Втората COVID вълна превърна селата около В. Търново в най-предпочитаното място за живеене

В областта ни регистрират рекорден брой сделки за продажби със селски имоти

СЕЛАТА ОКОЛО ВЕЛИКО ТЪРНОВО СЕ ПРЕВЪРНАХА В ЕДНИ ОТ НАЙ-ТЪРСЕНИТЕ ЗА ЗАСЕЛВАНЕ У НАС, СЛЕД КАТО ПАНДЕМИЯТА ДОСТИГНА РЕКОРДНИТЕ СИ НИВА ТАЗИ ЕСЕН. Това показват последните данни на Асоциацията на българските села, от които става ясно още, че цените на имотите извън повечето градовете в областта са тръгнали нагоре. От организацията обясняват повишеното купуване на селски къщи с желанието на хората за бягство от натоварения живот в големите общини, по-чистия въздух, възможността за биологично земеделие и дистанционна работа.

Председателят на Асоциацията Борислав Борисов изтъква, че интересът е основно към малки населени места, които са на 25-30 минути път от града и разполагат с прилична инфраструктура.

„Още при първата вълна на COVID-19 се забеляза тенденция за завръщане в селата. Пандемията е катализатор и тя накара много българи да сменят начина си на живот. Вече хора с престижни професии, които са спестили някакви пари, в един момент решават, че вече не искат да са част от тази матрица на Запад. Видели са пробойни в системата там и затова се завръщат у нас, като предпочитат селата”, коментира Борисов.

Според проучване на организацията цените на къщите се формират приблизително по критерий, обуславящ квадратура на самата сграда и прилежащия й двор. Така постройка, ширеща се на около 90 кв. м и с до 800 кв. м двор, излиза колкото едностаен апартамент в най-близкия общински център. Къща с площ 100 – 130 кв. м и с двор 700 – 1200 кв. м пък е на цената на двустаен градски апартамент. Двуетажна еднофамилна жилищна сграда върху 120 – 200 кв. м  и с двор 700 – 2000 кв. м се равнява на стойността на тристайно жилище в града.

От Асоциацията посочват, че на базата на тези изчисления се гарантира възможността всеки, който рискува и продаде апартамента си в града, с получените средства да може да си купи съответната къща на село.

КОГАТО ОБАЧЕ СТАВА ДУМА ЗА НОВО СТРОИТЕЛСТВО НА СЕЛО, СДЕЛКИТЕ СА ЗА МНОГО ПОВЕЧЕ ПАРИ. При тях цените се движат на нива около 65 000 – 120 000 евро при средна квадратура около 120 кв. м с около 1000 кв. м дворно място.

„Когато имаш градина и отглеждаш зеленчуци и плодове, имаш физическо разтоварване. Тогава нямаш нужда от фитнес, но е и гаранция за чиста храна. За щастие, нашите села не са замърсени както тези в западните страни заради индустриализацията. От Асоциацията от години провеждаме менторска програма за завръщане на хората по селата и когато някой иска да закупи имот, му разясняваме плюсовете и минусите в региона“, уточнява Борисов.

Младите семейства представляват най-големия брой купувачи на селски къщи. Техният дял се равнява на около 60 процента от реализираните сделки в малките населени места. 20 на 100 пък са пенсионери, които са продали собствеността си в градовете, а 15 на 100 са такива, които се сдобиват с имоти с инвестиционна цел. Не са малко и купувачите чужденци, които са емигрирали у нас и решават да останат завинаги тук.

Не навсякъде в областта обаче процъфтява пазарът на недвижимо имущество в селата. Изключение правят общините Стражица и Полски Тръмбеш. Причина за това е лошата им инфраструктура, проблеми по отношение на свързаността с високоскоростен интернет, електричество и водоснабдяване.

Галина ГЕОРГИЕВА

Сн. selo.bg