Младши посланици на ЕП от гимназията „Ломоносов“ в онлайн среща с евродепутата Радан Кънев
ЗА ПАГУБНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ КОРОНАВИРУСА ВЪРХУ ИКОНОМИКАТА В ЦЕЛИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СВЯТ, ЗА ВАКСИНИТЕ И ЕВЕНТУАЛНИЯ ИМУНИЗАЦИОНЕН ПАСПОРТ, за третия локдаун и какво ще се случи след него и въобще как ще живее светът от тук нататък разговаряха ученици от Професионалната гимназия по електроника и електротехника „М. В. Ломоносов“ в Горна Оряховица с евродепутата Радан Кънев. Всички деца, които участваха в онлайн срещата, са младши посланици на Европейския парламент и съвсем оправдано тийнейджърите се интересуваха ще могат ли да пътуват свободно, за да учат и работят в Европа и дали наложените ограничения нарушават човешките им права.
„Много сериозен и много тежък удар нанесе коронавирусът върху цялата икономика. Има сектори, които на практика от година време не работят. Сектори, свързани с общественото хранене, туризма, заведенията, културата. Все повече туризмът започва да надделява като процент в икономиката на Европа. Ние се превръщаме в туристическа дестинация, а и вътре в Европа хората пътуваха много. Обаче заетите в този сектор вече една година са без доходи. И от тук, логично, засегната е автомобилната индустрия, която също е важен елемент от икономиката на Европа. Увеличиха се почасовите договори, а непълното работно време означава и непълно осигуряване за пенсия, което увеличи несигурността“, обясни Радан Кънев. И призна пред тийнейджърите, че ние всички вече сме изправени пред нов свят, в който достатъчно дейности се извършват по технологичен път и с минимално или нулево човешко участие. След 10 – 12 г. работата ще бъде или да програмираш машини, или да почистваш машини. И тогава тези, които могат да управляват компютри и машини, ще са еквивалент на грамотните хора днес, каза още евродепутатът.
Той не скри, че популярната мярка „60 на 40” в първия си вариант е била скандално недостатъчна и неработеща. „Да, вярно е, много по-добре е от нищо, обаче проблемът е, че тази мярка покрива само една част от засегнатите хора. От нея не могат да се възползват напълно затворените бизнеси, защото те няма откъде да извадят своите 40%. Тази мярка не работи и за хората, които се осигуряват сами, а това са 900 000 души, или една трета от хората, които внасят данъци и осигуровки в държавния бюджет. Само три държави в ЕС са в това положение – България, Кипър и Хърватия“, заяви Радан Кънев. И съвсем честно отговори на децата, че третият локдаун ще бъде пагубен и за най-развитите държави в Европа, но че вероятно ще се наложи.
Близо два часа продължи срещата на евродепутата и учениците от горнооряховската гимназия. И голяма част от това време тийнейджърите разпитваха Радан Кънев за неговото отношение към ваксините. А той съвсем чистосърдечно призна, че за него ваксините са светлината в тунела. „Обаче не съм аз този, който трябва да отговори на вашите въпроси за страничните ефекти и за ползите от ваксините. Това е работа на правителството. НО ХОРАТА ИМАТ НУЖДА ОТ РАЗУМНА ИНФОРМАЦИОННА КАМПАНИЯ, НЕ ОТ ПРОПАГАНДА. Не от набиване в главата, че трябва да се ваксинират. Правителствата трябва да разговарят честно с хората си и аргументите да ги дава науката. Само когато се доверяваме на науката, можем да я следваме“, обясни евродепутатът и призна, че тежката криза на недоверие към властта не е проблем само на България.
„И понеже питате за руската ваксина, ще ви кажа, че най-вероятно тя ще бъде допусната в ЕС. Европейската лекарствена агенция тества ваксината в момента, като това тестване е всъщност търсене на два основни отговора – дали ваксината е ефективна, и дали е безопасна. На този етап отговорите и на двата въпроса са „да“, обясни Радан Кънев и призна, че вероятно през 2022 г. имунизационният паспорт ще бъде факт. Дотогава ще пътуваме с тестове, но колко български семейства ще могат да си позволят допълнителни 400 – 500 лв. за това.
Какво работи евродепутатът, какви са задълженията му и как се става евродепутат, питаха още децата. И разбраха, че за да бъдеш депутат в ЕП, дори не се изисква чужд език. „Ако един човек не желае да работи, няма сила на света, която да го принуди. Затова някои стават евродепутати заради заплатата от 7000 евро. Отговорът не ви харесва, но това е истината“, заяви Радан Кънев.
Вече три години гимназията работи по проекта за младши и старши посланици на ЕП. „Младшите ни посланици успяха през годините да се срещнат различни евродепутати, публични личности, хора на бизнеса и образованието. Заради иновативните си идеи екипът ни бе награден с посещение в ЕП в Брюксел и участва в Седмицата на младежта“, обясни учителката Венета Стефанова, която е старши посланик на ЕП.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
