7259 четения

Семейство направи дарение на неонатологията във В. Търново

Преди година е спасена малката Алена, която е била 1900 грама

Семейство от Полски Тръмбеш, което живее в старата столица, направи дарение на 9 декември на неонатологията в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. С жеста съпрузите искат да се отблагодарят, че точно преди една година – на 9.12.2019 г., след много тежко изпитание се ражда тяхната дъщеря Алена. Малката се появява на бял свят с тегло от едва 1900 грама и 44 см. Сега тя е добре и е близо 10 кг. „Даряваме това, от което имат нужда в момента – стерилизатор, кантар, одеялца, пелени и много любов”, казват Михаела и Цветелин Ганчеви.

Щастливото семейство с малката Алена

Тя е начален учител и е прекарала сравнително нормална бременност.

Вечерта на 9 декември м.г. усеща стягане в гърдите, но докато реагира, вече е късно и след това нищо не помни.

После припада и получава гърч, а съпругът Цветелин звъни на тел. 112, но тя вече е в безсъзнание, а в Бърза помощ получава втори гърч. Тогава спешно се свиква екип за секцио с д-р Топузанска, доц. Стойков и д-р Владински, които спасяват нея и детето.

Цялото семейство е в шок. Никой не очаква да се случи такова нещо.

Михаела получава еклампсия в рядка и най-тежка форма и трябва веднага да бъде прекъсната връзката между нея и детето.

„Благодаря на лекарите, че детето ми не е засегнато, а всичко понасям аз, но тя се ражда почти 2 месеца по-рано. За нея поемат грижите почти един месец в неонатологията най-добрите, най-милите хора, които си вършат работата.

А аз, събуждайки се сутринта, не знам къде съм, съобщават ми, че съм родила, а аз се чудя как стигнах дотук, не мога да мръдна след толкова тежка операция и ето тук, до мен, д-р Топузанска ми съобщава, че детето остава в тази болница, а аз отивам в реанимация в другата болница, защото по никакъв начин не се подобрявам и бъбреците ми отказват за почти 24 часа след всичко това. Преместват ме, 5 дни съм там, но няма да ви разкажа за там, грижиха се за мен много добри специалисти, но по-добре никой да не разбира какво е да си в реанимация.

Аз пък съм от тези хора, на които трудно може да се взема кръв, а трябваше за изследвания, цялата посинях, накрая вече всяко място ме болеше…”, разказва днес Михаела.

После я връщат в Стара болница, а тя трудно може да опише грижите на д-р Топузанска, дори и година по-късно. Заради всичко това младото семейство е решило всяка година на рождения ден на тяхното слънце Алена да прави дарение на лекарите от това отделение.

Н. ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *