Самоук майстор в Дебелец плете кошници вече над 50 години

Изделия на Димитър Йорданов са стигнали до всички краища на България и до Белгия

 

ОТ ДЕТЕ ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ ПЛЕТЕ ДЪРВЕНИ КОШНИЦИ, А НА ЗАНАЯТА СЕ НАУЧИЛ СЪВСЕМ САМ. Когато родителите му го пращали да води добитъка на паша, той използвал времето, за да ниже пръчките и да оформя своите изделия. Така изкарвал по 2 – 3 часа на ден, унесен в ръчния труд, а в края на седмицата завършвал своите произведения. Постепенно задобрял и те започнали да се превръщат в истински творби на изкуството заради своята уникална шарка и наличие на атрактивни елементи по тях. Когато пораснал, еленчанинът създал семейство в Дебелец и всички в малкото градче научили за таланта му. Споделя, че местните го поздравяват с думите „Добър ден, майсторе“ и това изпълва сърцето му с благодат.

76-годишният мъж е продал кошници на стотици хора, като изделията му са стигнали до всички краища на страната и дори в чужбина. С гордост посочва, че негови творби са купени и подарени в Белгия.

За занаята твърди, че не е лесно занимание, защото се изисква много старание, постоянство и любов. Когато хората се любуват и оценяват творчеството му, изпитва истинско удоволствие и това го мотивира да продължава в същия дух.

„Кошницата трябва да е симетрична. Първо се започва с поставянето на два обръча, те се кръстосват, по тях се нагласят ребрата и започва заплитането“, обясни майсторът.

За направата използва пръчки от дрян, леска, върба и т.н. Самичък ходи в гората или край реката, за да събира материал.

ДИМИТЪР КАЗВА, ЧЕ СЕ РАДВА НА РЕДОВНИ КЛИЕНТИ, КОИТО ОТ СВОЯ СТРАНА МУ ПРАВЯТ РЕКЛАМА НА ТЕХНИ ПОЗНАТИ. Така от уста на уста се разнася информация за таланта му и поръчките за кошници не секват. Един купувач заявил, че иска да му направи цели 25 изделия. Човекът се занимавал с овощарство и използвал творбите на майстора, за да слага в тях плодове, украсявал ги и по този начин правел ефектни подаръци.

Кошничарят твърди, че занаятът не е доходоносен, но му е на сърце и ще продължи да го практикува, докато го държат ръцете. Макар произведенията му да се продават евтино, е доволен, защото си докарва по някой друг допълнителен лев към пенсията.

„Чакам с нетърпение внучката ми да се върне от Германия, за да я науча да плете кошници. Много ми се иска да наследи умението, защото до момента не съм го предал на никого. Не е имало желаещи, което ме натъжава, защото препитанието е обречено да бъде забравено“, размишлява Димитър.

Той се надява, че ще продължи стартиралата тенденция за водене на природосъобразен живот и българите ще забравят завинаги за найлоновите торбички. В кошниците плодовете и зеленчуците ще се запазят по-дълго време свежи и пресни, а околната среда няма да се замърсява от трудноразградимите чантички.

„В периода на пандемията нямаше какво да се прави и уплътнявах време в плетене на кошници. Преди коронавирусът да настъпи у нас, ходех всеки ден в кафенето в центъра на Дебелец, за да си продавам изделията. Когато пак отворят заведенията, ще възстановя тази традиция, но вече ще предложа повече и по-голямо разнообразие от кошници“, споделя възрастният мъж.

Галина ГЕОРГИЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *