1051 четения

Наташа Пенова – създателката на „Хотнишките баби“, възстановила със състава 35 автентични обичая

Жените са емблема на селото от началото на миналия век досега

 

ЛЮБОВТА КЪМ КНИГИТЕ И ЕДНА ТЕТРАДКА, ПЪЛНА СЪС СЪКРОВИЩА, ИМАЛА НАТАША ПЕНОВА, КОГАТО ПРЕЗ 1985 Г. ПРЕКРАЧИЛА ПРАГА НА ЧИТАЛИЩЕ „СВЕТЛИНА – 1895“ В ХОТНИЦА. И така вече 35 години. Предстои й да се пенсионира и ще го направи като създателя на прочутите „Хотнишки баби“ и като един от най-популярните и успешни секретари на читалище в община Велико Търново.

Първото, което Наташка направила като секретар, било да даде живот на читалището, и създала групи за автентичен и обработен фолклор и за стари градски песни. 35 години по-късно групите са само две – „Хотнишките баби” и младежката формация. Останалите състави се разпилели с времето, защото хората започнали да си тръгват – някои от Хотница, други – от живота… „Зная, че времето е различно, че не мога да сравнявам неща, които са били преди 35 г., с реалността сега, но пак е тъжно. Обаче аз съм щастлив човек. Работя работа, която обичам и за която съм мечтала, защото това исках – един ден да вляза в читалището в Хотница и да работя за него“, казва Наташа.

Наташа с дъщеря си Веселина, която продължава делото й.

Тя е родена във Велико Търново, но баща й е от Хотница и всяко лято тя прекарвала в бащината си къща. Съвместявала лудориите по селските улици с четеното на книги, а книги около Наташка имало достатъчно, защото дядо й дълги години събирал библиотека, която вече наброява 5000 заглавия. „Работех в „Книгоразпределение”, когато стана ясно, че жената в библиотеката на читалището трябва да се пенсионира. С една дума – птичето кацна на рамото ми и аз не му мислих много. Станах секретар и като секретар на това читалище ще се пенсионирам. И не съжалявам нито за миг, че само тук съм работила. Читалището е голямата ми любов, видях го в толкова много негови преобразявания и превъплъщения. В началото членовете на читалището бяха 300, сега са 50 и едва събирам членския внос. Намаляха жителите на селото, читалището като институция вече не е толкова атрактивно, не е единственото събирателно място в селото, но това е животът“, усмихва се Наташка.

НАТАША ПЕНОВА Е ВИНОВНА ДА Я ИМА ДНЕС ГРУПАТА „ХОТНИШКИТЕ БАБИ”. Когато я създала, всички певици били баби и тя се явявала нещо като тяхна доведена внучка. Но притежавала едно съкровище – тетрадка, останала като наследство от баща й и пълна с описани обичаи. Тогава Наташка решила, че може всяка година с „Хотнишките баби“ да прави по един обичай и за 35 години групата има 35 възстановени обичая, повечето от тях са типично хотнишки. Всъщност „Хотнишките баби“ са успели да събудят за нов живот всички описани обичаи в тази прословута бащина тетрадка. „Вече всичко е съхранено и някой ден може би ще издам това богатство като истинска книга с много снимки и с още по-богата словесна история, защото всеки път, когато започвахме да възстановяваме поредния обичай, до нас беше етнографът Галя Чохаджиева. Исках всичко да е атрактивно като истински спектакъл, да е красиво и да е истина“, казва Наташа Пенова.

ЗЛАТНАТА ЕРА НА „ХОТНИШКИТЕ БАБИ“ ЗАПОЧВА ПРЕЗ 1992 Г., КОГАТО НАТАША ПЕНОВА ЗАВЕЛА СЪСТАВА НА РОЖЕН. Бабите отишли там напълно неизвестни никому и безименни. Били просто състав за автентичен фолклор. Но се върнали в Хотница вече известни и съставът им се наричал „Хотнишките баби“. „Журналистите ни направиха популярни. Ние бяхме 13 баби и аз, но след Рожен и след първото ни участие в Копривщица за нас написаха толкова вестници, толкова телевизии ни показаха, че се оказахме звезди“, връща се назад Наташка.

Самата тя е второ поколение самодеец. Наследила любовта към фолклора от баща си, който починал на сцената. Нейните деца без малко да се родят на сцената, където тя шествала, нищо че била вече бременна в деветия месец. Завела сина си на събор, когато бил на 4 години, а дъщеря й Веселина била едва на три, когато излязла на сцената на Петропавловския събор. Сега Наташка се е заела с мисията да приобщи към читалището и двамата си внуци – седемгодишния Ивайло и Боян, който е на 2,5 г. („Трябваше миналата година да празнуваме 125 г. на читалището, но обявената пандемия обърка всичките ни планове. Специално за случая направих една българо-английска група и с тях възстановихме последния описан в тетрадката обичай – „Белянки на извора“. Той разказва за това как се е белило платното едно време. А историята наистина си струва, защото е весела, необичайна и много атрактивна за зрителите. Баща ми например е загатнал в описанието си, че преди да идат жените да белят платното на реката, първо са го накисвали в кравешки изпражнения. Да ти призная, когато го прочетох, реших, че той нещо си е добавил от себе си и се обадих на Галя Чохаджиева. Тя взе че каза – „Ама това е вярно!”. Изпражненията на кравите отделят някакъв окис, който спомага за избелването на платното. И аз реших да се придържам към истината и да направя обичая по-хумористичен“, обяснява Наташка и допълва, че според описанието в тетрадката, след като платното бива накиснато в необичайната течност, жените го изпират на реката и го оставят на зелена трева, за да изсъхне. За театралната възстановка Наташка дори истинско платно успяла да намери.

„Англичаните идваха с такова желание на репетиции и учиха думите и текста на песните, че накрая решихме да участваме във всички събори и фестивали, обаче нищо не стана. Даже и репетиции спряхме, защото РЗИ затвори големия ни салон. Падна един гипсов орнамент от тавана и ни забраниха да влизаме от съображения за сигурност. Оправихме орнамента, но трябва до септември 2021 г. да ремонтираме целия таван, иначе няма да ни позволят да отворим салона. Обаче аз съм категорична, че ще го има това тържествено честване. Читалището го заслужава, ние го заслужаваме“, заявява Наташка и признава, че през всички години кметството и общината винаги са били зад гърба й, благодарение на което „Хотнишките баби” са обиколили страната.

„АКО НЕ Е ТОВА ЧИТАЛИЩЕ, СИГУРНО НЯМА ДА СЪМ ЖИВА. Работата с хората ми харесва. Познавам ги. Знам какво четат и толкова се радвам, че продължават да четат. Идват, носят си книжките на входа, откъдето аз ги взимам и където им давам следващите. Разнасям книжки по махалите, за да четат възрастните хора. На мен ми е кеф да обикалям, защото си говоря с тях, коментираме какво им харесва, какво не им харесва“, казва Наташа и допълва, че въпреки пандемията българи от страната цяло лято се обаждали, че искат да видят музейната сбирка. И тя показвала археологията и етнологията, водела гостите до църквата, понеже се явява и клисарка, после придружавала групите по екопътеката. „Представяш ли си ме – баба на 61 г. и водя колоната към водопада и по екопътеката. Вървя най-отпред и разказвам преданията за заровеното злато, за турците, истории, които съм слушала от по-възрастните хора. Как да не обичам работата си“, въздиша Наташка.

И признава, че заниманията със съставите й липсват, липсват й срещите на живо с хората, празниците. А в Хотница празнуват всички празници – Бабинден, Трифон Зарезан, Богоявление, 3 март, 24 май, 1 ноември… „Спомням си, че не успяхме да направим истинско тържество за 100-годишнината на читалището през 1995 г. и много страдахме. Година по-късно се появи ти и в „Борба“ излезе първата статия за нашето читалище. После се заредиха снимки, грамоти, медали. Жените се радват и това на мен ми е достатъчно. Само дето сега нищо не мога да направя за тях, а те цяла година вървят след мен и искат да се занимаваме, да пътуваме. А аз, като една истинска пророчица, само им обещавам, че догодина всичко ще е различно и ние пак ще пеем и ще танцуваме“, въздиша Наташа Пенова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *