63 четения

Актрисата Мария Бакалова в интервю за Асошиейтед прес: „Важно е какъв си и в какво вярваш…“

 

 

„Не би трябвало да има значение откъде идваш, а кой си и в какво вярваш“, каза актрисата Мария Бакалова в интервю за Асошиейтед прес.
„Тук сме за толкова малко време и светът ще продължи. Затова наистина трябва да се обичаме, да се подкрепяме“, добави актрисата, запитана за послание към сънародниците си. Тя каза, че това е посланието й за всички хора.
„Трябва наистина да се опитаме да сме по-добри и да се обичаме повече. Да имаме големи мечти и да поемаме рискове, нямаме нищо за губене. Човек може да падне, разбира се, но ако скача, може и да полети. Затова поемете риска!“.

Instagram: mariabakalovaofficial

Мария Бакалова изживява един от тези приказни моменти, в които младите актьори стават известни. Всички мечтаят за това, но не си представят да го постигнат, особено ако живеят толкова далече от Холивуд, колкото е България.
Сега за Бакалова, която вече живее в Лос Анджелис, говорят всички в Холивуд. Тя е номинирана за награда „Златен глобус“ за ролята в „Борат 2“, както и за награда на Гилдията на актьорите и за Избора на критиците. Говори се и за номинация за „Оскар“.
Актрисата, която е на 24 години, разказва често как е заснела няколко видеа след абсолвентския си бар с телефон и ги е изпратила за прослушване. Проектът, за който кандидатствала, бил толкова таен, че се притеснявала да не е трафик на хора. Скоро обаче попаднала в Лондон на прослушване пред Саша Барън Коен за филма „Борат 2“ за ролята на 15-годишната му дъщеря Тутар.
Сутринта, когато научава за номинацията за награда „Златен глобус“ – това се случва за първи път на български актьор, развълнуваната Бакалова дава интервю в Зум. Толкова е развълнувана, че трябва да си повтаря: „Бъди силна Мария, ти си силно балканско момиче“.
Асошиейтед прес: – Как сте?
Бакалова: – Нямам думи да опиша колко съм благодарна и колко развълнувана. Нямам думи. Това е смесица от всички емоции, които можете да си представите.
– Как научихте новината?
– Когато го казаха по телевизията, не реагирах… напълно изключих. „Истина ли е? Наистина ли се случва?“ И накрая осъзнах, сигурно след 20 минути, „О, Господи, наистина се случва“. И редом с тези невероятни актьори, на които се възхищавам цял живот. И хората в България, защото това е първата номинация на актьор на Запад. Това носи надежда и мечти на българите и на източноевропейците. Приемам всичко много смирено, щастлива и благодарна съм. И не мога да спра да приказвам.
– Това трябва наистина да е удивително за България.
– Да (плаче). Бъди силна. Мария, ти си силно балканско момиче! Мечтаехме. А сега се случва и когато е направена първата стъпка, това е нещо, което се надявам да развиваме, да продължим да отваряме врати, защото има наистина невероятни актьори от Източна Европа, от България.
– Ви сте учили за актриса, но не и за комедийна актриса. Кога осъзнахте, че можете да сте смешна?
– Не знаех, искам да кажа, че съм малко непохватна и особена като човек и начинът, по който се държа, с всичките тези жестове. Но може би присъствието на този майстор, Саша Барън Коен, това да е до мен, да ме подкрепя, да ме насочва, да е мой ментор и учител. С този невероятен сценарий, който се променяше с всеки изминат ден… Късмет беше, че този екип е зад мен и вярва в мен, разчита на мен и ми помага да намеря смешните си страни. Защото животът е смешен. Като си помисля за колко кратко сме на Земята, това всъщност е смешно!
– Говорили ли сте със Саша?
– Да, исках да го чуя и да го поздравя, защото Саша е невероятен актьор, не само в „Борат“, но и във всичко, което прави. И той е може би човекът, на когото ще съм вечно благодарна. И исках да чуя него, дори преди да се обадя на мама.
– Но говорихте и с мама също?
– Да! И тя се разплака за малко. Но след това се усмихна широко, защото такъв е темпераментът ни, на хората от Балканите. Ние смесваме чувствата, можем да плачем, да скачаме, да се усмихваме, да обичаме. Всичко заедно. Тя е страшно доволна и щастлива и горда.
– Трябва да Ви се струва странно това да се случва в подобно драматично за света време.
– Мисля, че за всичко случващо се има причина. И съм щастлива, че преживяваме това наистина трудно време, което да се надяваме скоро ще е в миналото, пандемията, през която всички трябваше да минем. Трябваше да живеем между четири бели стени всеки ден почти година. И осъзнаваме, че имаме нужда един от друг, ние сме емоционални животни. Необходимо ни е да обичаме и да ни обичат. Необхдимо ни е да сме сред хора. Мисля, че това е едно от посланията на филма, как трябва да се отнасяме с всички еднакво с любов и уважение… Затова виждам някакъв смисъл в появата на този филм точно в този момент.

Източник: БТА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *