Ден: 11.12.2020

Не помня кога обикновеното и естествено човешко вълнение от пътешествията у Николай се превърна във всеобхватна, почти болезнена страст. Може

За мен той беше и ще си остане Господин Томов!!! За мен той беше учител, беше съдник, когато заслужавах, но

За зло или за добро, 30 години от живота ми минаха с Николай Томов. Това е много време, нещо като

Така е. Тленни сме, чупливи сме, временни сме и земното ни пътешествие има край. Нелогично е и ирационално, но за

„Стиляне, много хора ще те мразят заради професията ти, но и доста ще те уважават заради нея. Няма как всички

Миналия четвъртък направих най-тъжната първа страница на „Борба“, с най-тъжното челно заглавие. Мога да напиша толкова много неща за Шефа,

Вече цяла седмица си мисля какво бих казал на Николай Томов, Шефа, ако имах този шанс – да разменим няколко

„Бях на 19 – стажант във вестник „Народна младеж”, който изуми редколегията с желанието да отиде кореспондент извън София. Те

До редакцията на вестник „Борба”   До семейството и близките на Николай Томов   Съболезнователно писмо   Скъпи опечалени, Приемете

Благодарим за споделените истории, пропътуваните километри, за човечността и добротата, с която се отнасяхте към нас. Ще ни липсва сутрешното

Да пиша за г-н Томов, е и хубаво, и вече много, много тъжно. В продължение на години работното ми място

„Гос’ин“ Томов (както шеговито го наричаше Танчето), ще липсваш на всички, които работихме с теб! Ще ми липсва атмосферата и

Екипът ни осиротя. За разлика от колегите ми, аз съм част от вестник „Борба“ от пет години, но още от

Здравей, Шефче… Аз се върнах. Не смея да вляза. Отварям плахо вратата и тръгвам по коридора. Ето я твоята стая

Преди да стана част от редакцията, няколко пъти бях преминавал покрай затворената масивна врата на главния редактор. Това се случи

Четири години в редакцията на „Борба“ и още 14 години „по телефона“. Човек, от когото научих тънкости в занаята и,