583 четения

Ниските температури водят до скокове на кръвното и повишават риска от инсулт

Студът причинява дехидратация и влошаване на общото здраве на човека

 

МРАЗОВИТОТО ВРЕМЕ НОСИ СЕРИОЗНИ РИСКОВЕ ЗА ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА И ЗАТОВА МЕДИЦИТЕ ПРЕПОРЪЧВАТ ХРОНИЧНО БОЛНИТЕ ДА СА ОСОБЕНО ВНИМАТЕЛНИ В ТОЗИ ПЕРИОД НА ГОДИНАТА. Арктическият студ, който се настани по нашите географски ширини, е предпоставка за увеличение на сърдечносъдовите и мозъчносъдовите инциденти, или простичко казано – да предизвикат инфаркт и инсулт. Опасността е и за всички, които имат поне един от рисковите фактори за двете тежки състояния – проблеми с кръвното налягане, затлъстяване и са пушачи.

Най-страшна се оказва температурната разлика, с която се сблъсква организмът, когато напусне закрити помещения и се озове навън. Кръвоносните съдове се свиват, за да не настъпи преохлаждане, и това предизвика скок на кръвното, прескачане на сърцето, главоболие и куп други неприятни симптоми. Затова онези, чието състояние е по-сериозно, най-добре да не рискуват да излизат изобщо, но ако все пак се налага, да носят със себе си лекарствата, които са им предписани за регулиране на хипертонията. Задължителни атрибути следва да са шапката, шалът и ръкавиците.

Ниските температури носят със себе си промяна в концентрацията на кръвта със склонност към повишено съсирване и спазъм на съдовете. Тези фактори действат като акумулатор на честотата на инсултите през зимата. Според изследвания именно на това учените отдават повишението с до 30% през студените месеци на мозъчните удари спрямо тези през останалото време от годината. Медиците припомнят, че тези, които вече веднъж са преживявали инсулт, са по-податливи отново да се сблъскат с проблема.

Продължителното стоене на минусови температури предизвика заболяването студов дерматит. Симптомите се проявява по кожата, която не е била защитена от метеорологичните условия. Обикновено това са бузите, носа, ушите, устните, ръцете и т.н. Засегнатите области започват да сърбят, а след време и да се лющят. Ако дотогава не се предприеме лечение, започва силна болка. Дерматолозите съветват да се прилагат кремове и медикаменти с повишено съдържание на витамините А, B и C.

СРЕД НАЙ-НЕПРИЯТНИТЕ ПОРАЖЕНИЯ НА СТУДА ВЪРХУ ЗДРАВЕТО Е ИЗМРЪЗВАНЕТО НА КРАЙНИЦИ. То налага задължително лекарска експертиза, защото в противен случай може да се стигне до гангрена и ампутация. Терапията се назначава в зависимост от степента на измръзване и може да се проведе в болнична обстановка. Обикновено пациенти с такива проблеми биват настанявани в хирургични отделения.

Специалистите съветват хората, които работят на открито, да взимат мерки срещу евентуално измръзване. Най-доброто, разбира се, е превенция с топли дрехи, чорапи, носене на ръкавици и т.н., но освен това може да се предприеме разнасяне на слой мазен, а не хидратиращ крем по кожата. Такива продукти подхранват епидермиса и създадат върху кожата тънка преграда като протекция от влиянието на студа. Симптомите на измръзване са изтръпване, болка и побеляване на съответната област, може да има намалена чувствителност или сърбеж.

Експертите припомнят, че студеното време води и до обезводняване. Макар че битува схващане, според което само лятото настъпва дехидратация, всъщност проблемът е изключително разпространен и през зимата. Заради минусовите температури въздухът не е толкова влажен и затова всеки път, когато човек издиша, влагата от дробовете му лека-полека напуска организма. По този начин настъпва намаляването на водата в тялото, а заради лъжливото усещане, че не чувстваме жажда, не пием и достатъчно от животворната течност. Бъбреците също страдат, защото не получават правилни сигнали от регулиращите хормони да пестят течности. Започва често уриниране, провокирано от студ, което се нарича диуреза.

Медиците препоръчват пиенето на поне 1,5 л. вода на ден.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *