51 четения

Колко е недекларираният труд в България

29 на сто е недекларираният труд в България, показва изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България, представено на кръгла маса. Проучването е проведено сред 630 предприятия, в които освен работодателят въпросник попълват и работниците. Пет вида недекларирана заетост се използват у нас.

Най-често става въпрос за работа на договор с фиктивни клаузи, като част от парите се дават на ръка. На второ място се прилага практиката да не се изплаща извънреден труд, както и да се ползват прикрити трудови договори – тоест сключва се граждански договор, за да не плаща работодателят осигуровки, едва след това се прилага практиката да се наемат хора без договор.

Според усреднените оценки на работодателите и работниците, най-високи са дяловете на недекларираната заетост в областите Видин (33,5 %), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5 %). Най-ниските дялове са установени в областите Кюстендил (24,1 %), Смолян (23,6 %) и Търговище (21,1 %).

91% от работниците и 83% от работодателите смятат, че недекларираният труд се прилага, защото законите у нас оставят вратички. Други фактори са ниските санкции, както и демотивацията на хората да плащат осигуровки, защото не вярват в здравната и пенсионната система, показва още изследването. Най-много хора, които работят недекларирана заетост, са в секторите преработваща промишленост, строителство, ремонт на автомобили и селско стопанство.

Според работодателите най-често срещаната практика е работата на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на необлагаема сума в брой: обхват между 25 и 30%. На следващо място е практиката за полагане на извънреден труд: обхват между 25 и 28%, на трето – са прикритите трудови договори: обхват между 15 и 20%.  Обхватът на практиката за работа без договор е също така между 15 и 20%.

 

АИКБ
АИКБ

 

На последно място е практиката за фалшива самонаетост – обхват между 12 и 18%. Според работниците най-често срещаната практика е работата на договор с фиктивни клаузи и допълнително заплащане на необлагаема сума в брой, на следващо –  практиката за полагане на извънреден труд, на трето място по честота на разпространение са прикритите трудови договори.

Проведените изследвания сред работодателите и сред работниците потвърждават предварителните изследователски хипотези за наличието на зависимости между основните образователни и професионално квалификационните характеристики на наетите лица и вероятността тези лица да бъдат включени в сиви практики на работното място.

 

АИКБ
АИКБ

 

Ниско образованите лица, с минимални професионални познания и ниски квалификационни равнища успяват да намерят ниско платена работа на позиции и длъжности, които са на дъното на йерархията на предприятията. Колкото по-ниско квалифицирано е дадено наето лице, толкова по-силно е уязвимо то към включване в практики на недекларирана заетост.

Наетите лица със средни квалификационни и професионални равнища обикновено заемат позиции и длъжност от „златната среда“ в йерархията на предприятията. Интересното е, че тази категория лица са в средна степен уязвими към практиките на недекларираната заетост.
Колкото по-високо в йерархията е наетото лице, толкова по-ниска е вероятността от включване в недекларирана заетост.

Източник: паритени.бг

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *