Албена Начева ще прави паметника на Буров в Г. Оряховица от шоколад

„ИСТОРИЯТА НА ВСЕКИ ЧОВЕК ЗАПОЧВА ОТ НАЙ-РАННОТО ДЕТСТВО. Там е заложен успехът или неуспехът – зависи с какви очи гледаш на живота си. А аз израснах с вкуса на домашно приготвената храна. Живях сред аромата на ванилия и вкусни печива. Моята майка беше голям естет и отличен кулинар и всичко, което приготвяше, беше и вкусно, и красиво поднесено. Тогава не проявявах особен интерес към кулинарията, но ме впечатляваха малките фигурки, които тя изработваше. Наблюдавах я с широко отворени очи как от белтък и пудра захар извайва разни цветенца и животинки, но не съм допускала, че някой ден и аз ще започна да се занимавам това.“ Така започва разговорът ни с Албена Начева от Горна Оряховица, която вече две години участва в инициативата на шеф Мария Владимирова-Озтюрк „Моята България”. Мария прави своето захарно шоу от четири години и предизвиква талантливи български дами да майсторят произведения на изкуството от шоколад и захар. Темата този път беше посветена на културно-историческите паметници в София и Албена направи шоколадов паметник на братята Прошек, чийто оригинал е на ул. „Сан Стефано” в столицата.

„Ако преди седем години някой ми беше казал, че ще държа точилка и ще пека бисквити, щях да посрещна тази шега с широка усмивка. Но… къщата ми вече е пълна с форми за печене, резци, четки за рисуване, инструменти за моделиране и всякакви пособия, свързани със сладкарското и декораторското изкуство“, усмихва се Албена, която по професия е икономист и работи във външнотърговския отдел на фирма „Прити – 95“. През деня се занимава с преговори и продажба на камини, а вечер се превръща в сладкар и декоратор.

Така изглеждат направените фигури с изомалт

СЛАДКОТО ХОБИ НАМЕРИЛО АЛБЕНА ПРЕДИ ОКОЛО СЕДЕМ ГОДИНИ СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО, МАКАР ЧЕ ЗА КАКВА СЛУЧАЙНОСТ ГОВОРИМ, СЛЕД КАТО ИСТОРИЯТА НА ВСЕКИ ЗАПОЧВА В ДЕТСТВОТО. „За един Великден реших да потърся в интернет рецепта за празничния десерт. Натъкнах се на снимки на декорирани бисквитки, които силно ме впечатлиха. Затова продължих да разглеждам и информацията стана нещо като снежна топка. Колкото повече ровех, толкова повече идеи излизаха. Информацията се умножи, наизскачаха какви ли не красоти. И се запалих“, казва Албена. И признава, че може би точно в този момент в съзнанието й отново са изплували спомените за аромата на ванилия и шоколад от детството.

Първите бисквитки, които направила за онзи Великден преди седем години, били с кралска глазура и предизвикали истински фурор сред любимите й хора в семейството. Самата тя тогава била изключително горда от това, че все пак е успяла да се справи с тази нелека задача. „И как да не бъда, като за първи път се захващах да пека сладки, да декорирам, да изработя нещо, което само големите майстори сладкари могат. Но винаги започваш отнякъде.

Албена и нейната шоколадова нестинарка

Макар че нещата не ми се получиха така, както бяха показани на снимката в интернет, усещах, че не съм се провалила и бързо се амбицирах. Признавам си, че и досега не съм сигурна в себе си и всяко нещо, което правя, го правя с доза съмнение, защото съм твърде самокритичен човек. И моят перфекционизъм постоянно ми повтаря, че имам много да уча“, признава Албена и допълва, че вече все по-рядко замесва тесто за курабийки, а торти прави само по семейни поводи, защото в момента голямата й страст е моделирането. И е решена да се научи да моделира майсторски скулптури не само от захарно тесто и шоколад, но и от глина.

„Тази година за първи път се докоснах до шоколадовата маса като материал. Тя е като тесто, напомня пластилин, но има коренно различна структура. Топлината й е враг. А аз имам топли ръце и това значително затрудни работата ми с този материал, защото шоколадът бързо започва да лепне по ръцете, разтапя се, трудно задържа формата“, разказва Албена. Но братята Прошек се получили. При това, без Албена да приема себе си като изкусен скулптор. Правила е само още една скулптура от захар – „Нестинарка”, за миналогодишното издание на „Моята България“. „При подобни колаборации и изложби, за да имат по-голяма трайност, захарните и шоколадовите творби се изработват предимно от неядливи материали – стиропорени макети, тел или фолио, но задължително всички видими части трябва да са покрити с ядливи материали. Не стават за ядене, макар че няма никакъв проблем същите тези проекти да бъдат изработени под формата на 3D торта или захарни фигурки изцяло от материал, който може да се хапва. Когато се изработи конструкцията на фигурата, върху нея започва да се наслагва тесто до постигането на желаната форма и обем, а с помощта на специални инструменти се оформят детайлите“, разказва Албена и не крие, че все още няма достатъчно самочувствие да се захване с изработването на сгради и архитектура. Те също са голямо предизвикателство, но изискват специална подготовка и множество изчисления. Без чертеж на сградата мащабирането и конструирането на макета е задача, с която не всеки би се справил.

Братята Прошек от шоколад

ОКОЛО МЕСЕЦ И ПОЛОВИНА АЛБЕНА ПРАВИЛА БРАТЯТА ПРОШЕК. Изработката на всеки един детайл изисквал технологично време за съхнене. Албена работила малко по малко вечер и в почивните си дни. Така релаксирала и много често осъмвала над шоколадовия си проект, при това, без да усеща умора. „Искам да се науча да работя с изомалт. Това е другият вид захарен материал, който привлича интереса ми, но работата с него изисква по-специфично оборудване и пространство, с каквито, за съжаление, не разполагам. Миналата година посетих курс на Мария Озтюрк за работа с изомалт и останах изключително доволна. Пред мен се разкри още един нов свят на това сладко изкуство“, разказва Албена. След това обяснява, че изомалтът се среща под формата на гранули, които се разтопяват до определена температура. Изливайки го в силиконов калъп в определена форма или използвайки други техники, като „издухване” или т. нар. „издърпване” или „дърпана захар”, могат да се оформят цветя, панделки и различни фигури. А крайният резултат е невероятно красиви форми, сякаш създадени от стъкло.

„Захарните фигурки от декорираната торта могат да се запазят за спомен с години, стига да ги съхраняваш правилно. Е, цветовете им се променят с времето, но формата си остава“, казва Албена.

Признава, че е имала идея да си направи сладкарско ателие, но бързо се е разколебала, защото не иска да превръща хобито си в професия. Албена предпочита да запази вдъхновението и удоволствието, с които сега потапя ръцете си в захар и шоколад. И се радва, че дъщеря й, която е студентка в София, понякога също се включва, помага и няма нищо против да е покрита с брашно.

ДА ИЗВАЕ ПАМЕТНИКА НА БУРОВ ОТ ШОКОЛАД – ТОВА Е ЖЕЛАНИЕТО НА АЛБЕНА НАЧЕВА. Видната горнооряховска личност, чийто паметник беше открит в Горна Оряховица преди няколко години, служи като модел и вдъхновение при реализирането на проекта с братя Прошек. „Ходих да го разглеждам отблизо, когато започнах да работя за тазгодишната колаборация. Исках да добия по-ясна представа за скулптурирането на мъжка фигура – за детайлите по лицето, за облеклото и за силуета като цяло, а Буров ми е най-близо. И сега вече съм решена да се предизвикам и да направя и него от захар“, усмихва се Албена и допълва, че в нея започва да се поражда нова мечта – да опита да работи и с глина.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *