617 четения

Тъкачеството и ездата пълнят живота на учителката по английски език Румена Димитрова

ДАМСКА НОСИЯ ТЪКАТ НА МАЛКИТЕ СИ СТАНЧЕТА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА РУМЕНА ДИМИТРОВА В СУ „ГЕОРГИ ИЗМИРЛИЕВ“ В ГОРНА ОРЯХОВИЦА. Децата майсторят носията лентичка по лентичка, а когато тя бъде готова, към нея ще има колан с пафти и косичник. Учениците, които в свободното си от уроци време се учат на занаята тъкачество, работят и върху мъжки елек и пояс. „Правим това за празника на училището, който е на 21 април, и се надяваме да успеем да подредим изложба, а момче и момиче да покажат на живо изработените от децата носии“, казва Румена Димитрова, която е учител по английски език. Преподава на децата от I до IV клас, но в ателието й по тъкачество участват и ученици от V, VI и VII клас.

„Напоследък повече съм в началния етап при малчуганите и май там ми е мястото. Някак все още съм запазила детското в себе си и с хлапетата ми е по-забавно. Но децата са си деца и когато пораснат, си остават интересни, любопитни и усмихнати, стига и ние, възрастните, да не им пречим. Затова съм оставила в ателието и по-големите. Те са нещо като нашите майстори, които учат по-малките. Учат ги на занаята, а и английски език учим, докато тъчем“, казва Румена Димитрова.

„Румени черги“ се нарича ателието й и кръстници са му станали нейни приятели. В началото те се шегували, че децата й правят румени черги, заигравали се с името й и с това, че хлапетата използвали най-вече конци в червено. Но в един момент шегата просто се превърнала в име и днес всички в училището знаят за ателието по тъкачество „Румени черги“.

ПРИКАЗКА ЗА ВЪЛНАТА ПИШАТ ДЕЦАТА, ДОКАТО РАБОТЯТ В АТЕЛИЕТО. „И пишем, и пеем, и тъчем. Е, напоследък се налага да го правим дистанционно, но аз вярвам, че много скоро отново ще започнем да се събираме. Миналата година правихме проучване на пътя на вълната. Започнахме от стадото овце, минахме през обработката на вълната, боядисването и самото изтъкаване на носиите. Концентрирали сме се върху носиите в Северняшката фолклорна област, просто защото ние живеем в Северна България и ми се иска децата да знаят повече за собствените си традиции“, казва г-жа Димитрова.

Сега децата й разработват и приказка игра и преминават през всички празници от Коледа до Великден. Като част от тази игра е и северняшката носия, която възпитаниците на Румена Димитрова тъкат лентичка по лентичка на малките си станчета. Освен това в приказката ще бъдат вплетени още и легенди от Еленския Балкан, историите за мома, която подготвя премяната си за празника, за войводи и подвизи и разбира се, за Вълчан войвода. „В Еленско има една легенда за масив в Балкана, през който са минавали керваните със златото. Трима юнаци са изгубили там главите си, защото са знаели къде е заровено златото, разказва историята. Разказвам на децата, подхвърлям им идеи, а те пишат приказката и в крайна сметка се надявам да се получи книжка за оцветяване с елементи от тъкачеството“, усмихва се Румена Димитрова.

След това уточнява, че всичките й 14 ученици разполагат със свой стан. Станчетата са изработени специално за ателието по тъкачество от майстор, който казал, че ще изпълни поръчката, но при едно условие. А условието било заедно с готовите станчета да изпрати малки борчета, които децата да засадят. „Приехме без възражения и искахме да оформим малка горичка, но когато дръвчетата пристигнаха, децата ги прегърнаха и повече не искаха да се разделят с тях. Затова всяко засади дръвчето там, където да го вижда, да се грижи за него и да му се радва“, обяснява учителката.

ДЕЦАТА ОБАЧЕ ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ ДА РАБОТЯТ И НА АВТЕНТИЧЕН СТАН. Той си е на Румена Димитрова, но тя от време на време го носи в училището, защото учениците му се радват и им доставя по-голямо удоволствие да работят на него, а не на малките си станчета. „Аз имам вкъщи няколко автентични стана, които са ми подарък. Единият е от баба ми. И страстта ми към тъкачеството е от двете ми баби. Била съм на 5 – 6 години, когато съм седнала за първи път на стана. В началото най-вероятно само съм им пречила, но сигурно съм била упорита и в крайна сметка те ме научиха да тъка“, казва Румена Димитрова.

ДА ЯЗДИ, Е ДРУГАТА ГОЛЯМА СТРАСТ НА УЧИТЕЛКАТА ПО АНГЛИЙСКИ ЕЗИК И ТЪКАЧКА РУМЕНА ДИМИТРОВА. Почти всяка седмица отскача до семейната вила, където са конете, а един от тях е неин. „Конете са учебни и често през лятото качвам деца. Едно лято дори правихме лагер с изучаване на английски език“, казва Румена Димитрова, която по онова време се занимавала с езда. Професионален жокей не пожелала да стане, но от конете си не се отказва, защото те я зареждат с търпение, което й е много необходимо при работата с децата. Казва още, че я учат на упоритост и на доверие.

Напоследък Румена Димитрова стреля с лък, макар да признава, че още е съвсем начинаеща. Най-добра е с децата, може би защото вече 35 г. е учител. Води малките си тъкачи по фестивали, прави с тях демонстрации пред чужденци, които след това си тръгват с изтъканото от децата за спомен. Румени черги, изтъкани от хлапетата на Румена Димитрова, има вече къде ли не. Когато България председателства Европейския съвет, децата изтъкали знамето на Европейския съвет, но втъкали в него български символи, и го пратили на Доналд Туск. Подарък от учениците й има дори и министърът на образованието Красимир Вълчев.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *