Тодорка Недева събира 150-годишната история на музея в книга

ПЪРВАТА ИСТОРИЯ НА РЕГИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ПИШЕ ТОДОРКА НЕДЕВА. Идеята за книгата е нейна, тя отдавна събира материали и информация, но пише целенасочено през последните няколко години.

„Музеят ни е една от най-старите културни институции в града, има 150-годишна история и това е основателен повод този „най-свят храм – хранител на търновското и българското славно минало” да има история. Имам вече четири написани книги зад гърба си, но тази е най-мъчителната, защото обемът от време, който искам да събера, е век и половина – огромен е. А и аз съм сантиментална, защото работя в музея над 40 г. и това ме кара да бъда прецизна и много детайлна“, казва Тодорка Недева, която е главен уредник в отдел „Нова и най-нова история“. След това уточнява, че за всички останали водещи културни и образователни институти в града – читалище „Надежда”, библиотеката, оперетата, драматичния театър, Военния университет, ВТУ, вече има написани истории.

„Велико Търново има непреходна стойност именно с историята. Силата на града ни е в историята. Туристите идват тук, за да се върнат назад във времето, в най-славните години на историята ни“, казва още Тодорка Недева. И уточнява, че книгата разказва за създаването и дейността на музея и представя личности, които са издирвали, проучвали и съхранявали ценни исторически паметници и така са направили музея авторитетен институт. ИЗДИРВАНЕТО НА АРХИВНИТЕ ДОКУМЕНТИ КАТО НАЙ-НАДЕЖДНИ И СИГУРНИ ИЗТОЧНИЦИ е едно от най-сериозните предизвикателства пред Тодорка Недева като автор на първата история

на Регионалния исторически музей. Трудностите произтичат от факта, че те са разпръснати в различни селища, а и тези, които са тук, са заведени във всички фондове, защото не са анотирани като свързани с музейното дело. Затова, за да събере най-важната и интересна история, Тодорка Недева е проучвала научния архив и фондовете на Регионалния исторически музей и на Регионалния държавен архив в Търново, търсила е в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София, в архива на БАН, в архивите на Националния музей на архитектурата и др. Изчела е и изследванията на историци и музейни специалисти, част от фактите е натрупала и от публикации в централния и местния печат.

„Едва ли има семейство, което да не съхранява снимки от посещенията си в нашите музейни обекти. Ще се радваме на всяка предоставена ни фотография, която пази не само личния спомен, но за нас е и част от музейната история“, признава Тодорка Недева.

ПРЕЗ МНОЖЕСТВО ПЕРИПЕТИИ ПРЕМИНАВА В РАЗВИТИЕТО СИ РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, НО НИКОГА ЗА ТЕЗИ 150 Г. НЕ Е ИМАЛО ОПАСНОСТ ТОЙ ДА БЪДЕ ЗАКРИТ. Имало е трудности по отношение на сградния

фонд, финансирането, обезпечаването с достатъчно специалисти в различни направления. Поне три-четири обира са белязали живота на институцията и щетите са били различни по размер, но музеят винаги е оцелявал.

„Д-р Иван Църов е десетият директор на музея. За век и половина е имало и две дами начело на институцията – Янка Николова и доц. Павлина Владкова. В самото начало служителите са били само двама и единият от тях е директорът Тодор Николов. Той остава в историята като човекът музей, защото е правил всичко. Ръководел е институцията, ринел е сняг, чистил е, когато е преценявал, че хигиената не е била на достатъчно ниво“, разказва Тодорка Недева.

РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ СЪХРАНЯВА СИМВОЛИ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ. Още през Възраждането Търново е емблема на българщината, защото тук се пази споменът за свободната българска държава. И още преди да има държава, на Търново са гледали като на столица на България. В цялата си следосвобожденска история нашият град е значим център с историческата си позиции, която заема.

„Царевец, разбира се, е най-видимият обект, най-разпознаваемото чудо, което хората свързват с нашия музей и с града. Средновековната история е тази, която ни поставя на световната туристическа карта. Обаче знаеш ли, много често ми се е случвало да чуя от туристите признанието, че те идват тук и очакват да видят само това, а откриват обекти, свързани с други исторически периоди, но също толкова атрактивни, колкото е Царевец. И остават приятно изненадани и учудени, а аз се чувствам горда, когато ги слушам как коментират богатството ни“, признава Тодорка Недева.

Много снимки и още повече любопитни моменти от историята на музея е решила да включи в книгата си Тодорка Недева освен научното изложение, което тя години наред подготвя. И благодарение на събраните от нея материали, читателите ще научат, че още по време на Възраждането по нашите земи възникват няколко частни колекции и търновецът Стефан П. Ахтар е сред първите българи, създали лични колекции от исторически паметници. „Той съхранявал монети от времето на царете Борил, Иван Асен ІІ, Светослав Тертер, Иван Александър, Иван Шишман и други с неизяснен произход, много и ценни старинни ръкописи, сред които т. нар. „Филатка”, отнасящ се до българските владици, една плетена желязна ризница, сребърни пафти с изображение на укрепената крепост Царевец, наследство от майка му“, обяснява авторката. И допълва, че през 1842 г. той подрежда личната си колекция в своя дюкян „Вещепродавница”, в който предлага аптекарски стоки, билки, мехлеми, етерични масла, подправки, чай, очила, книжарски материали и кинкалерия. Това дава основание на историците да смятат, че той е първият възрожденски колекционер, показал публично частната си сбирка.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

И още малко любопитни факти

от историята на Регионалния исторически музей, които са повод за гордост:

*Великотърновският музей е сред първите в България. Той „се ражда” на 2 януари 1871 г. след първото българско „читалище-музеум“ в Свищов (1856 г.) и археологическата сбирка в Шумен (1857 г).

*На 18 март 1879 г. д-р Васил Берон, Цани Гинчев, Михаил Б. Сеизов и над 65 други видни интелектуалци и общественици основават Търновското археологическо дружество, което е и първото в България. Тогава то няма нито устав, нито средства, но членовете му веднага стартират дейност. С две роти войници д-р Васил Берон започва разкопки на Трапезица. В североизточната й част те откриват две малки църкви и това са първите разкопки, проведени в България.

*Невинаги съществуването на музея е безоблачно. Останало на самоиздръжка, Археологическото дружество е принудено да ограничи събирателската си дейност, но не спира да издирва и приема старини, за „да ги варди в едно определено място, което ще бъде означено с името „музей”. Членовете на дружеството са убедени, че джамията на Царевец е подходяща за това, но общината, окръжното управление, Министерството на просвещението и Военното министерство – не. И председателят на дружеството д-р Васил Берон прибира старините в дома си. Обаче през нощта на 18 май 1901 г. от оставен незагасен мангал в дъсчената барака кафене до къщата избухва пожар. Огънят унищожава цялата покъщнина, музейни предмети, редки старобългарски ръкописи, библиотеката и личния архив на д-р Васил Берон. По този повод Моско Москов пише: „…Ако се отпуснеше Джамията, ние днес щяхме да имаме хубав, богат и ценен музей на Хисаря”. Огорчен и разочарован, д-р Берон напуска завинаги Търново и до края на живота си отказва да коментира случката.

След пожара в града битува любопитна, но непотвърдена версия, че палежът е умишлен поради по-стара случка, свързана с гостуването на българския княз. Според нея при едно от посещенията си в Търново Фердинанд отсяда в дома на д-р Берон и впечатлен от музейната сбирка, иска някои от предметите. Д-р Берон отказва с аргумента, че експонатите принадлежат на българския народ и мястото им е в бъдещия музей.