Проф. Петко Ст. ПЕТКОВ: „Ето защо поклонението за кончината на Левски е на 18 февруари, а не на 19-и“

Поклонението за кончината на Левски е на 18 февруари по нов стил, защото от 2009-а старостоличани правилно почитат Левски на точната дата. А децата у нас, не само в Търново, поне от 20 години знаят от одобрените и рецензирани учебници същото и се чудят как след толкова години яснота по един аритметичен въпрос управниците в София продължават да следват грешната дата. Не, не е традиция да следваш доказана грешка. Лош навик е и проява на неоправдано упорство. Впрочем най-важно е да почитаме Левски и заветите му през цялата календарна година, въпросът с датите вече се решава по естествен начин – все повече селища в страната организират възпоменанието за Левски на 18 февруари. И понеже не обичам да съм голословен, нали знаете, че Левски е роден на 6 юли, по нов стил 18 юли, и това никой не го оспорва. Е, как така в същия, 19-и век и при същите условия на неотменения закон за Григорианския календар от 1916 г. 6 февруари 1873 г. ще стане 19 по нов стил. Грешка е, а грешките се поправят.

Честит национален празник 19 февруари! Нали напоследък мнозина искат да се върнел старият, Юлианският календар, и да се отбелязват датите каквито са били, когато са се случили историческите събития. ОК! Тогава Левски е обесен на 6 февруари, както е и роден на 6 юли, ама и националният празник ще трябва да е на 19 февруари, защото на този ден по Юлианския, т.е по стария календар е възшествието на престола на новия руски цар Александър ІІ, заради което ген. Игнатиев подписва предварителния виртуален мир с Османската империя в Сан Стефано на същия ден през 1878 г..

Този монархически 19 февруари няма много общо с най-големия български демократ републиканец Васил Левски – Дякон Игнатий. Точно обратното – като символна дата той противостои на най-светлия му идеал – за българска самостоятелност, за българска „свобода и чиста република!“, той му противоречи. И не е вярно, подигравка с нашето национално чувство и степен на култура е да се твърди, че Левски „докарал руснаците“. Левски не е подготвял въстание – кръвна жертва с главна цел други да дойдат да ни освобождават, какъвто е замисълът на организаторите и на Старозагорското, и на Априлското. Не на Левски е възклицанието при вида на горящото Панагюрище – „А Русия, нека тя заповяда!“. Той, разбира се, създаде организацията, на която се облегнаха и двете радикални инициативи през 1875 и 1876 г. Но искаше сами да направим необходимото, сами да „преобърнем“ деспотската система в Турция и да я заменим с „демократска република“, а не с Търновска конституция, предоставяща огромни правомощия на от никого неконтролирания монарх, чиято „особа“ е „свещена и неприкосновена“ и който може и да не е православен, защото руският цар през 1878-79 г. вече си беше избрал неправославен за първи български княз. Нима не помните, че в Наредата на Левски от 1871 г. се предвижда смъртно наказание за отказалите се от уставно закрепения идеал за демократска република и работещи за конституционна монархия, каквато установява Търновската конституция. За това никой не ще да говори или направо се лъже, че идеалите на Левски се овеществили в продукта на Учредителното събрание. Не за такава българска държава мечтаеше и работеше той – нито като територия, нито като устройство.

Когато се говори за Левски, е добре да се познава документалното му наследство и свършеното от него. Както и истинските му завети, изречени и написани от него, а не от тълкувателите му. Защото иначе се получава нещо друго, различно от патриотичния замисъл „да се поклоним“ пред Апостола. А тези, които били свикнали с грешната дата на смъртта му 19 февруари и смятат всяка промяна, дори на доказаната грешка, за „соросоидна“ прищявка и чуждо влияние (колко удобно), нека се замислят какво символно значение има всъщност 19 февруари – апотеоз на руското монархическо присъствие в българската нова история. Че нали затова 3 март (новият стил на 19 февруари) постепенно минава на заден план като паметен ден след 1944 г., за да бъде реабилитиран едва през 1988 г. и издигнат като национален празник на 27.02.1990 г. от Държавния съвет на Народна република България. ТОВА СА ДОКАЗАНИ И ДОКАЗУЕМИ ФАКТИ.

В такива дни ми идва наум, че Левски ни е казал с четирите удивителни въпросителни след „Народе“ да се научим да мислим самостоятелно, а не други да ни казват кое какво е и какво значи. Е, разочарован е бил в сетния си час. Но аз пък мисля, че има надежда. Стига всеки сам да започне да мисли, преди да кълне и възхвалява. Но първом отново трябва просвещение – истинско знание, като онова, което е идеал и цел на българския 19-и век, защото изходното ниво днес изглежда почти същото като в началото на 19-и век, с тази разлика, че днес много повече умеят да четат и да пишат и да се мотаят в интернет. Това обаче още не е просветеност, даже и достатъчна информираност не е.