4442 четения

Студентът по медицина Виктор Великов стана доброволец в ковид отделение на търновската болница

Работният ден в лечебното звено за инфектирани започва в 6:00 и завършва най-рано в 22:00 ч.

 

ОЩЕ ПРЕДИ ДА ПОЛОЖИ ХИПОКРАТОВА КЛЕТВА, СТУДЕНТЪТ ПО МЕДИЦИНА ВИКТОР ВЕЛИКОВ ИЗПЪЛНЯВА ПРИНЦИПИТЕ Й. Четвъртокурсникът работи като болногледач в т. нар. Ковид 1 отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. 22-годишният младеж влезе доброволно в лечебницата миналия четвъртък и я напусна в неделя, за да не пропуска онлайн занятията от следването си. Ще се върне отново в петък, а след 20 декември ще има възможност да дежури повече дни в звеното.

Виктор е роден в полскотръмбешкото село Раданово, завършил е средното си образование във Велико Търново, а след това продължил във Варненския медицински университет. Няма лекар в семейството му и решението да се насочи към най-хуманната професия взел сам и напълно осъзнато. Преди да започне следването си, отдавал голяма част от свободното си време на доброволчески и милосърдни инициативи. От 14-годишен се включва в благородни акции, квалифицирал се е като обучител в център „Амалипе“ и РЗИ на деца и майки от малцинствените групи на тема ХИВ и СПИН.

Бъдещият лекар споделя, че когато започнала втората вълна от коронавирус у нас, решил да стане доброволец в областната болница, без да чака призив от здравния министър и лечебните заведения. Избрал местния стационар, тъй като преди време в него карал стаж и останал с чудесни впечатления от екипа и работата там.

„Свързах се с главната медицинска сестра Йорданка Минекова посредством д-р Милица Митева. Заявих готовността си да помогна на екипите, но обясних, че заради обучението по медицина мога да дежуря определени дни. От болницата казаха, че ще се съобразят с мен и предложиха да ме назначат като болногледач, но всъщност изпълнявам сестринските дейности“, разказа Великов.

Работният ден в Първо ковид отделение започва в 6:00 часа. След сутрешното кафе екипът започва да гласи назначенията на хоспитализираните в сектора. Към момента на интервюто в звеното са приети 14 пациенти.

„Всеки един от тях има назначени по 4-5 лекарства. Около час и половина ни отнема да напълним спринцовките, после следва проверка на медикаментите, обличаме скафандрите и влизаме по стаите да правим манипулации. Така, докато обходим всички болни, минават 4 часа“, уточни четвъртокурсникът.

Следва кратка обедна почивка и после отново започва подготовката на назначенията. Пак се налага да влязат в защитните медицински дрехи и да посетят пациентите за втори прием на терапията. Докато приложат лекарствата и на последния хоспитализиран, става 22:00 часа.

„Нощем е трудно да се спи в отделението, защото постоянно си нащрек и си в готовност да станеш, за да помогнеш на някой, ако се влоши. Освен това се случва и в малките часове на денонощието да приемаме инфектирани. Например последно докараха пациент в 03:00 часа“, сподели Виктор.

По думите му, пациентите много добре го възприемат и се радват, когато влиза при тях. Тъй като е дегизиран със специалния защитен костюм при контакт с тях, те виждат единствено очите му и по гласа разбират, че е млад.

„Радват ми се. Казват, че им напомням на техните внуци и деца. Това ги окуражава, а на мен ми носи удовлетворение, че им действам успокояващо. Възхитен съм и от екипа. Всички работещи тук са страхотни професионалисти. Изненадан съм, че получаваме храна от толкова заведения и ресторанти“, допълва 22-годишният доброволец.

Виктор казва, че не се страхува от вируса, но се гневи на тези, които вярват, че инфекцията не съществува и всичко това е една голяма конспирация. Кани тези, които подлагат на съмнение болестта, да заповядат като доброволци. Призовава и колегите си от университетите да подкрепят медиците, защото умората си казва думата и все повече здравните работници се заразяват, а други изнемогват от безкрайно дълги дежурства.

 

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *