1290 четения

Снежните забавления на старите търновци

В старите документи, вестници и списания се съдържат сведения с любопитни и малко известни данни, свързани с живота на нашите предшественици в белите зимни месеци. За разлика от последните години, преди столетия мразовитият сезон и всички произтичащи от него „екстри” и „неволи” не само настъпвали по-рано, но и понякога старостоличани дори се подготвяли за Великден в условията на почти януарски студ и сняг.

Минусовите температури, традиционните чествания на многото имени дни, организирането на журове и соарета, пързалянето с кънки и шейни – това били само частици от пъстрата мозайка на търновския зимен бит.

Великотърновци се „запознали” с кънките и удоволствието да се „катаят” с тях благодарение на Методий Хаджипетков (1861 – 1933 г.). Той бил уважаван общински съветник след Освобождението, авторитетен търговец, предприемач на строителни обекти, инициатор за залесяването на хълмовете около старата столица, един от първите български туристи и колоездачи. Разностранните му интереси впечатлили дори Алеко Константинов, който пише за него го в прочутия си пътепис “До Чикаго и назад” (1893 -1894 г.).

От всемирното изложение в Чикаго Методий Хаджипетков донесъл в родния Търновград кънки и шейна, както и три велосипеда. Предприемчивият старостоличанин не само открил първата ледена пързалка, но и организирал курсове за съгражданите си по пързаляне с кънки.

Още в началото на миналия век “катаенето” с кънки се превърнало в любимо забавление на малки и големи. Преди повече от сто години р. Янтра често била сковавана от лед, дебел около 30 – 50 см, и заедно с двете замръзнали блата при “Зеленка” се превръщала в предпочитано място за пързаляне.

Преди десетилетия още с падането на първия сняг търновските малчугани, както и учениците от местните гимназии, грабвали шейните и с весели възгласи се спускали по стръмните търновски улици, които тогава все още не били превзети от автомобилите. В миналото някои по-сръчни деца си правели шейните сами, а на други им помагали по-големите братя и приятели. В онези далечни години шейните задължително се обковавали с демири (железен чембел), за да се плъзгат по-добре.

Звучи невероятно, но е факт, че изобретателните великотърновчета сами си майсторели и ските, които преди десетилетия всъщност представлявали дъги от каци.

През 30-те години на ХХ в. Радул Попнесторов от старата столица се наредил сред най-големите вносители на кънки и шейни от Германия. От неговите зимни „удоволствия” обаче можели да се възползват предимно по-богатите жители.

В миналото децата и младежите обичали и друго, непознато за съвременниците ни занимание. Когато температурата в града падала до 26 градуса под нулата, те хвърляли нагоре вода и наблюдавали превръщането й в кристали, още докато пада на земята. И досега възрастни великотърновци си спомнят с умиление за “блестящата и искряща красота на въздушния лед”.

Зимната прелест на Велико Търново стимулирала младежите да се разхождат из заснежените улици, да се замерят със снежни топки, да се снимат за спомен на фона на ослепителната белота, покрила уникалния град.

През 1923 г. минаващите по главната улица старостоличани станали не само свидетели, но и потърпевши от странен феномен. Разхождайки се преспокойно, гражданите били “разкрасявани” по лицата и дрехите с водни капки, „обогатени” със сажди. Те се образували от издадените навън кюнци от печките на някои магазини. На помощ на пострадалите, които по никакъв начин не можели да почистят тоалетите си, се притекъл в. “Борба” със следния “боен” призив: “Господа, пощадете дрехите на хората, като премахнете тия кюнкове, или пък ги издигнете по-високо и по-навън. Това ако не премахнете, е непростимо”.

Общинският съвет в града обаче не бил в състояние да предприеме каквито и да било мерки по „мръсния” въпрос, тъй като в местните правилници и разпоредби липсвали каквито и да било изисквания към отоплителните уреди и уличните „аксесоари” към тях.

Тодорка НЕДЕВА

Регионален исторически музей – Велико Търново

Един коментар за “Снежните забавления на старите търновци

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *