Георги Баев: „Заветът ти бе изпълнен, господин Томов!”

Преди да стана част от редакцията, няколко пъти бях преминавал покрай затворената масивна врата на главния редактор. Това се случи още докато бях ученик и сътрудник в гимназиалния вестник, където правех първи плахи опити за овладяване на перото си. Имах респект, чувайки гръмовния му глас зад вратата. Представях си го внушителен, какъвто беше и в действителност. Чудих се що за човек бих видял, ако вратата се отвореше. Но това така и не се случи до съдбовната за мен 2009 г. Няма да забравя два вещи и бащински съвета от нашето запознанство. Каза ми, че журналистът преследва истината и остава чист. Трудности големи имало и в този занаят. Другият момент, който винаги ще помня, дословно беше, когато ми каза: „Давам ти моя ресор – земеделието! Внимавай!“. Ситуацията изглеждаше, все едно че ми подава в ръцете нещо безценно и грижливо пазено. Като крехко повито пеленаче, което трябваше да премине от едни родителски ръце в други. Заветът ти бе изпълнен, г-н Томов. Никога не си разменихме дори една дума накриво. Въпреки огромния респект се оказа, че Николай Томов е широко скроен човек, веселяк и приятел с всички ни. Така както безгрижно можехме да си пием ментата на плажа, така можехме и да влезем в боя на журналистиката и да отидем и опишем драматични истории и хора. От главния редактор ще запомня – историята на хората, човешкото лице на битието им струва повече от новината на деня. Той беше жаден за истории от домовете на хората и това виждане се прехвърли и върху мен. Все едно бързаше за някъде и искаше да събере възможно най-много човешки съдби за страниците на скъпоценния ни вестник. Почивай в мир! Винаги ще помня заветите и щастливото си време във вестник „Борба“!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *