Новата дограма на регионалната галерия „Борис Денев“- с визията на старата, но от най-висок клас

Реконструкцията на един от символите на В. Търново е за 1,5 млн. „Скандалът“ с новата дограма на Художествена галерия „Борис Денев“ във Велико Търново се оказа „много шум за нищо“ „Борба“ се запозна в детайли с проекта за обновлението на един от символите на старата столица, който е преминал три нива експертни на одобрение. Бъдещата дограма се оказа тема за сериозни дискусии в социалната мрежа, която веднага бе „яхната“ от политици с оглед наближаващите избори.

Появиха се даже призиви за гражданско неподчинение и петиции, подклаждани от анализите на неспециалисти. Коментираше се дали дограмата не загрозява сградата и всъщност ремонтът уврежда ли галерията, вместо да я обнови. Какво се оказа всъщност? Проектът за обновление на галерията предвижда новата дограма да е като старата, но от най-висок клас, за да се запазят качествата на средата, в която са поставени или се съхраняват картините, се казва изрично в разработката, която е на пловдивската фирма „Кинекс“. В нея изрично се казва, че дограмата трябва да се изпълни в бял цвят, като старата, за да се постигне пълна автентика. Авторите са предвидили полагането на система на VIVAPLAST с обощен коефиециент на топлопреминаване за всеки отделен прозорец не по – голям от 1,31 W/m.K. Досегашната двукатна дървена бяла дограма навсякъде по сградата трябва да бъде заменена от ПВЦ със стъклопакет, при запазване на растера и размерите. Според специалисти, евентуалното използване на дървена дограма не би довело до постигане на нужните характеристики, а за да се постигнат проектът е трябвало да се оскъпи в пъти.Според доклада към проекта облицовката по фасади е изпълнена от бигор, а по цокъл – от гранит. Досегашната дограма е двукатна дървена, силно амортизирана и на доста места прогнила и изкълчена. Вратите на галерията също са дървени – деформирани и износени. В сградата е била монтирана климатична инсталация само за помещенията на втория етаж. Монтирани са два климатични шкафа – по един за всяко от двете крила. Въздуховодите и климатичните шкафове са монтирани в подпокривно пространство. Климатичната инсталация не е използвана.

РЕМОНТЪТ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ГАЛЕРИЯ Е ФИНАНСИРАН ПО ПРОГРАМАТА „ИНТЕРРЕГ V-A РУМЪНИЯ – БЪЛГАРИЯ“ 2014-2020. Проектът, спечелен от търновската община, се нарича „Изкуство и култура – общи трансгранични активи в подкрепа на устойчивото развитие на туризма“. Той е в партньорство с община Калафат, област Долж, Румъния, и с фондация „Лице за изкуство и култура“ – Плевен. Целият проект е за 1,5 млн. евро. Бюджетът на община Велико Търново възлиза на почти 750 000 евро. Целта е галерията да стане модерен център за изкуства.

ИСТОРИЯТА НА СГРАДАТА, която днес е един от символите на Велико Търново, ЗАПОЧВА ОТДАВНА. През 1899 г. художникът и учител по рисуване Димитър Багрилов моли да му бъде разрешено да построи на общинска площ със свои средства училище, където да се преподават иконопис, резба, моделиране с глина и гипс, скулптура върху камък и рисуване. Общината одобрява искането му, но поради настъпилата криза начинанието не се реализира тогава. Идеята на Димитър Багрилов е възобновена през 1925 г, когато Общинският съвет и кметът Димитър Раев приемат решение да се построи училище по приложни изкуства и занаяти, гласувана е и исканата сума. Проектът за сграда е изработен от арх. Христо Тотев. Веднага започва подготвителна дейност и разчистването на Боруна. В началото на 30 те г. на XX в. сградата е предоставена за нуждите на новосъздадения Севернобългарски ветеринарен институт. В последствие сградата сменя собствеността и предназначението си още веднъж и в нея се разполагат последователно полицейско управление и народна милиция. През 70-те години институцията се премества в нова сграда и помещенията на Боруна остават свободни. По случай мащабните чествания на 800-одишнината от въстанието на Асен и Петър през 1985 г.с решение на Общонародния комитет за развитие на Велико Търново там да се установява градската художествена галерия, която днес пази повече от 5000 произведения на изкуството от всички жанрове.

Стилян НАЙДЕНОВ