, булдозерист, обърнал се фатално по таван  с машината, и домакин, паднал в първата кладенчова помпена станция. Случаите на загубилите живота си обаче не се прикриват, виновните биват наказани и дори заплащат на почернените семейства кръвнина.

Строителите на хидротехническия обект са увековечени с паметна плоча, запазена и до днес на язовирната стена. Неин автор е известният скулптор Панайот Димитров – Понката, а повечето от далите своя принос вече не са между живите.

ГРАДЕЖЪТ НА  САМИЯ ЯЗОВИР Е СТАРТИРАЛ ПРЕЗ 1968 Г., КАТО НА 27 ДЕКЕМВРИ 1977 Г. Е ЗАПОЧНАЛО ЗАВИРЯВАНЕТО МУ. Първото пробно пускане на вода към Велико Търново е осъществено на 25 април 1979 година, а официалното водозахранване датира от 1981 година с акт на Държавната приемателна комисия. Обемът на язовира е 92 млн. литра, а стената му е каменно-насипна, с вертикално глинено ядро. Висока е 66 метра, а водовземната кула в него надхвърля 60 метра.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *