Според радикална нова теория планетите в Слънчевата система са се образували в две отделни фази

Слънчевата система изглежда изключително подредена. В близост до Слънцето се намират скалистите планети, докато четирите газови гиганта са отдалечени от звездата. На какво се дължи тази обособеност? Според водещата теория по въпроса виновна планетата Юпитер – тя се е образувала първа и е предизвикала това разделение. Нова теория обаче предлага нещо съвсем различно.

Международен екип от изследователи твърди, че материалът във вътрешната Слънчева система е довел най-напред до образуването на планетезимали. С течение на времето тези фрагменти започнали да нарастват заради радииоактивния разпад. Те се превърнали в горещи и разтопени мини светове. Благодарение на топлината те са изгубили по-голямата част от своето летливо съдържание, включително водата – впоследствие то е било избутано към покрайнините на Слънчевата система.

Именно там са започнали да се образуват гигантските планети – те са станали по-големи и по-влажни. И четирите от тях, наред със спътниците им и останалите космически обекти в района, са богати на вода. Този сценарии е формулиран посредством компютърна симулация и се базира на анализ на метеоритите както от вътрешната, така и от външната Слънчева система. Учените са извършили и наблюдения на планети, намиращи се в орбитата на други звезди.

„Различните времеви интервали при образуването на тези популации от планетезимали ни подсказва, че техният вътрешен топлинен двигател, предизвикан от радиоактивния разпад, се е различавал значително. Планетезималите във вътрешната Слънчева система стават горещи изключително бързо – на тях се образуват вътрешни океани от магма, железните им ядра се формират за отрицателно време и в края на краищата – губят летливото си съдържание. Ето защо те са изключително сухи. Междувременно планетезималите във външната Слънчева система са се образували по-късно – при тях вътрешната топлина е била значително по-малка, а това съответно е довело до по-ограничено формиране на желязно ядро и до по-малка загуба на летливо съдържание“, казва водещият автор на проучването д-р Тим Лихтенберг от Оксфордския университет.

„Ето защо още в самото начало по-ранно формиралата се суха Слънчева система и по-късно образувалата се мокра външна Слънчева система са поели по два коренно различни еволюционни пътища.“, допълва д-р Лихтенберг. Благодарение на тази нова теория ние бихме могли да си обясним произхода на най-ранните атмосфери на земеподобните планети, както и на мястото на Слънчевата система в контекста на екзопланетарния ценз из галактиката.

В този сценарии планетезималите във вътрешната Слънчева система са се образували приблизително 500 000 години преди тези във външната. Този огромен времеви период е позволил на елементи като алуминий-26 да се разпаднат. Във вътрешната Слънчева система този разпад се е случил в самите планетезимали и това е довело до тяхното нагорещяване. Когато газовите гиганти са започнали да се образуват, по-голямата част от този елемент вече е бил изчезнал.

Изследването е публикувано в Science.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.