8 малки знака определят начина, по който ни приемат другите

Човешкият мозък е устроен да съди и преценява. Този механизъм за оцеляване има високи критерии за определяне и интерпретиране на поведението на хората наоколо. Въпреки че сме склонни да мислим, че преценката ни за другите е основана на разговорите ни с тях и начина, по който на тях самите им харесва да се представят, изследвания показват, че съществуват видими знаци, въз основа на които съставяме мнението си.

Всъщност, по-голямата част от преценката се основава на малки, деликатни белези на поведението, като ръкостискането и езика на тялото, посочва в материал списание Entrepreneur. Често съставяме мнението си за хората дори само на базата на тези фини показатели.

Проучване на Университета на Канзас в Щатите посочва чертите в поведението на другите, които определят мнението ни. Сред тези черти са дали съответната личност, изправена пред нас, е екстровертна или интровертна, дали има емоционална стабилност, дали е склонна да се съгласява с мнението ни, дали е добросъвестен човек, открит и искрен. Участници в експеримента изумително точно са определили дали други хора притежават или не притежават тези качества, просто като гледали снимки на краката и обувките им.

Мотивираното от подсъзнанието ни поведение има свой собствен език и думите, които то изрича, не винаги са добри. То е е неразривна част от това кои сме и ако не сме отделили малко време да помислим за аспектите, които можем да подобрим, никога не е късно да го сторим. Защото така ще помогнем на кариерата си, а също и на личния си живот.

Списание Entrepreneur изброява 8 от малките знаци, които определят оценката на другите за нас, както и нашата оценка за тях. Ето кои са:

1. Начинът, по който се отнасяме към сервитьорите, сервитьорките, рецепционистите.

2. Колко често проверяваме телефона си, докато сме в компанията на друг човек. Оказва се, че вече хората се впечатляват, ако събеседникът им издържи 1 час без да си погледне телефона. Непрекъснатото проверяване на мобилния екран пък се тълкува като липса на уважение, липса на внимание, липса на умение да се слуша, слаба воля.

3. Повтарящи се нервни навици. Например игра с косата, чоплене на ноктите, щипане на кожата. Това говори, че човекът е нервен, претоварен или не е в състояние на личен контрол. Изследване на Университета на Мичиган потвърждава, че тези нелицеприятни навици говорят, че имаме насреща перфекционист. Понякога болезнен перфекционист. Освен това, перфекционистите по-малко дават израз на тези навици а) когато са разочаровани, разстроени и б) когато са отегчени или им е скучно.

4. Колко дълго ни отнема, преди да зададем въпрос. Много важен аспект, по който се мерят интелигентността и комуникативните умения.

5. Ръкостискането. Най-често слабото стискане на ръката на другия се смята за белег за липса на самоувереност и вяла нагласа.

6. Разтакаването, закъсняването, мудното поведение, мотането – липсата на лична организация. Редовните закъснения говорят за липса на интерес, мързел.

7. Ръкописният почерк. Има множество погрешни модели, които се опитват да асоциират личния характер с ръкописа. Например, хора вярват, че това доколко силно натискаме с химикалката хартията означава доколко се впрягаме в живота. Смята се, че наклонът на писане говори дали сме интроверти или екстроверти. А небрежността или подреденото писане – за организационни тенденции. Но изследванията са неопределени по въпроса. Няма едни повтарящи се изводи. Затова експерти съветват – заради всички тези предразсъдъци на околните, когато става дума да напишете наистина важно писмо, заложете на компютъра.

8. Контактът очи в очи. Той е умение да се балансира. Важно е да се осъществява, но в същото време вглеждането твърде дълго в очите на другия се тълкува като агресия и зловещо поведение. Ако пък установим контакт само в малка част от разговора, изглеждаме незаинтересовани, засрамени или срамежливи. Изследвания показват, че поддържането на контакт очи в очи през 60% от времето постига правилния баланс, при който ни считат за заинтересовани, приятелски настроени и хора, на които може да се има доверие.

Източник: Мениджър Нюз

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.