6640 четения

Две търновки бедстват в Атина, нямат 200 евро, за да си дойдат

Генка Кушева и дъщеря й вземат храна от близката църква

 

ДВЕ ТЪРНОВКИ – ГЕНКА КУШЕВАИ ДЪЩЕРЯ Й, БЕДСТВАТ В АТИНА И ТЪРСЯТ 200 ЕВРО ЗА БИЛЕТИ, ЗА ДА СЕ ПРИБЕРАТ У ДОМА. Заради сериозно заболяване, което рецидивира, Генка е останала без работа. Дъщеря й, която отишла в Атина, за да бъде до майка си, също не успява да си намери работа и така двете се озовали в омагьосан кръг, от който не могат да се измъкнат.

„Често съм чувала хора да казват „нямам“ и никога не съм си представяла това състояние. Винаги съм си мислила, че „нямам“ често е душевно състояние, което преминава, докато не изпаднах в това положение и вече знам, че не е въпрос на душевна нагласа. Защото и двете с дъщеря ми сме изправени пред реалната опасност да останем на улицата, тъй като вече трети месец не мога да платя наема на жилището“, признава Генка.

Тя заминала за Атина през 1994 г., за да търси щастието си и за повече пари, с които да издържа двете си деца. Преди да се реши на тази крачка, тя работила във Велико Търново като учител и като журналист. Била е част от екипа на в. „Борба“ като репортер в сменната страница в Стражица. После работила във в. „Впрочем“, за няколко години станала главен редактор на лясковския вестник „Народен зов“, но започнали промените в политическия живот на България и Генка не искала да прави компромиси, от които след това да се срамува.

„Бях самотен родител и не можех да издържам децата си, затова тръгнах за Гърция. Говоря френски и започнах работа в едно френскоезично семейство в аристократичния квартал на Атина. Но те си говореха помежду си на гръцки и аз не ги разбирах. Затова се хванах на бас със себе си, че ще науча езика и за два-три месеца започнах да говоря. После правих какво ли не – и реклами произвеждах, и къщи чистих, за деца се грижих, в пицарии работих, в съда превеждах. От никоя работа не ме е срам, защото трябваше да изпращам пари на децата си. Никога не съм вярвала, че след 26 г. ще стигна дотук“, въздиша Генка.

ПРЕЗ 2013 Г. Я ДИАГНОСТИЦИРАЛИ С РАК НА ГЪРДАТА. РАКЪТ БИЛ ОТВОРЕН И ХОРМОНОПОЛОЖИТЕЛЕН. „Тези уточнения в диагнозата са важни, защото, когато ракът е отворен, е възможно да даде разсейки. След една от химиотерапиите направих алергична реакция от лекарство, което трябваше да ми помогне за някакъв белтък в основата на този вид рак, от който страдам. Вече съм цял лекар“, казва Генка. Оперирали я, справила се с операцията, но дясната й ръка останала осакатена и до днес тя не може да вдига повече от килограм с нея.

Две години по-късно се наложила втора операция. Нетипичните клетки се оказали доброкачествени, но показателите в изследванията на Генка рязко се сринали. Възстановяването й вървяло бавно, но след последния контролен преглед 2019 г. всичко било наред. „Обаче няколко месеца по-късно се появиха усложнения в костната система на гръбначния ми стълб. И пак – резонанс, скенер. Три месеца по-късно отново същото и последния път ми казаха, че имам херния на диафрагмата, сърдечна недостатъчност и доброкачествено образувание в черния дроб. Трудно ми е да ходя вече и здравето ми не ми позволява да работя. А и да си намериш работа точно сега, е просто невъзможно, още повече че в Атина има много квартали с вечерен час и не можеш да мърдаш, освен ако не е по здравословни причини. Така че и с това се налага да си съобразявам търсенето на работа“, казва Генка и признава, че заради безпаричието тя и дъщеря й вземат храна от близката църква.

ОКОЛО 200 ЕВРО СТРУВАТ ДВАТА АВТОБУСНИ БИЛЕТА ЗА ГЕНКА И ДЪЩЕРЯ Й. „Вече искам да се прибера и да си остана у дома. Но не мога да намеря парите за билетите. И с всяка седмица ситуацията става все по-безнадеждна. Понеже не работя, нямам осигуровки, а заради коронавируса и ограниченията тук имаме проблеми и с личните документи. На мен ми е нужен един временен паспорт, който струва 50 евро. През юли си правих, защото мислех да си дойда, но се разболях, после влязоха ограниченията и валидността на този документ изтече. Но най-много ме е страх, че няма да има къде да живеем“, казва Генка Кушева и не крие, въпреки огромните си притеснения, че има нужда от помощ и се надява на познати и непознати в България да й помогнат.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *