Нов роман хвърля светлина върху любовта на Христо Ботев с търновката Венета
Заради голямата си любов племенницата на владиката Панарет Рашев загубва 60 000 франка наследство
ИСТОРИЧЕСКИ РОМАН, КОЙТО ИЗЛЕЗЕ НА РОДНИЯ КНИЖЕН ПАЗАР, РАЗКРИВА ПОДРОБНО И ПО ВЪЛНУВАЩ НАЧИН ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ХРИСТО БОТЕВ И ТЪРНОВКАТА ВЕНЕТА. Автор на „Да каже нявга народът…“ е Бойко Беленски – журналист и доктор по история, дългогодишен изследовател и вдъхновен родолюбец. В новата си творба за революционера и гения поет след век и половина научни полемики, градски легенди и различни исторически тези Беленски осветлява въпроси, които обикновено нямат еднозначни отговори и обвиват в митология личността на един от най-достойните синове на България. Образът на великия Ботев е интерпретиран художествено за пръв път в роман. От куршум на враг или съратник загива Ботев? Къде е прострелян? Къде е заровена главата му, за да не я поругаят? По любов ли се жени за Венета, племенницата на владиката Панарет Рашев, или за да се сроди с имотна жена, за да финансира комитетските дела? Приятелство или вражда съпътстват отношенията му с Любен Каравелов? Авторът има достъп до богат фактологичен материал и придържайки се стриктно към документите, успява да предаде правдиво последните години от живота на младия войвода, прекарани в емиграция. Включително и сърдечните трепети между него и търновката Венета. Изследвайки писма на Ботев до Киро Тулешков, Иван Драсов и други негови съратници, той обрисува реалистично отношенията между двамата. Те се срещат в момент, когато Венета е напуснала първия си мъж – сараф от Търново, разочарована от пресметливия си и студен съпруг, и е приютена в Букурещ със сина си Димитър от своя богат вуйчо – митрополит Панарет Рашев. Венета е по-възрастна от Ботев и не блести с особена красота, а за разтърсващи чувства между двамата трудно може да се говори. Грижовна домакиня, предана и със силен характер, влюбената жена му се посвещава напълно. Тя се среща тайно с Христо и започва да помага със средства и да се грижи не само за него, но и за негови съратници, които тънат в немотия и често нощуват при него в печатницата. Разгневен от връзката между двамата, владиката изгонва Венета и сина й от дома им и тя заживява с Ботев, за когото се оженва по-късно.
„БРАТЕ, БЕЗПАРИЧИЕТО ЩЕ МЕ ПРИНУДИ ДА СЕ ОЖЕНЯ, ЗА ДА МОЖЕ ДА РАБОТЯ, НО НЕДЕЙ ДА МИСЛИШ, ЧЕ МОЯТА ШИЯ ВЛИЗА В ХОМОТА!“, признава Ботев в писмо до Иван Драсов. „Аз пресъздавам отношенията между двамата реалистично, без фалш. Пресилено е да се каже е, че Ботев е изпитвал към Венета разтърсващи и пламенни чувства. Докато тя със сигурност е била безумно влюбена в него, тъй като заради тази любов загубва 60 000 франка наследство от вуйчо си. Но Христо, когато тръгва с четата към България, оставя жена и бебе на 40 дни. Малцина са способни да оставят семейството в името на идеали. Най-голямата му любов си остава тази към Отечеството, тя надминава всичко останало“, споделя авторът. Това е поредният исторически роман на Бойко Беленски след творбите за други колоси в нашата история – Стефан Стамболов и Г. С. Раковски. За историческата проза споделя, че ползвал богатата библиотека на приятеля си – ерудита Петър Велчев, секретар на Литературния институт към БАН. Той му е и съветник. Така авторът разполага с уникалната библиотека и изучава богатия фактологичен материал. А научната му работа определя подхода, методологията. Трябва да добавим и таланта на разказвач… „Въпрос на организация е самото писане, на организация, воля и много труд“, споделя Беленски. Той признава, че е имал доста притеснения, за да изгради художествените образи на светините Ботев, Левски, Каравелов, а преди това и на Раковски: „Започнах с голям страх, тъй като никой не е посмял да ги интерпретира в чисто художествено отношение, да ги извае в прозата. Докато Раковски умира безлико от туберкулоза, Ботев има величава смърт, към която се е стремял…“, казва писателят. За написването на „Да каже нявга народът…“ на Беленски са му били необходими близо 10 месеца. Книгата завършва на 2 юни миналата година, а излиза от печат от издателство „Атеа“ съвсем наскоро. Любопитна подробност от технологията на книгопечатането е, че изображението на корицата на книгата е първият триизмерен образ на Ботев, нарисуван от режисьора Георги Врабчев. Книгата се оказва своеобразен поклон към Ботев и още един щрих към съхранението на националната ни памет като древна нация. Бойко Беленски живо и пластично ни представя много релефен и земен образ на гениалния поет и войвода, светиня за поколения българи. В романа Ботев не е икона, но в никакъв случай не е демитологизиран. Романът е въздействаща и патриотична творба, която заема достойно място в съвременната ни литература и може да вдъхновява и възпитава младите поколения. Книгата е достойно четиво за фондове на музеи, библиотеки и читалища не само у нас, но и за българските общности в чужбина.
Веселина АНГЕЛОВА
