52-годишен остана без крак след прекаран ковид

Стефан Грозев има нужда от 64 500 лв. за бедрена протеза

„ЗА ПО-МАЛКО ОТ МЕСЕЦ В КРАЯ НА МИНАЛАТА ГОДИНА ЖИВОТЪТ НА ЦЯЛОТО НИ СЕМЕЙСТВО СЕ ПРОМЕНИ. Ампутираха крака на моя съпруг и сега всички трябва да се научим да живеем с това. Но въпреки нечовешкото изпитание, което съдбата ни предложи, той не се предава и не спира да вярва, че пак може да бъде същият динамичен, активен, енергичен и добронамерен човек, какъвто беше преди 26 декември 2020 г.“, разказва Диляна Грозева. Тя признава, че оттогава се е променила и мисията на живота й. Сега се опитва да събере 64 500 лв., които са нужни за изработване на протеза, която ще позволи на съпруга й Стефан Грозев да стъпи отново здраво на земята и да върви, без да ползва патерици или проходилка.

Диагнозата ковид преобърнала живота на Стефан. В началото на декември миналата година той бил приет за лечение в горнооряховската болница. Няколко дни по-късно започнал да усеща дискомфорт в десния си крак. „Беше като да преминават тръпки в пръстите на крака ми. Когато казах на лекарите, че нещо не е наред, те ми обясниха, че това е, защото лежа“, разказва Стефан Грозев. Обаче пръстите му започнали да посиняват и той проявил повече настоятелност.

ТОГАВА ВЕЧЕ МЕДИЦИТЕ СЕ ЗАДЕЙСТВАЛИ. „ИЗПИСАХА ГО И НИ КАЧИХА НА ЛИНЕЙКА ЗА БОЛНИЦАТА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Когато обаче лекарите в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ го видяха, даже не го свалиха от линейката. Казаха, че става дума за емболия и че такова запушване на задколянната артерия се преодолява успешно при адекватни действия в първите три до четири часа. Прецениха, че сме ужасно закъснели, че случаят е много спешен и веднага ни пренасочиха към болницата в Плевен „Сърце и мозък“, разказва Диляна.

В Плевенската болница ги посрещнали в Спешна помощ. Бързият тест за ковид показал, че вируса вече го няма. Въпреки това настанили Стефан в ковид отделението, за да му направят и PCR тест. Резултатът отново бил отрицателен и Стефан на мига бил пренасочен към отделението по съдова хирургия. Датата била 14 декември. Първата операция лекарите направили още на следващия ден. Операцията била успешна, но само няколко часа по-късно се появило второ запушване. На 16 декември била втората операция и след нея… ново запушване.

Стъпалото му станало студено, артериите се оказали непроходими и лекарите започнали лечение с медикаменти. „Там направиха всичко за него. Няколко дни го лекуваха с много скъпи лекарства и не спираха да се надяват, че ще успеят да повлияят на периферното кръвоснабдяване. Но кракът отече, пръстите му посиняха, той изпитваше нечовешки болки и на 26 декември лекарите направиха бедрена ампутация“, споделя Диляна.

СЛЕД КАТО СТЕФАН СЕ ВЪЗСТАНОВИЛ ОТ ОПЕРАЦИЯТА, ДВАМАТА ЗАПОЧНАЛИ ДА МИСЛЯТ ЗА ПРОТЕЗА. Направили консултации в Националния център по протезиране, говорили със специализирана клиника във Варна, след това и с Центъра по протезиране „Алегро“ в София. „Там напълно безплатно работиха с нас в продължение на часове. Обясняваха ни, показваха ни, разхождаха ни в центъра, за да ни покажат каква рехабилитация предлагат. Подариха ни дори един силиконов лайнер, който трябва да оформи, както те го наричат, чукана. Просто ни върнаха надеждата, че Стефан отново ще бъде пълноценен 52-годишен мъж и че ще бъде на крака само за три месеца. Увериха ни, че той ще може дори да шофира. Но… му трябва протеза, която струва 64 500 лв., а тези пари са непосилна сума за нас“, казва Диляна.

След това уточнява, че бедрената протеза е толкова скъпа, защото включва много компоненти, които трябва внимателно да се подберат според индивидуалните особености и нивото на активност на пациента. „На практика става дума за това, че тази протеза ще имитира движенията на стъпалото и коляното. Но всяко допълнително движение струва допълнителни пари“, допълва Диляна.

Никакви съдови заболявания не е имал Стефан, преди да се разболее от коронавирус. Не е страдал и от диабет. „Напълно наясно съм, че никой не е застрахован от това да се зарази с вируса. Но не спирам да се питам какво би станало, ако лекарите в болницата ме бяха чули още първия път, когато се оплаках, ако бяха направили преглед. Аз не съм специалист и не съм длъжен да зная какво се случва с мен. Доверих се на лекарите, но каквото и да си мисля сега, моите въпроси „ако“ нямат вече никакъв смисъл. Истината е обаче, че разбрах какво е лекарската грижа, на която всички се надяваме, когато ни боли и имаме проблем, в болница „Сърце и мозък“, казва Стефан.

Преди да се разболее и да изгуби крака си, Стефан е бил шофьор снабдител към „Софарма Трейдинг“ АД, а съпругата му работи като учител в СУ „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица. От няколко дни двамата разпространяват молба за помощ с надеждата бързо да успеят да съберат нужната сума за протезата.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. личен архив

Всеки, който има възможност и желае да помогне, може да направи това на дарителската сметка в лева на името на Стефан Дончев Грозев: UniCredit Bulbank

BG54 UNCR 7000 1524 2856 16

BIC код: UNCRBGSF