214 четения

Севдалина ВЪЛКОВСКА: „Думата за него е – ГОЛЯМ”

Четири години в редакцията на „Борба“ и още 14 години „по телефона“. Човек, от когото научих тънкости в занаята и, признавам си – „откраднах“ управленски похвати. Главният редактор, който ще ми каже: „Севда, три дописчици, как се пълни вестник така?“. Е, на следващия ден ще чуя: „Браво, пак разбунихме духовете!“. Държеше не просто да е пълен вестникът. Обичаше да се коментират публикациите в изданието. Между другото, трудно ми запомни името. Нищо, че идвах като кореспондент от вестник „Труд“. Дори и след десет (по мое мнение много добри) статии, които самият той беше пуснал в „Борба“, казал на заместника си Нели Сукова: „Я се обади на оная жена с брилянтния стил да идва да работи при нас“. И нищо че това с името…, почувствах се поласкана, ама много. В друг миг обаче не опирах земята. Когато видях в очите му сълзи. Поводът беше мой репортаж за децата от дома в Илаков рът. Коментарът на Томов беше „много тежък материал“. Изтръпнах, защото това беше три дни работа и много болка. Реших, че написаното не става. И тогава видях влага в очите на шефа.

А това, което „откраднах“ ли? Великодушие, тотална липса на дребнавост, убеждението, че само свободни журналисти могат да имат свобода на словото. Шефът, който ще изслуша интриганта, но няма да му върже. И за да е обективно (защото той ще го оцени) – беше голям инат. Ама от ония готините, дето трудно ще подадат първи ръка, но никога няма да откажат да стиснат протегнатата.

Искрени съболезнования на всички колеги от в. „Борба“. Вестникът няма да е същият без Томов. И купоните ви няма да са същите, защото той беше ГОЛЯМ.

Сбогом, Шефе!

Поклон!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *