225 четения

10 г. Иван Митев събира историята на търновската драма и мечтае за музей на театъра

ВЕЧЕ 10 ГОДИНИ ИВАН МИТЕВ СЪБИРА ИСТОРИЯТА НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКАТА ДРАМА И МЕЧТАЕ ДА СЪЗДАДЕ МУЗЕЙ НА ТЕАТЪРА. Иван Митев, който е актьор в трупата на Музикално-драматичния театър „Константин Кисимов“, е написал три книги, в момента работи върху второто и разширено издание на последната, дигитализира събраните хартиени снимки и търси съмишленици, с които да създаде Инициативен комитет за бъдещия музей.

„Видях такъв Музей на театъра в Киев и оттогава не спирам да мисля, че такова нещо можем да имаме и ние. Те са направили един музеен ъгъл във фоайето на театъра си, където винаги стои телевизор. До него има компютър, а до компютъра – списък с театралните сезони. Просто избираш номер от списъка и на екрана започваш да гледаш всичко, което се е случило през съответния сезон“, разказва Иван Митев, който от години издирва информация за историята на драматичната трупа, в която играе.

Идеята му да събере цялата налична информация за артисти, режисьори и представления е от 1998 г. „Това е една ужасно тъжна година за нас, защото тогава Министерството на културата закри драмата. И въпреки че мислех върху това да започна да събирам историята, за да остане във времето, тогава въобще не ми беше до това. Спомних си за тази си мечта десетина години по-късно, в последната година, когато Любо Бъчваров беше директор на театъра. И пак бяха странни времена, защото ме провокира фактът, че тогава бяха отречени всички заглавия, които са правени през предходните десетина години. Това ме огорчи и запретнах ръкави“, разказва Иван Митев.

Програми за представления от края на 60-те години на миналия век били първите неща, които намерил. В началото издирвателската му дейност вървяла бавно и трудно и така до 2012 г., когато актьорът просто решил да посвети свободното си време изцяло на историята на театъра. И на пазара вече са три книги – „Театърът, наречен „Надежда“, „Театърът, наречен „Кисимов“ и „Хроники от едно театрално столетие“, които хроники спират до 1970 г.

„За хрониките идеята беше много любопитна. Не исках да е просто исторически разказ по години, затова направих хрониките по дати – от 1870 г. за цяло столетие напред във времето. Много беше трудоемко, защото търсех и описвах събитията за всеки ден. Примерно какво се е случило на 1 януари през всички години, после, да речем, на 9 февруари и така до края. Когато споделих идеята си с директора на Националната библиотека, разбрах, че никой досега не е правил хроники по този начин“, споделя Иван Митев.

Почти веднага след като излезли хрониките, той се заел да ги продължи и разшири. И вече има още поне 3000 новоиздирени снимки, много биографии на артисти и на режисьори, които са поставяли тук. Решил е, че всеки актьор ще си има пространство в следващите хроники. Актьорите ще имат страница. Примерно Стоян Сърданов, а след името му ще се знае кога е роден, къде е завършил, кога е пристигнал във Велико Търново, какво е играл, кога си е тръгнал оттук и разбира се, снимки. И така във втория том на хрониките ще влязат всички събития до края на 2020 г.

„ЗНАЕШ ЛИ КОЕ Е НАЙ-КРАСИВОТО В ЦЕЛИЯ ТОЗИ ТРУД? СРЕЩНАХ СЕ С ВЕТЕРАНИ АРТИСТИ, някои от които вече не са между живите. Но те получиха възможност да ми разкажат живота си приживе. Обикалях България и отидох до всяко кътче, във всеки театър, където днес играе актьор, който дори и за един сезон, но е бил при нас. Имам 30 – 40 многочасови интервюта. Имам гласовете на тези хора. Представяш ли си какво богатство е това? Записвах Петър Петров седмица преди да си отиде и засега той е последният колега, когото съм записал“, разказва Иван Митев. И признава, че в месеците на социална изолация е издирил още актьори, които вече са твърде възрастни, но са живи и нямат търпение да разкажат живота си. Готов е да тръгне на път веднага, щом това стане възможно, за да се срещне с хора като Надя Терджуманова, която е била стажант-актьор тук през 1968 г. и е останала да играе два-три сезона. Ще отиде при Силвия Аврамова, която има чудесни роли в старата столица, при Клара Армандова, която е тук само за един сезон, но една от ролите й в детски спектакъл е останала в историята на театъра.

ПОВЕЧЕ ОТ 35 000 ДИГИТАЛИЗИРАНИ СНИМКИ ИМА ВЕЧЕ ИВАН МИТЕВ. За това дело му помага експертът по дигитализация Деян Иванов, с когото в момента обработват още около 1000 нови фотографии. Иван събира дори негативите и открива в тях съкровища. Някои от филмовите ленти успял да спаси от прахоляка в мазите на театъра, където намерил цяла торба с негативи. „Излизат невероятни моменти. Първият автобус на театъра, първият камион декоровоз… И изведнъж – в първия автобус на театъра на прозореца се вижда Елена Стефанова. И това е 1954 – 55 г. Изключителна находка! И да ти кажа, успях да намеря цялата история около прогонването на Елена Стефанова от нашия театър“, разказва актьорът. И после допълва, че е издирил и възстановил около 500 програми, които също минават през дигитализация. От цялата история на драмата той не е успял да открие вероятно не повече от 6 – 7 програми от постановки от 1952 г. насам. Сред експонатите за бъдещия музей има и около 10 000 страници – статии от вестници, протоколи на театъра от 1952 г. до днес. Протоколите са от художествени и дирекционни съвети, където са били обсъждани проблеми, постановки, премиери.

„Изчел съм ги всичките и не мога да спра да ги чета, толкова са автентични и интересни. Един от любимите ми протоколи е от времето на Никола Шиваров, който става директор, когато през 1952 г. е създаден професионален окръжен театър на базата на съществуващите любителски театри във Велико Търново, Горна Оряховица и Трявна. Тогава театърът се е помещавал в читалище „Надежда”. Ходили на турне в Елена, върнали се и Шиваров събира всички, за да обсъждат поведението на шофьора на автобуса, който тръгнал с още двама артисти да зареждат автобуса. И докато останалите подготвяли представлението, тези тримата се отрязали в кръчмата като кирки. Пратили един да ти търси, обаче и той останал при тях в кръчмата и съответно и той се напил. Та се наложило тогава директорът да играе една от ролите, щото актьорът е пиян. И на събранието обсъждат не как да накажат шофьора, а как, пиян до козирката, успял да върне рейса обратно в Търново. И се оказва, че същите тези герои са правили същите тези номера и в Бяла черква. Само дето там не минали през кръчмата на път за бензиностанцията, а спрели на езерото да ловят риба и се почерпили доволно с домашната ракия, която си носели“, разказва Иван Митев.

Всичко това – всички снимки и програми, могат да влязат в музея на театъра. Там търновци и гостите на града ще могат да научат историята на всяко представление, както и това, че някога търновските артисти са играли заглавията си по 180 – 200, дори 300 пъти. 198 представления е записала постановката „Коварство и любов“ например, постановката на „Новото пристанище“ от 2004 – 2005 г. има над 70 представления, от които 60 са в града. Пиесата на Самсиева „Големанов“ с участието на Стефан Гецов има 130 представления. „Балдуин Фландърски“, първата пиеса на Радко Радков, поставена на търновска сцена, има около 200 представления за сезон и половина.

„Около пиесата на Радко Радков има любопитна история. По това време Камен Зидаров пише „Иван Шишман“ и се обажда, че е готов. От партията викат нашите хора и свалят „Балдуин Фландърски“, за да правят „Иван Шишман“. Целият театър се възпротивява, наказват артистите, но те въпреки това са отхвърлили пиесата на Камен Зидаров. И цялата тази разправия я има запечатана в протокол от художествен съвет, на който са присъствали и журналист, и външни представители на БКП, на Отечествения фронт“, разказва Иван Митев. И допълва, че в историята на театъра има около 15 български заглавия, които са свалени по решение на Окръжния комитет на БКП като антисоциалистически и антидържавни.

Цяла плеяда от велики български артисти са шествали по търновска сцена и сред тях Стефан Гецов, Никола Анастасов, Апостол Карамитев, Стефан Данаилов, Николина Томанова, Георги Калоянчев, Коста Цонев, Ева-Мария Радичкова… И велики режисьори като Любен Гройс, Леон Даниел, Анастас Михайлов, Енчо Халачев, Кръстьо Мирски, Вили Цанков, Младен Киселов… И те също ще присъстват в хрониките и в бъдещия музей.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *