2592 четения

Юрист стана страстен търсач на скъпоценни и полускъпоценни камъни

Пламен Копанов заедно с икономиста Веселин Марчев представя изложба от уникални екземпляри

 

Пламен Копанов от Велико Търново е страстен търсач и колекционер на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Заедно със своя приятел Веселин Марчев, който е икономист и търговец на такива природни ценности, подготвят изложба. Двамата ще представят две солидни сбирки от кристали, скъпоценни и полускъпоценни камъни. Атрактивните експонати ще бъдат показани на 2 март в Изложбените зали „Рафаел Михайлов“ в старата столица. Експозицията ще остане до 28 март.

„Сбирката на Веселин Марчев е от скъпоценни камъни, които са внос и са уникални. Сред тях могат да се видят изключително красиви образци – рубини, сапфири, танзанити, лапис лазурити, аквамарини, гранати. Те са събирани от цял свят, като основните находища са в Афганистан, Пакистан, Мозамбик и Шри Ланка“, споделя Пламен Копанов.

По професия той е юрист и собственик на консултантска фирма, но свободното си време посвещава на хобито си. Неговият дял в експозицията ще е от редки екземпляри, които сам е открил при експедиции сред родната природа.

Пламен Копанов споделя, че се запалил по нетрадиционната дейност преди 10 години, по време на сватбеното си пътешествие. Наблюдения имал и от свако си Петко Петков, художник и бивш зам.-кмет по културата на Троян, който е посветил десетилетия на намирането и изучаването на камъните.

„Основните находища на скъпоценни и полускъпоценни камъни у нас са в Родопите. Кърджали се явява вододелът на местата, където могат да бъдат намерени. На запад са районите със скъпоценните камъни – рубини, аквамарини и гранати, а на изток – ахати, ясписи, коалити“, казва познавачът на природните залежи.

По думите на Пламен Копанов основен източник на редки видове са реките, които през лятото пресъхват.

„Хобито ми е изключително интересно и зареждащо с позитивни емоции. Свързано е с дълги преходи сред чудната природа. Често се минава през причудливи места, свързани с поселението на траките по нашите земи, и човек вижда светилища и красиви обелиски от древни времена. За съжаление обаче, напоследък търсачите са повече от залежите. Местни жители усилено изравят ценни видове с цел търговия, от която се препитават. Така интересът постепенно убива хобито и познанието“, разказва колекционерът.

Според Копанов, когато ценният камък бъде открит, първоначално той няма впечатляващ вид.

„Находката най-напред трябва да се намокри. След това следва срязване и полиране, за да се извади красотата. Тези манипулации обаче изискват време, защото срезът на камък с диаметър 15 – 20 сантиметра отнема около 2 часа. Толкова трае и полирането“, разкрива тънкости от любимото си занимание Копанов.

Търновецът не крие, че харесва камъни, добити в Турция, които са с много по-ефектни шарки и багри. Пламен Копанов е категоричен, че има и български атрактивни камъни. Ахатите например, са съчетание от няколко минерала – халцедон във всичките му разновидности и опал. Червената разновидност на халцедона пък се нарича карнеол.

Според познавача карнеолът се слави като най-красивият камък в България и заради това той е с най-висока колекционерска и ювелирна стойност, но се намира все по-рядко.

„Сагенитовите ахати са сред най-интересните камъни. Характерен е орфеевият ахат и залежи от него има единствено в района на кърджалийското село Вишеград. Други характерни за Източните Родопи камъни са ясписът и коралитът“, допълва Копанов.

Той подчертава, че всички камъни са образувани вследствие вулканичната дейност преди хилядолетия. Западните Родопи пък са богати на рубини, аквамарини, гранати.

„Родните аквамарини се отличават с невероятна чистота – без напуквания и жилки. В изложбата сме включили и кристали от мините в България. Сред експонатите има прекрасни образци на кварц, аметист, калцит, пирит, галенит“, подчертава Копанов.

Освен че го привлича издирването на природни находки, търновецът изучава структурата и въздействието им.

„Има твърдения, че камъните имат мистични и лечебни свойства. Аметист на древногръцки език означава „камък на трезвеността“ и затова има поверие, че ако се сложи в алкохол, човек не се напива. Структурата на кристалите пък е такава, че денем привличат слънчевата енергия, а нощем я отдават“, споделя Копанов.

Колекционерът уточнява, че окраската на камъните зависи от химическия състав. Розовите камъни съдържат манган, червените – желязо, сините и зелените – мед.

„Чрез заниманията си с камъните успявам да снема напрежението от работата. Любими са ми малките ахати, които са нежни и многоцветни“, твърди Пламен Копанов.

Той споделя, че има и други хобита – пътешествия и риболов. Като дете знаел наизуст столиците на всички държави в света. Основно бил изучил и географския атлас, по който сега търси местообитания на красиви камъни.
Веселина АНГЕЛОВА

Сн. личен архив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *