1084 четения

Политическият анализатор проф. Тодор Галунов: „В областта изборите ще приключат с равновесие между ГЕРБ и БСП, 5 партии са с шанс за следващия парламент“

Проф. Тодор Галунов е политически анализатор и професор по политически науки във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Преподавател е в катедрите „Политология” и „Национална сигурност”. Научните му интереси са свързани с изследване на теорията и историята на избирателните системи при парламентарни избори, конституционно-наказателната отговорност на министрите в българската политическа практика, политическата система на България в периода 19 – 21 век и с еволюцията на европейската интеграция.

– Проф. Галунов, какво прави тези избори по-различни и интересни освен обстановката, предизвикана от коронавируса?

– Фактът, че това са най-дълго подготвяните и същевременно едни от най-неподготвените избори. Преди шест месеца голяма част от хората излязоха на протести и заявиха, че искат избори, без да бъдат достатъчно подготвени за това. Още тогава казах, че почти е сигурно, че настоящото статукво ще се запази и ГЕРБ отново ще е първа политическа сила. Шест месеца по-късно нещата не са се променили особено. Просто енергията се изхаби около търсенето на подходящата дата. Макар че която и дата да беше избрана, тя щеше да бъде подложена на критика.

А и ние пак сме неподготвени за избори в чисто нормативен план. Отново дни преди изборите говорим за отваряне на Изборния кодекс. Това е пренебрежение към сериозната предварителна подготовка, но това е българският модел, който се превърна в постоянна практика през десетилетията.

– И как изглежда новият парламент с днешна дата?

– Като отчетем това, че в България сякаш много трудно се променят нагласите и трудно се създават реални политически алтернативи, и с уговорката, че предварителната социология дава моментната картина и до изборите има време, в новия парламент с доста голяма сигурност влизат пет политически формации. ГЕРБ е първа политическа сила, БСП – втора. Трета най-вероятно е партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, четвърти са ДПС. Пета е коалицията „Демократична България“, която беше начело на протестите, но сякаш направи всичко възможно, за да убие инерцията на протеста и да се задоволи само с едното прескачане на изборната бариера.

И от тук нататък започва политическото гадаене дали ще има шеста партия в българския парламент и дали това ще бъде евентуалната коалиция на „Изправи се. БГ“ и „Отровното трио“. Под чертата за момента остават „Обединените патриоти“, които въобще не са обединени, доколкото усещам в момента, и много други малки партийки, които стоят извън изборната схема. В момента можем само да гадаем, защото

 

ОТНОВО СЕ ПОВТАРЯ СТАРИЯТ МОДЕЛ НА РЕДЕНЕ НА ПАРТИЙНИТЕ ЛИСТИ В ТЪМНА ДОБА

 

Дали партиите се страхуват, или срамуват от своите кандидати, не зная, но е истина, че те продължават да не ги показват много ясно. Гражданите са в очаквана пасивност. Ако направим паралел между юли и август, ще видим, че тази енергия на протеста просто я няма и сякаш всички са готови да приемат очертаващото се статукво. А и може би ще счупим рекорда по изборна неактивност, защото по ред причини хората ще бъдат по-пасивни, дори и заради чисто човешки страх.

– Какво пропуснаха да направят от „Демократична България“, за да излязат победители?

– Това вече не са техните избори. Главният им проблем е, че след обещаващото начало през лятото те позволиха да бъдат изместени в протестите. Не успяха да вземат инициативата. От там идва и проблемът, че не са реално припознатите като типична, автентична дясна алтернатива на управлението. Изказванията, че е възможна тяхна коалиция след изборите с БСП, резервираха стария им десен електорат. В тези по-стари гласоподаватели още е живо противопоставянето „сини“ и „червени“ отпреди 30 г. Самите партийни структури на ДБ са много затворени. Образно казано, не допускат хора, които могат да им бъдат нещо като конкуренти в чисто кадрови план. Трябва да се отворят за демократично мислещите хора, и то доста. Нямат и обвързан със здрава партийна зависимост електорат. По тези причини се въртят около 20 депутати в предстоящите избори.

– И дълъг ли ще бъде животът на този парламент?

– Не. Но и няма да бъде толкова къс. Новият български парламент е длъжен да направи опити да формира някакъв кабинет.

 

ЗАРАДИ НИСКАТА ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ ПАРЛАМЕНТЪТ ЩЕ ИМА ПРОБЛЕМИ СЪС СТЕПЕНТА НА ЛЕГИТИМНОСТ

 

Ако да речем гласуват 35% от избирателите, това е една трета легитимност. Партиите, които формират кабинета, ще бъдат част от тези 35% и на практика ние ще имаме кабинет с, да речем, 20% легитимност, и това е в началото, без все още да има някакво недоволство. Това ще е проблемът на новия български парламент. Пасивността на избирателите обаче не решава нито един проблем на българския изборен процес. Без поправки в него, всичко е познато.

– Какви са възможните следизборни коалиции при така структуриран парламент?

– Може би тази кампания ще повтори част от познатия модел – никакви сериозни изказвания относно бъдещите следизборни коалиции. Т.е. българските партии са тръгнали към модел „хипотетични следизборни коалиции“ на принципа първо да се явим на изборите, пък после ще видим. Това „после ще видим“ звучи привидно добре от гледна точка на това, че партиите първо трябва да се докажат, но в същото време е дълбока възможност за нечестно отношение към избирателите и за подмяна на вота.

Казано по друг начин – партиите атакуват своите опоненти преди изборите и седмица-две след конституирането на парламента започват да търсят начин да смекчат тези атаки и да създадат що-годе приемлива коалиция. Но такава коалиция от гледна точка на техните предизборни обещания ще бъде безпринципна коалиция.

– Какво прави една коалиция принципна?

– Относителната яснота във времето. А сега всички политически играчи обещават, че отиват да печелят изборите и че ще изпълнят своята предизборна програма. Но веднага след изборния ден започва и пакетът с оправданията, че виждате ли, при тази коалиция ние няма как да изпълним на 100% каквото сме ви обещали. Така че тук изключения няма да има.

Иначе вариантите привидно са много, но в крайна сметка се свеждат до два основни. Първият вариант е коалиция около най-голямата партия ГЕРБ, вторият вариант е коалиция около втората партия – БСП.

– Защо, въпреки проведените консултации с президента, партиите са недоволни от избраната дата за избори?

– Защото партиите търсят своята идентичност и в най-малкото нещо. За мен няма принципно никакво значение дали ще е 4 април, или две седмици по-късно. И два месеца по-късно да са изборите, те пак няма да променят нито нагласите, нито пандемичната ситуация. Истината е, че тези консултации не бяха в състояние да решат нито един проблем, защото БЪЛГАРСКИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ ОТДАВНА Е ПРЕСУШЕН ОТКЪМ ИДЕИ.

Затова партиите търсят изява в дребните неща, в дребното политическо заяждане. В общи линии картината е следната – ако твоят опонент каже нещо вярно, ти кажи същото, но по друг начин, за да излезе неговото изказване грешно. И още нещо – всички партии, дори и най-голямата, макар при нея проблемът да не е толкова очевиден, имат дефицит на хора. Няма ги старите партии с разгъната структура, с общинска и квартална организация.

– Защото хората вече не проявяват интерес към политиката или защото партиите не съумяват да създават кадри?

– И двете. Във всяка партия без изключение партийният елит вземе ли властта под някаква форма, започва много внимателно да си подбира съпартийците. Елитът много внимателно и предварително отстранява неудобните, преди реално те да са станали неудобни, и така партията се сковава в едно ядро. Ето затова няма да видим никакво по-широко обсъждане на депутатски кандидатури, защото това значи елитите да изпуснат контрола върху кандидатите си.

Въпросът има още една страна – недоверието между гражданите и политическите и партийни елити и това недоверие се е натрупало във времето. Българинът е убеден, че партийният деец работи за себе си, за партията и на последно място за обществото. Затова вече я няма енергията от протестите в началото на 90-те, няма го онзи ентусиазъм.

А ние в момента избираме най-важният политически орган в страната. Но през годините българският парламент тотално е обезличен. Той се е превърнал в място, в което, ако гледаме от гледна точка на управляващата партия, парламентът просто обслужва кабинета. Гласува всички решения на правителството, без да критикува. А опозицията няма никакъв ресурс да повлияе върху решенията на парламента, защото не й достигат числата. Някак всичко това води до специфична форма на сливане на двете власти – законодателната в лицето на парламента и изпълнителната в лицето на Министерския съвет.

 

В БЪЛГАРИЯ ОТДАВНА СЕ Е ИЗГУБИЛ КОНТРОЛЪТ ОТ СТРАНА НА ПАРЛАМЕНТА НАД ПРАВИТЕЛСТВОТО

 

Българският депутат пък е изгубил своя статут на политическо инициативно лице. Той се среща с местните избиратели от време на време, обещава разни неща, които не са му задача, после отива в парламента и гласува анблок заедно със своята партия. Вътре в партиите отдавна няма битка на идеи, за това накъде да върви държавата, затова голямата част от действащия политически елит е изчерпан. Няма нови лица, които не са пипали тази власт, защото този модел на правене на политика се поизчерпа. Можем да го възпроизвеждаме колкото си пъти искаме и нивото на правене на политика ще бъде същото.

– Слави Трифонов ще бъде ли новата вълна в българската политика?

– Според мен той пропусна своя шанс преди около 4 г., когато предизвика референдума. Тогава можеше да влезе ударно в политиката. Сега таванът му е третото място.

 

ХАРЕСВА НИ ИЛИ НЕ, ГЕРБ СА ПЪРВИ, БСП – ВТОРИ

 

и ние сякаш вече свикнахме с тази ситуация. БСП започнаха да се държат така, че ние да се чудим тази партия въобще иска ли да печели избори? А ГЕРБ се държат така, сякаш са абонирани за властта. ДПС си имат трета, сега може би четвърта позиция, която им е толкова сигурна, че те изобщо не се развиват и тъпчат на едно място. Новите сили не могат да излъчат достатъчно нови лица и прибягват до добре познати имена от политическия обществен пейзаж, които вече са били във властта. За част от тези лица можем да кажем, че те може би са способни да управляват, ако вече не бяха управлявали. И така новото ще влезе малко изчерпано във властта. Вижте, във всички големи областни градове кметовете са около една политическа сила. БСП има реално кметове в Русе и в Перник, макар за Перник да не съм вече много сигурен.

 

ЕДИНСТВЕНОТО МЯСТО, КЪДЕТО ГЕРБ ЩЕ ИМА ПРОБЛЕМИ В ТЕЗИ ИЗБОРИ, Е СОФИЯ

 

– И кога е възможно и в България политиката да стане отново служене на обществото?

– Докато политическият елит има дефицити, ние ще продължаваме по-скоро да се вайкаме какво сме пропуснали, защото това е картината в чисто исторически план. И по-рядко отчитаме какво сме направили. Добре би било да се поучим от грешките на миналото и най-вече да съумяваме да селектираме нов политически елит навреме. Да съумяваме да изискваме от политика, докато е на власт, да дава всичко от себе си. Но това зависи от българския избирател и от т.нар. гражданско общество. В България през последните десетилетия се насади един модел, че гражданското общество са партиите, които не са влезли в парламента и чакат отвън. Но това не е гражданско общество. Гражданското общество е тази неполитическа част от българите, която постоянно иска от управляващите и от опозицията качествени действия. Гражданско общество не значи непременно партийна обвързаност, но не значи и бягане от политическите проблеми. Ние активно гражданско общество не можахме да получим. Сега всяка активна гражданска позиция се оказва стъпка на част от тези граждани по-късно да влязат в политиката.

– Добре, как ще приключат изборите в нашата област?

– ВЪВ ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ОБЛАСТ ИЗБОРИТЕ ЩЕ ПРИКЛЮЧАТ С РАВНОВЕСИЕ МЕЖДУ БСП И ГЕРБ.

То ще дойде от тази линия – Сухиндол, Павликени, Полски Тръмбеш, Стражица, Златарица, където БСП има стабилни позиции. Търновска община, където ГЕРБ са най-силни, няма да може да компенсира изцяло дефицитите от другите общини.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Един коментар за “Политическият анализатор проф. Тодор Галунов: „В областта изборите ще приключат с равновесие между ГЕРБ и БСП, 5 партии са с шанс за следващия парламент“

  • 19.01.2021 в 14:18
    Permalink

    Десебето било много затворено. Затвореха го заради Галунов. През 2019г. искаше да го издигат за кмет. Но за Сухиндол е прав там има мого момунисти. Галунов добре познава региона нали е от с. Караесен.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *