Нели Сукова: „Беше оцеляващ, борбен, амбициозен, земен”
За зло или за добро, 30 години от живота ми минаха с Николай Томов. Това е много време, нещо като брак без сметка. Имало е много хъс за сериозни разследвания в зората на демокрацията, когато това бе възможно и имаше полза. Читателите и властта реагираха и търсеха продължение, искаха още и още по темата. В журналистиката обаче често се случват и много странни неща, които спират едно разследване, още преди да е започнало. При този шеф такива ситуации, за щастие, имаше малко.
ОТ 3 ДЕКЕМВРИ НАСАМ СЕ ПИШАТ РАЗЛИЧНИ НЕЩА, ВСЕКИ СТРАДА ЗА НЕГОВАТА смърт по свой си начин. Дирята, която остави този човек, е незаличима. Той бе пионерът, който успя да направи от зарязан общински вестник и преди това трибуна на БКП в областта тиражна медия. Запази формата, името и посоката. В живота на човек е важно точно това – посоката, която останалите наследяват. Тази посока Николай Томов даде на изданието преди 29 години.
Във времето на надеждите за промяна да направиш вестник с името „Борба”, с голям формат, на фона на таблоидите, които заляха пазара с огромни и жълти заглавия и за които хората се редяха на опашка… Как става това? С много мощни идеи, със смел и малко луд екип и с огромен риск. Появиха се доста вестници във Велико Търново по това време, които имаха една-единствена цел – да смажат „Борба”. Така и не успяха и после изчезнаха така бързо, както се бяха появили.
ГЛАВНИЯТ РЕДАКТОР И ИЗДАТЕЛ НА ВЕСТНИКА ВИНАГИ Е ОБИЧАЛ ДА КАЗВА, че незаменими хора няма, но има незабравими. Негови са ударните рубрики на скандални заглавия – „Много гърмел, малко дъжд“, „Много шум за нищо“, „Когато гръм удари, как ехото заглъхва„…
Днес не вярвам, че той си е отишъл! Защото винаги е бил от оцеляващите, борбените, амбициозните, земните. Вероятно заради това аз съм останала толкова дълго време в „Борба”. Дано Томов е на по-хубаво място, откъдето да продължи да напътства и да балансира своето наследство – този вестник, оцелял с много труд и в много битки през годините. Не си казахме с него доста неща, които ми тежат, но вероятно и тази ирония на съдбата е за добро. Светла ти памет! Почивай в мир!
