787 четения

Гордостта на Факултета по математика и информатика на ВТУ ръководи IT екип в Европейската комисия

Стефка Джумалиева е носител и на Академичната награда на Община В. Търново

 

ТЯ РАБОТИ В ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БРЮКСЕЛ И Е НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛА, КОЙТО СЕ ЗАНИМАВА С РАЗРАБОТКАТА И ОПЕРИРАНЕТО НА ДАНЪЧНИ ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ ЗА ЦЕЛИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ. Освен това е първият възпитаник на Факултета по математика и информатика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, който спечели Академичната награда на Община Велико Търново. Казва се Стефка Джумалиева и е една от гордостите на факултета на математиците.

„Спомням си наградата и никога няма да забравя колко силно се радвах тогава. Обаче повече от всичко помня притеснението, с което се подготвях за речта, която трябваше да произнеса при получаването на това отличие, защото имам сценична треска, когато се налага да говоря пред голяма аудитория. Помня и как събирах всичките си грамоти, награди и постижения, които бях натрупала в периода на обучение във факултета. Те бяха и част от мотивацията да бъда номинирана за Академичната награда. Беше странно това усещане да събирам и описвам постиженията си. Бях учудена колко много съм постигнала и в същото време знаех, че съм едва в началото на професионалния си път, на кариерата си, на живота си… Радвах се, че съм оценена, но и знаех, че сериозните успехи предстоят“, казва 15 години по-късно Стефка Джумалиева.

Още докато била студентка във Великотърновския университет, тя спечелила стипендия и заминала да учи магистратура по бизнес и информационни технологии в Ирландия. И точно за това си обучение тя използвала финансовото изражение на Академичната награда. И докато учела в Ирландия, тя попаднала на обяви за стажове в Европейската комисия.

„В началото не реагирах, просто отчетох, че има такива стажове, но всичко остана само там, където го прочетох. Обаче когато започнах да правя дипломна работа, моят съветник и ментор ми спомена за същите тези стажове и така за втори път те се изпречиха на пътя ми. Той ми каза, че е бил стажант, че е изключително интересно и ще мога да видя как работи една голяма организация, каквато е Европейската комисия. Кандидатствах, не знаех какво да очаквам, но ме приеха и аз пристигнах в Брюксел“, връща се назад към началото на кариерата си Стефка Джумалиева.

Стажантската програма, в която я взели, била само за пет месеца. Но още преди да изтекат тези пет месеца, търновката получила предложение за временна позиция. Работата била за срок от три години, в които Стефка успяла да се справи с всички задължителни интервюта, тестове, изпити, за да стане постоянен служител на ЕС. И през 2011 г. тя започнала работа с постоянен договор.

ВЪРХУ КАУЗАТА „БРЕКЗИТ“ РАБОТИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ГОДИНИ СТЕФКА ДЖУМАЛИЕВА. Казва, че това не е от най-хубавите каузи, на които се е посвещавала, но се оказала вдъхновяващо занимание. Договарянето на начина, по който Великобритания излиза от ЕС, изисквало да бъдат прегледани различни европейски политики, да бъдат изяснени условията на „раздялата“, да бъдат уточнени куп подробности в политиката на данъците и на митниците. „Преговори, срещи, купища документи и отново преговори, срещи… Ежедневно бяхме в такъв режим на срещи, в които трябваше да представяме позицията на отдела“, казва Стефка, която ръководи и координира екип от 30 души.

И ВСИЧКИ ТЕЗИ ХОРА СА ОТ РАЗЛИЧНИ НАЦИОНАЛНОСТИ, УЧАСТВАТ В ЕКИПА СЪС СВОИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, НАРОДОПСИХОЛОГИЯ, интереси, езици, обичаи, особености… „Знаеш ли, хората не се уеднаквяват, когато работят в такъв екип. Но стават много по-чувствителни и разбиращи към другите хора. И понякога можеш да видиш как някои от стереотипите стават по-видими, разпознаваш етикети, за които знаеш от учебниците и книгите, но в същото време виждаш, че етикетите не са непробиваеми, не са точно истината, която знаеш за съответната нация. Да, испанците наистина много говорят, италианците обичат жестовете, но това е само повърхността. Всеки човек е много повече от това, което виждаш. И предизвикателството е да опознаеш тази личност и да я разбираш“, обяснява Стефка Джумалиева.

И признава, че в този голям и разнороден екип тя е опознала по-добре и себе си, а и всички българи, които работят в Европейската комисия. Разбрала е, че ние сме малко по-сдържани спрямо други нации, по-организирани сме, упорити, усърдни и прагматични и не се отказваме, когато трябва да търсим решения. Не говорим много, не обясняваме, не усложняваме ситуациите, напротив, търсим логично решението на проблема, когато има такъв. „Горда съм като българка тук, защото в Европейската комисия работят достатъчно българи, при това повечето сме жени. Има две дами, които са генерални директори. Тя е в Брюксел от 2008 г. Създала е там семейство и там отглежда дъщеря си. Свързала е живота си със съученик от Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“, чийто възпитаник е. Намерили се отново, когато и двамата прекрачили границата на България, за да учат и да се усъвършенстват. „Липсва ми България. Липсват ми семейството и приятелите, но иначе средата ми харесва. Аз бързо свикнах и мога да живея навсякъде. А и ние тук често си правим вечери на националните кухни, сравняваме си рецептите и вкусовете и разбрах колко си приличаме ние, на Балканите. Става забавно, когато се съберем българи, румънци, гърци и започнем да приготвяме мусака и сърми и да се убеждаваме един друг, че това е национално ястие“, усмихва се Стефка и признава, че това, с което още й е трудно да свикне, е климатът, и по-точно – липсата на светлина. В България, дори и в най-кратките декемврийски дни, слънцето е повече, отколкото в Брюксел.

„Но нали съм математик, мисля логично и следвам предизвикателствата в живота си. От шест месеца съм на новата си длъжност и ми е много интересно да работя с екипа, да се грижа не просто работата да върви, а и хората да са сплотени“, казва Стефка и след това обяснява, че като математик, тя се опитва да търси отговорите и точните решения. „В математиката сякаш светът е поляризиран, но в живота има много сиви зони и трябва да свикнеш с това да не се чувстваш некомфортно в тях и да оставаш в тях известно време, докато вземеш решение. Да се научиш да работиш в „сивата зона“, е друго предизвикателство, защото е нужно да търсиш баланса и да работиш дори когато този баланс все още ти липсва. Да чакаш да се нареди пъзелът, за да вземеш правилното решение и да дефинираш ситуацията. Ето на всичко това ме научи образованието във Великотърновския университет. Затова нито за секунда не съжалявам, че завърших математика и информатика“, категорична е Стефка.

И двамата й родители са педагози. Майка й дълго време била учител по математика, баща й е завършил биология, но доста години работил в администрацията в Котел, откъдето е родът на Стефка. Самата тя дълго се чудила математика или биология да учи и избрала математиката в деня, в който се записвала в търновската математическа гимназия.

Възпитаник на Факултета по математика и информатика във ВТУ е и сестра й – Мария Джумалиева-Стоева, която е главен асистент във факултета и постдокторант в Института по математика и информатика на БАН в старата столица, където се занимава с писане на кодове за защита на информацията. През 2019 г. тя спечели награда на стипендиантската програма „За жените в науката“.

„Говорим си двете всеки ден и може би и това е начин да не бъда носталгично настроена. Иначе имам достатъчно работа, затова и не мога да намеря време за хобитата си. Но когато имаме време, пътуваме. Били сме в индийските Хималаи на приключение, после отидохме в Лапландия, и то през януари, когато е най-студено и денят е най-кратък. Е, не видяхме Дядо Коледа, но управлявахме шейна с кучешки впряг“, разказва Стефка Джумалиева.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *