100-годишно училище в Хотница е арена на симулативната военна игра еърсофт
Тони Прокопиев пренесъл реалистичните битки с реплики на карабина М-4 от Япония
СИМУЛАТИВНА ИГРА, КОЯТО ПРЕСЪЗДАВА МНОГО РЕАЛИСТИЧНО ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ, ОРГАНИЗИРА 26-ГОДИШНИЯТ ТОНИ ПРОКОПИЕВ. Приключението, което тръгва от Япония, у нас е познато като еърсофт и е любопитно предизвикателство за всички, които обичат да се забавляват.
Това обаче е спорт за доблестни хора, защото играчите трябва да спазват правила, да бъдат честни, когато противников играч ги уцели. За разлика от пейнтбола, в еърсофта се използват топчета, които не оставят видими следи по екипировката, затова и честността е от значение.
Идеята да организира игри хрумнала на Тони преди година и половина и той се заел да я осъществи. Избрал за база стогодишното училище в Хотница, стегнал сградата, оградил огромния двор, обезопасил терена, снабдил се с оборудване и веднага се появили и първите приключенци. „И тогава затвориха България. Заради КПП-тата дори не можехме да стигаме до Хотница, камо ли да си позволим да играем. В момента ситуацията остава твърде неопределена, но не се отказвам. Училището в Хотница е чудесен терен. 600 квадрата е, строено е през 1907 г. и има 12 декара прилежащ двор. Площта е достатъчна за симулативната игра, а и самата сграда предразполага човек да развихри фантазията си за различни сценарии, по които да се води играта“, обяснява Тони.
На този етап той предлага на играчите един основен сценарий, в който мисията на отборите е да търсят скрития в сградата български флаг. Предлага и стрелба по мишени – игра за шест души, която също се случва само в сградата на училището с реплика на пистолети на газ.
„Винаги отивам доста преди старта на играта. Оглеждам терена, скривам на тайно място знамето, което отборите след това ще търсят. Как ще го направят, избират те самите. Някои решават първо да елиминират противниковите играчи, други избират стратегията да търсят флага и едновременно с това да се отбраняват. Единственото правило е този, който е уцелен, да си признае. Вдига ръка и излиза от играта“, обяснява Тони.
А и когато топчето попадне в целта, това се усеща. То е пластмасово, 6 мм, хвърчи на разстояние 50 метра и със скорост 115 метра в секунда. „И както вече ти споменах, топчетата, които ние използваме, не боядисват жертвата. Играем с оръжия, които са реплики на истински. Аз съм осигурил реплики на карабина М-4, напълно безопасни за целта на играта. Но пушката тежи точно толкова, колкото оригиналното оръжие, и изглежда по същия начин. Понеже топчетата в пейнтбола цапат, са доста по-скъпи. В нашата игра топчетата са неограничено количество. Всеки играч получава 400 броя, които стигат за цялата игра. Ако пък не стигнат, давам още, не са толкова скъпи“, обяснява Тони. И допълва, че играчите задължително получават бронежилетка, маска и очила, карта на терена, който те предварително са опознали, и сценария.
ТРИ ЧАСА Е ВРЕМЕТО, КОЕТО ПРОДЪЛЖАВА ИГРАТА. ОТБОРИТЕ МОГАТ ДА Я ПОДНОВЯТ ТОЛКОВА ПЪТИ, КОЛКОТО ИСКАТ или за колкото пъти имат сили за тези три часа. Щом намерят флага, могат да започнат отначало, да измислят нова стратегия, да опитат да играят по различен начин. „Понякога играта приключва за минути, защото някой от отборите успява бързо да открие флага. Сменям мястото на знамето и отборите започват отначало. След тези три часа всички са останали и без дъх, и без сили“, усмихва се Тони.
Минимум осем трябва да са играчите, за да се получи играта интересна и да има съспенс. А максималната бройка е 20. Ако тийнейджъри на възраст 16 – 18 г. искат да изпитат тръпката, задължително трябва да бъдат с придружител. Сценарият е така направен, че е равностоен и за мъжете, и за жените, а и понякога дамите се оказват по-добрите стратези. Не е нужно играещите да имат умения с истинско оръжие. „Когато дойдат в Хотница, обикаляме терена, показвам проходимостта, входове, изходи, разяснявам мисията, обяснявам оръжието, зареждането. Винаги предупреждавам да дойдат малко по-рано, за да ги подготвя“, уточнява Тони, който за първи път играл еърсофт, докато учил в Софийския университет.
„Заведе ме приятел и ми хареса. Не само защото е спорт и можеш добре да потренираш тялото си, а и защото е тактическа игра. Когато започнах да организирам битките, те много бързо станаха популярни, защото забавлението е навън, сред природата, не е на компютър, а и е забавление с приятели“, признава Тони. И казва, че когато тази игра те пристрасти истински, започваш сам да инвестираш в екипировка и оръжие. В момента в страната има седем-осем общности като тази, която Тони създава в старото училище в Хотница. Има и няколко професионални групи, които играят в открита територия, сменят терените, пишат сценарии, които имитират реални исторически битки.
„Тази игра тръгва от Япония, когато след Втората световна война страната взема решение силно да ограничи използването на огнестрелно оръжие освен за нуждите на отбраната и сигурността. Но японците намерили изход от ситуацията, като създали пълни копия на бойните оръжия на основата на пневматичното изстрелване на 6-милиметрови пластмасови топчета, с което запазили своето военно обучение. Впоследствие това се превръща в спорт, който вече е популярен в целия свят“, разказва Тони.
Тони Прокопиев е роден в Свищов и там е завършил средното си образование. След това учил регионално развитие и политика в Софийския университет. Четири лета ходил на бригада в Щатите, но корените го върнали у дома. В момента учи магистратура по бизнес мениджмънт във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
