93 четения

Писателят Емилиян Станев е преведен на над 30 езика

Пуснаха „Иван Кондарев“ и „Антихрист“ на немски и на полски

 

НА НЕМСКИ И НА ПОЛСКИ ЕЗИК СА ПОСЛЕДНИТЕ ДВА НАПРАВЕНИ ПРЕВОДА НА КНИГИ НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ ПИСАТЕЛ ЕМИЛИЯН СТАНЕВ. През миналата година в Германия е издаден за първи път вторият том на романа „Иван Кондарев“, а в Полша излезе превод на „Антихрист“.

Вторият том на „Иван Кондарев“ съдържа третата и четвъртата част на романа. Преводач е Доротея Коленбах, която сама финансира издаването на книгата и избира заглавието да бъде „Гореща есен“.

„Истината е, че за германските читатели на Емилиян Станев името Иван Кондарев не говори нищо. Всъщност историята на романа в Германия е изключително интересна. Първият том с първите две части излиза там още през 1963 г. със заглавието „Горещо лято“, така че решението втората част да бъде „Гореща есен“ е съвсем логично. И понеже историческите събития са сложни, в книгата има дълъг предговор на проф. Боян Вълчев, дългогодишен лектор в университета в Кьолн. Проф. Вълчев е направил подробен разрез на събитията, описани в книгата, а самата Доротея Коленбах е припомнила в кратки бележки сюжета на първите две части“, разказва директорът на къщата музей „Емилиян Станев“ Радка Пенчева, която е председател на едноименното сдружение, което държи правата на писателя.

В края на „Гореща есен“ има и показалец на героите, което също улеснява четенето, обяснява още Радка Пенчева и допълва, че книгата е с твърди корици и изящна полиграфия.

Част от преводите на Емилиян Станев.

Много красиво е и новото полско издание на „Антихрист“, то е второ, след като за първи път тази повест излиза в Полша още преди 10 ноември 1989 г. Преводът е на Войчех Галонзка, дългогодишен директор на Полския институт в София. Краковското издателство „Постскриптум“ е работило върху книгата, която е част от поредицата „Малка библиотека на българската литература“.

„Понеже лексиката в „Антихрист“ е старинна, конструкциите на някои изречения са доста сложни за разбиране, Войчех Галонзка е направил подробен речник на непознатите думи. Преводът му е придружен и от биография на Емилиян Станев“, уточнява Радка Пенчева. След това допълва, че до края на тази календарна година предстои да излезе томче с анималистичните разкази на писателя във Франция.

НА ПОВЕЧЕ ОТ 30 ЕЗИКА Е ПРЕВЕЖДАН ВЕЧЕ ЕМИЛИЯН СТАНЕВ. Освен на популярните европейски езици негови произведения четат и в арабския свят, и в Япония, където е превеждана повестта „Крадецът на праскови“, и в Китай, където е излизало „Лакомото мече“. „С изключение на арабския превод, ние притежаваме всички чуждестранни издания. Имаме библиотека, която е чудесен повод за гордост, а и всички, които изучават чужди езици, биха могли да прочетат преводите на Емилиян Станев“, казва Радка Пенчева, която е решила да дари по един екземпляр от всички преводи на Регионалната библиотека „П. Р. Славейков“.

„Много често студенти и българисти, изследвачи на Емилиян Станев, идват при нас за консултация. Задават интересни и понякога странни въпроси, но всички те са от гледна точка на историята и на литературата на съответната страна“, казва Радка Пенчева. И допълва, че творчеството на Емилиян Станев продължава да се радва на огромен интерес и в България.

В страната ни непрекъснато излизат нови издания на неговите произведения. „Хермес“ неотдавна пусна на пазара „През води и гори“ и „Лакомото мече“, предстои всеки момент да излязат „Крадецът на праскови“ и „Търновската царица“ от издателство „Фама“.

Творчеството на Емилиян Станев се радва и на адаптация на театралните сцени. Бойко Илиев е този, който работи над две от най-популярните заглавия на писателя – „Антихрист“ и „Търновската царица“. И двата спектакъла са гостували вече във Велико Търново.

За първи път в историята си къщата музей „Емилиян Станев“ няма да посрещне ученици на 28 февруари, когато е рожденият ден на писателя. Заради пандемичната ситуация музеят е затворен за големи групи посетители. До богатото наследство на Емилиян Станев за първите два месеца на годината са се докоснали не повече от 40 посетители.

Докато къщата музей е била напълно затворена през декември, уредникът Атанас Коев е успял е успял да дигитализира целия снимков архив. Повече от 2000 фотографии вече са качени и достъпни в онлайн пространството. Предстои да бъде дигитализиран и целият архив на писателя.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *