Семейство направи дарение на неонатологията във В. Търново
Преди година е спасена малката Алена, която е била 1900 грама
Семейство от Полски Тръмбеш, което живее в старата столица, направи дарение на 9 декември на неонатологията в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. С жеста съпрузите искат да се отблагодарят, че точно преди една година – на 9.12.2019 г., след много тежко изпитание се ражда тяхната дъщеря Алена. Малката се появява на бял свят с тегло от едва 1900 грама и 44 см. Сега тя е добре и е близо 10 кг. „Даряваме това, от което имат нужда в момента – стерилизатор, кантар, одеялца, пелени и много любов”, казват Михаела и Цветелин Ганчеви.
Тя е начален учител и е прекарала сравнително нормална бременност.
Вечерта на 9 декември м.г. усеща стягане в гърдите, но докато реагира, вече е късно и след това нищо не помни.
После припада и получава гърч, а съпругът Цветелин звъни на тел. 112, но тя вече е в безсъзнание, а в Бърза помощ получава втори гърч. Тогава спешно се свиква екип за секцио с д-р Топузанска, доц. Стойков и д-р Владински, които спасяват нея и детето.
Цялото семейство е в шок. Никой не очаква да се случи такова нещо.
Михаела получава еклампсия в рядка и най-тежка форма и трябва веднага да бъде прекъсната връзката между нея и детето.
„Благодаря на лекарите, че детето ми не е засегнато, а всичко понасям аз, но тя се ражда почти 2 месеца по-рано. За нея поемат грижите почти един месец в неонатологията най-добрите, най-милите хора, които си вършат работата.
А аз, събуждайки се сутринта, не знам къде съм, съобщават ми, че съм родила, а аз се чудя как стигнах дотук, не мога да мръдна след толкова тежка операция и ето тук, до мен, д-р Топузанска ми съобщава, че детето остава в тази болница, а аз отивам в реанимация в другата болница, защото по никакъв начин не се подобрявам и бъбреците ми отказват за почти 24 часа след всичко това. Преместват ме, 5 дни съм там, но няма да ви разкажа за там, грижиха се за мен много добри специалисти, но по-добре никой да не разбира какво е да си в реанимация.
Аз пък съм от тези хора, на които трудно може да се взема кръв, а трябваше за изследвания, цялата посинях, накрая вече всяко място ме болеше…”, разказва днес Михаела.
После я връщат в Стара болница, а тя трудно може да опише грижите на д-р Топузанска, дори и година по-късно. Заради всичко това младото семейство е решило всяка година на рождения ден на тяхното слънце Алена да прави дарение на лекарите от това отделение.
Н. ГЕОРГИЕВА
