Морски вълк от Павликени кръстосва света от половин век, държи и няколко рекорда за улов на гигантски сомове

Пенчо Христов отблъсквал сомалийски пирати, в момента плава на „Героите на Севастопол”

 

ПАВЛИКЕНЧАНИН Е ЕДИН ОТ НАЙ-ВЪЗРАСТНИТЕ МОРЯЦИ У НАС. ПЕНЧО ХРИСТОВ, КОЙТО, ЕСТЕСТВЕНО, Е ИЗВЕСТЕН С ПРОЗВИЩЕТО МОРЯКА, КРЪСТОСВА МОРЕТА И ОКЕАНИ ВЕЧЕ БЛИЗО ПОЛОВИН ВЕК. „Не знам да има някой с по-голям стаж от мен. За пръв път стъпих на кораб през 1976 г. и оттогава не съм слизал. От 13 г. съм в пенсионна възраст, но ме търсят непрекъснато за рейдове и не се отказвам“, разказва Христов, който е и един от най-колоритните ловджии и рибари в България и държи няколко рекорда за улов на гигантски сомове.

Първото му излизане с кораб е в средата на 70-те години на миналия век като матрос на стражевия кораб „Дръзки“, а след като го напуска, изкарва 11 месеца на „Капитан Петко войвода“. По това време следва във Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“ във Варна и го завършва с инженерна диплома за корабен елмеханик. Само в Български морски флот има над 35 години стаж, а след това повече от 10 г. е в немска и холандска корабна компания. Почти няма съд у нас, на който да не е работил. Най-дълго е бил на „Героите на Севастопол“ и в момента е на него по линията Варна – Иличовск. Твърди, че морето дава много, но и взема доста. На него му е взел възможността да бъде повече със семейството си, да празнува заедно с близките си празници и да им се радва повече на живо, а не дистанционно.

 

ПАВЛИКЕНЧАНИНЪТ ОТБЛЪСКВАЛ ПИРАТИ

 

МНОЖЕСТВО СБЛЪСЪЦИ С ПРОЧУТИТЕ СОМАЛИЙСКИ ПИРАТИ Е ИМАЛ МОРСКИЯТ ВЪЛК ОТ ПАВЛИКЕНИ. На няколко пъти кораби, на които се е намирал, са щурмувани от сомалийски, индийски и колумбийски пирати. Първите си срещи с тях имал още в началото на кариерата си край Порт Судан, разказва морският вълк. Тогава той е сред екипажа на кораба „Иван Загубански”.

На няколко пъти сомалийски съдове са стреляли и по нас в Аденския залив. „Дебнат ни там. Както знаете, не можем да държим оръжие на кораба и да се защитаваме. Всеки капитан по правилник първо пази съда и екипажа и после всичко останало. Повечето от сомалийските пирати са кокошкари и крадат каквото им попадне. Има и много добре организирани групи, които превземат кораба и искат откуп. Тези отвличания са превърнати в индустрия”, разказва Христов. Той припомня, че през Аденския залив, който се намира на северния бряг на Сомалия, минава пътят към Суецкия канал. Той свързва Индийския океан със Средиземно море и Атлантика. По този важен транспортен коридор годишно преминават около 16 000 плавателни съда. Пак оттам се транспортира и 30% от световния петрол.

Пенчо Христов и колегите му стават жертва и на индийски пирати. Павликенчанинът останал изключително изненадан, тъй като при нападението на кораба му били откраднати само празни метални варели и малко дървен материал. По-опитни негови другари обяснили, че ламарината се ползвала за къщи от индийците и затова представлявала ценност за тях.

Край Буенавентура в колумбийски териториални води пък тогавашният кораб на Пенчо Христов „Петко войвода” е пресрещнат от местни пирати. Те пък свили металните въжета, които препродавали по 2 – 3 хил. долара.

ПОПУЛЯРНИТЕ СОМАЛИЙСКИ ПИРАТИ КРАДАТ КАКВОТО ИМ ПОПАДНЕ. На мен лично даже обувките ми свиха от каютата. Приличат на нашенските роми. Безкомпромисни са и за броени минути изпразват цялата палуба и каютите”, спомня си Христов.

Повечето от пиратите използвали елементарна, но ефективна тактика. С катер или малък кораб приближават бързо целта си, най-често в района на Аденския залив. Свързват се с жертвите си по международния, 16-и канал на радиостанцията и ги заплашват, че ще открият огън, ако не спрат. След това корабът е заставен да мине в държавни териториални води, където не могат да се провеждат военни спасителни акции. Според Пенчо Христов заради международните спогодби практически военните не могат да атакуват пиратските съдове или убежища, иначе проблемът би се решил само за броени часове.

Сложното законодателство и редица международни спогодби де факто помагат на пиратите. Пак по силата на закони, повечето западни кораби ползвали срещу заплащане местна охрана. Родните съдове обаче не могат да си я позволят, още повече че доста от морските гардове действали в партия с пиратите. Товарните кораби са най-уязвими, защото са с малоброен екипаж, нямащ право да носиш никакво оръжие. Сомалийците обикновено не пленявали българи, тъй като са наясно, че откупи трудно биха получили. Поради тази причина се задоволяват с най-ценните вещи от кораба.

 

ПЕНЧО МОРЯКА ИМА И МНОЖЕСТВО РЕКОРДИ ЗА УЛОВ НА СОМ

 

243 СМ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СОМ, КОЙТО Е УЛАВЯЛ. С гиганта се борил близо два часа на яз. „Цонево“ през 2014 г. Годишният му рекорд за сомове е 64 броя. Това стана през 2006-а. Брои само едрите екземпляри, защото малките пускал обратно, за разлика от доста въдичари, които ги прибират, за да продават или се хвалят.

Убеден е, че риболовът е философия и опазване на природата. Както тя е щедра към нас, така и ние трябва да мислим за нея, твърди Пенчо Христов. Досега е уловил над 15 сома с по над 85 килограма тегло. Рекордът му е 104-килограмова риба с дължина 243 см, хваната с влакно 0,80 и кльонк.

„Да хванеш голям екземпляр, е полезно и за самата природа, защото те ядат малките рибки. Представете си с тази огромна уста какво количество храна се поема за отрицателно време.

Мога да кажа, че познавам детайлно нрава на тези риби. Гледал съм специализирани филми. Следил съм техниките на най-големия в света майстор на улова на сом. Той е французин и се казва Танзали. Рибите имат навик за определен период да се хранят само с определени неща. Примерно днес ядат само рачета, утре само малки рибки от един и същ вид. Наблюдавал съм това и по намереното в стомасите им“, разкрива част от тайните си Пенчо Христов. Все повече приятели го съветват да напише книга за живота си и в нея да разкрие и част от рибарските си тънкости. Павликенчанинът не смята скоро да се отказва от плаванията въпреки солидния си стаж по море.

Стилян НАЙДЕНОВ