Деян Гемижев – Спортист N 1 на В. Търново за 2020 г., пред в. „Борба“: „По трудния път към победата трябва да се върви с обич и удоволствие…“

Състезателят на великотърновския клуб по лека атлетика „Ивайло-93” Деян Гемижев бе избран за Спортист № 1 на Велико Търново за 2020 г. Талантливият спортист заслужи признанието на гласувалите в Анкетата, организирана от Общината, с титлите от държавните първенства в дисциплината хвърляне на диск за мъже, проведени през зимата в Балчик и през лятото в София. През миналата година той спечели златен медал и на Международния турнир по лека атлетика „Дианисополис” в Балчик и се класира на четвърто място на Балканските игри по лека атлетика в румънския град Клуж. Включен е в проектоолимпийския отбор на България за следващите олимпийски игри в японската столица Токио, които заради пандемията от коронавируса бяха отложени за 2021 г. Личен треньор на Деян Гемижев е баща му Николай Гемижев- бивш успешен състезател на диск и тласкане на гюле.

– С какво чувство прие признанието- Спортист № 1 на В. Търново?

– Приех го с голяма благодарност. За мен това беше въпрос и на семейна чест, защото преди 30 години баща ми е бил удостоен със същият приз.

– Всяка година се изкачваш в класацията, но и резултатите в сектора се подобряват…

– Прогресът е това към, което се стремим аз и моят треньор. Както знаете аз започнах да се занимавам сериозно с хвърляния доста по-късно от моите съперници, на деветнадесетгодишна възраст, а сега съм едва на 22 и имам огромни резерви. Защото както знаят повечето спортисти и хората, които се занимават със спорт всичко е техника, а тя се учи с годините.

– Доволен ли си от постиженията си през 2020 година?

– За постиженията ми през тази тежка за всички 2020 година мога да кажа, че се представих добре спрямо обстоятелствата, доволен – не. Аз съм от тези себекритични спортисти, които почти никога не са доволни и винаги има какво да подобрят.

– Какво не ти достигна?

– Няма нещо, което да не ми е достигнало, аз тренирах всеки ден по два пъти дори и през онзи период, когато всички зали и спортни съоръжения бяха затворени. Благодарения на моят баща и треньор аз имам собствена зала в къщата ни във Беляковец и направихме 6- месечен лагер там. Още съм млад и зелен- може би най-точно ще опише опита ми в хвърлянето. Трябва ми време за да усъвършенствам техниката си, която според титаните в моят спорт се учи и прилага през цялата спортна кариера.

–Започна да се занимаваш с хвърляне на диск на по- късен етап, разкажи малко повече за предишните си спортни увлечения?

– Преди това като малък съм тренирал футбол, но това бяха аспирациите на моя баща и всъщност той не желаеше да тренирам лека атлетика. Аз никога не съм се чувствал футболист, макар и според него да бях добър. Когато навърших 12 години имах „лек“ спортен застой, игри до късно на компютъра примесени с разбъркан сън, абсолютно никакви тренировки, лоша храна, общо взето всичко което е антагонистично за един спортист. Напълнях много през този период ,достигайки до 110 кг на 13 г. След това подигравките на моите връстници ме мотивираха да предприема действие и така чрез тренировки в залата успях да смъкна близо 30 кг.

– Кое е най-важното качество на един успешен хвърляч?

– Най-важното качество не само за един успешен хвърляч, а спортист и човек е да следва целите си, да се старае да бъде дисциплиниран във всяко едно отношение както в спорта така и извън него. Благодарност, напоследък се говори много за нея, но малцина я чувстват. Вярата и Волята две изключително важни качества, когато стане трудно трябва да вярваш, че нещата ще се оправят и няма вечно всичко да бъде зле. Да можеш да пребориш тези тежки ситуации като продължиш да правиш това с което си се захванал. И може би най-важното е да правиш всичко с удоволствие и обич. Няма смисъл да правиш нещо само за да изкарваш пари. Вярвам, че човек трябва да намери собствената си цел и тя да му доставя удоволствие. Удоволствието от победата, всичката еуфория, емоция, която трае броени секунди, но целият път на всички усилия, тренировки, всякакви видове лишения, той е труден и той трябва да ти носи щастие. Ако ще тренираш 10-15 години чувствайки се зле за емоция, която ще трае няколко секунди за мен няма смисъл.

– Какво представлява тренировъчният ти цикъл?

– Тренировъчният ми цикъл, разбира се няма да издавам тънкостите му, но ще обобщя грубо. Обикновено всичко е разпределено на макро и микроцикли до най-малката подробност, започвам да тренирам в началото на месец октомври с 15 дена бягане. След което има 15 встъпителни дни за тежестите. Ноември започвам натоварване с двуразовите тренировки. 4 пъти седмично хвърляне, 3 пъти щанги, 2 пъти тренировки за бързина, отскок и взрив. Общо тренировките са 4-5 часа на ден, 11 пъти седмично в продължение на 11 месеца. Разбира се натоварването се променя спрямо състезанията и периода. Един интересен факт, направих любопитно изчисления на всички килограми, които съм вдигал през годината – 2 508 тона / 2 508 000 кг за 11 месеца.

–Ролята на баща ти? Трудно ли е да те тренира родител?

– Изключително трудно е, когато треньорът ти е и баща. Защото се наместват много емоции. Но смятам, че както е по-трудно, така е и по-добре.

– Какво си мислиш, когато влезеш в сектора за поредния опит?

– Когато влизам в сектора мисля само за движението и за нищо друго. Тогава съм напълно фокусиран, отдаден и спокоен. Буквално света около мен изчезва.

– Амбициите ти за 2021 година?

– Амбицията за 2021 е една и стои на 66- метровата линия. Това е нормативът за Токио.

– Какво ще пожелаеш на себе си и великотърновци за Новата година?

– Да бъдем живи и здрави и през новата 2021 година и да се подобрим във всяко едно отношение.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.