Ексцентричният Станислав Гайтанджиев остави Мадрид, за да прави изкуство с „Фризьорницъ” на Самоводската чаршия

Майсторът на ножиците залага на чара в ретро обстановка

МОДАТА МОЖЕ ДА СИ Я КУПИШ, НО СТИЛА ТРЯБВА ДА ГО ПРИТЕЖАВАШ. В тази крилата мисъл е убеден майсторът на ножиците Станислав Гайтанджиев, който впечатлява със своята ярка индивидуалност и палитра от таланти. Всъщност даровитият търновец смята, че талантите са плод на усилена работа и няма сила, която да спре човек, който се стреми към развитие и надграждане. За своите 47 години боляринът успял да прозре формулата за успеха – труд и любов към това, което правиш. Ексцентричният фризьор знае какво е да започваш от нулата, тръпката да рискуваш, скачайки в неизвестното и разчитайки единствено на себе си. Днес атрактивният мъж се радва на свой собствен салон, наименуван с веселото име „Фризьорницъ „Щастливите ножици“. Преди обаче да отвори ателието си за прически, преминал дълъг път през София и Мадрид, който го убедил, че странството не е за него, а за тези, който изгарят мостовете след себе си.

Повече от 20 години от живота си Станислав отдава на фризьорството. Всичко започнало на шега, скоро след като излязъл от казармата. Майка му го записала на коафьорски курс и тъй като в онзи момент се лутал в коя посока да поеме, решил да се пробва в това направление. След като взел удостоверение за преминато обучение, заминал при брат си в Прага, където още повече се вдъхновил за упражняването на тази професия, като видял какви пънкарски фризьорски салони има там. След завръщането си в България, бил убеден, че вижда бъдещето си в тази сфера, и сравнява онзи момент от живота си със сюжета на филма „Зохан: Стилист от запаса“ с комедийния актьор Адам Сандлър.

„Главният герой тайничко си светеше под одеялото, за да чете книга на Пол Мичел, а аз си купувах списания „Коса и стил“ и попивах от публикуваната информация. Когато искаш да научиш нещо – намираш пътя. Хрумна ми да изпратя писмо до стилист Капанов и получих отговор. Той ме прие на курс за напреднали и през 2000 г. започнах работа в негов салон“, разказва Станислав.

СЪДБАТА МУ ДАЛА ШАНС ДА ПРОДЪЛЖИ ДА СЕ РАЗВИВА В ЕДИН ОТ НАЙ-ЕЛИТНИТЕ ПО ОНОВА ВРЕМЕ САЛОНИ В СОФИЯ, собственост на съпругата на убития Георги Илиев – Мая Илиева. Случайно се отворило място за помощник-фризьор и той заел позицията. Тази възможност се оказала златен шанс за него, защото получил безплатна шлифовка от най-добрите в бранша, а клиенти в ателието били банкери, дипломати, популярни личности от хайлайфа у нас. Това го научило на правилно общуване с клиентите, лишено от фамилиарничене.

Правел боядисване, измиване, кичури, но не и дейности, които дават завършен вид на прическата. Впоследствие останал в салона като фризьор и посещавал специализирано обучение на известни коафьори от цял свят – от САЩ, Австралия, Франция, Италия, Холандия и т.н., като всеки от тях, носейки нещо специфично в себе си, го обогатявал в работата.

„След време реших да се пробвам да направя нещо сам и след съвет от стилист Капанов отворих първия си салон в София с името „Амуллет“. Не беше точно салон, а по-скоро клуб за забавления, защото имаше и бар с 50 седящи места, където вечер провеждахме партита. За доброто настроение на гостите идваха различни диджеи и провеждахме тематични вечери“, споделя той.

Цялото място се ширело на два етажа и представлявало миникомплекс в 300 кв. м. Клубът се развил много добре, но икономическата криза през 2008 година убила инерцията му и се наложило да продаде мястото.

За кратко работел като преподавател в академия за фризьори, а после се впуснал в ново приключение. Заминал за Испания, без да знае испански език. СЪБРАЛ ТРИ КУФАРА С БАГАЖ, ВЗЕЛ СИ СПЕСТЯВАНИЯТА И ОТЛЕТЯЛ ЗА МАДРИД. Имал късмета до мястото, където живеел, да се намира офис на Червения кръст, в който се провеждали безплатни курсове по испански език. Веднага се записал и заедно с хора от различни националности – молдовци, мароканци, румънци и т.н., посещавал занятия 2 пъти седмично по 3 часа. На съседната улица пък имало училище, в което работели по програма за емигранти, които също се обучават на езика. Така в продължение на половин година прекарвал часове в учене, за да може да усвои езика писмено и говоримо. С времето парите започнали да привършват и единственият вариант, който му хрумнал, за да изкарва някой лев, бил свързан с фризьорството.

„Моят съквартирант се занимаваше с продажба на грамофонни плочи, дискове и друг вид музикална техника. В неговия магазин сложихме обява, че може и да се подстригва на място. Така, ако някой проявяваше интерес, веднага слагахме стол и го подстригвах. Успявах да спечеля толкова, колкото да си покрия част от дневните разходи, вместо да бъркам в спестяванията. После пък направих същото в магазин на друг приятел, с когото се запознах в Мадрид, само че за дрехи втора употреба. Освен това свирех на китара и докато хората разглеждаха дрехите, пускаха в шапката по някоя пара“, спомня си Гайтанджиев.

ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ КЪСМЕТЪТ МУ СЕ УСМИХНАЛ, ЗАЩОТО УСПЯЛ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ С ХОРА, ЧРЕЗ КОИТО СТИГНАЛ ДО ШЕФА НА НАЙ-ГОЛЯМАТА ИСПАНСКА ВЕРИГА за фризьорство, собственик на над 1000 салона. Явил се на интервю и бил назначен за преподавател в академия на фирмата. Така от безработен станал обучител на хора от Южна Америка, Перу, Еквадор, Колумбия, Венецуела, Мароко и Румъния, които искат е да изучват занаята.

Три години по-късно решил да се върне към корените си. Прибрал се във Велико Търново с амбицията да има собствено място, където да твори на воля. Спрял се на помещение в стара и автентична сграда, която носи духа и традициите на града. Вложил цялата си енергия, за да обзаведе салона в оригинален и неподражаем стил. Донесъл едновремешни бръснарски столове, които датират от около 50-те години на миналия век. Поставил на стената огромно огледало от Мадрид, голямо разнообразие от фотоапарати, грамофони, лампи, сешоари и други експонати от далечното минало. В ателието няма интернет и дигитални технологии, които да нарушат спокойствието на този ретро минисвят.

„Задължително правило е клиентът да влезе положително настроен и в добро настроение. Не бързаме, не потропваме да стане по-скоро подстригването. Това не е ресторант, в който ти дават меню и избираш какво да хапнеш. Става дума за момент, в който усещането за стил на клиента и на фризьора се припокриват“, коментира майсторът на ножиците.

Станислав умее да свири на тамбура, защото като малък с брат му ходели на уроци в Пионерския дом. Впоследствие се прехвърлил на китарата, включвайки се в метъл група. И до днес се отдава на хобито си в свободното време. Очаква с нетърпение отшумяването на пандемията от коронавирус, за да може да тръгне на участия и да забавлява публиката.

Галина ГЕОРГИЕВА

Сн. Марина ЧАМУРКОВА