1963 четения

Трихълмието Трапезица, Царевец и Момина крепост – новата кауза на депутата Станислав Стоянов

Велико Търново е надпартийна кауза, смята той

УКРЕПЕНОТО ТРИХЪЛМИЕ ТРАПЕЗИЦА, ЦАРЕВЕЦ И МОМИНА КРЕПОСТ, КОЕТО ПРАВИ ВЕЛИКО ТЪРНОВО АТРАКТИВНО И ПРИВЛЕКАТЕЛНО МЯСТО ЗА ТУРИСТИТЕ, Е ПОРЕДНАТА КАУЗА НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ. Миналия ден той се срещна с директора на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов и археолога доц. д-р Мирко Робов от Националния археологически институт с музей при БАН, за да поговори с тях за това как може да бъде развит този най-голям на Балканите комплекс на открито. Тримата се разходиха на Трапезица, за да дискутират какво още трябва да бъде довършено, за да стане обектът атрактивен за гостите на старата столица.

Историческият резерват беше частично реставриран и социализиран преди няколко години благодарение на действията на премиера Бойко Борисов и кмета на В. Търново Даниел Панов. Средствата бяха осигурени от фондация „Гейдар Алиев“, създадена от азербайджанското президентско семейство.

„Убеден съм, че варианти има много, но също така съм убеден, че това не е по силите на един или двама души. За тази кауза е нужна широка подкрепа. Това е дългосрочен процес, за който ни трябва план за развитие, финансиране и контрол“, коментира Станислав Стоянов.

И допълва, че когато говорим за опазването на историята, наследството и културата на България, най-логичната първа стъпка е Велико Търново.

„И не го казвам само защото съм от Велико Търново. Този град е великата стара столица на България. Една година след Освобождението Търново е столица в знак на приемственост и продължение на Второто българско царство. Търновската конституция е приета тук и в този най-важен документ на страната ни са записани думите на Драган Цанков, който е казал, че България има две столици – едната е административната, другата – историческата и духовната. Сигурен съм, че тези думи всеки ги е запомнил, особено след като преди две години ги превърнахме в реалност с решението, което взехме в Народното събрание и Велико Търново получи официално статута си на историческа и духовна столица. Аз бях един от вносителите на това решение, с което се гордея. Но сега е време за следващата стъпка – да изработим вече този статут и да го изпълним със съдържание“, категоричен е Станислав Стоянов.

Той, Иван Църов и Мирко Робов разговаряха и за закона за великите стари столици, за идеята той да обедини в общ маршрут Плиска, Преслав и В. Търново и този маршрут да бъде финансиран. „Наясно съм, че никоя община няма средствата да поддържа толкова мащабни комплекси, затова трябва да говорим за финансиране по различни начини – от държавния бюджет и европейско финансиране“, допълва народният представител.

ЧЕ Е ВРЕМЕ ИЗЦЯЛО ДА СЕ ЕКСПОНИРА СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ТЪРНОВГРАД, СА КАТЕГОРИЧНИ И ТРИМАТА. Само така Велико Търново може да се превърне в истинската бляскава визитка на България. И светът да знае, че България има 1400-годишна история и е най-старата държава в Европа, която е запазила своето име непроменено.

„За да станат обектите още по-посещаеми, трябва да са атрактивни, а атрактивността се постига не само с руини, а и с реставрация. Но за това наистина са нужни средства от държавния бюджет, които да са точно и само за реставрация, защото няма друга столица във Второто българско царство освен Търново с такова укрепено трихълмие – Царевец, Трапезица и Девинград. И понеже сме на Трапезица, да кажа, че като сравнително нов обект Трапезица все още е недостатъчно опознат хълм. Трябва да се направи и още по-достъпен. Но съм съгласен, че може би най-важната стъпка е законодателната инициатива. Г-н Стоянов спомена статута, който В. Търново получи като историческа и културна столица, аз също смятам, че този статут е добра отправна точка и възможност да бъде облечен и в документ, който освен всичко да регламентира и финансирането“, каза директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов.

„Когато започнаха проучванията на Трапезица през 2007 г., представихме 30-годишна програма и тя беше утвърдена от Археологическия институт и от Министерството на културата. Програмата е жалонирана на етапи и като цяло задава визия за един краен продукт, който трябва да се получи след тези 30 г., в които да приключат проучванията и реставрацията. В тази визия са заложени приоритетите и развитието на Трапезица до степен да поема посетителски поток, равностоен с този на Царевец“, коментира и археологът доц. Мирко Робов, който през всичките тези години прави разкопки на историческия хълм.

Доц. Робов беше един от обществениците, които още през 2006 г. лансираха идеята за приемането на закон за старите столици. „Малко ще върна времето назад, когато Велико Търново отново беше кауза, когато беше реализиран най-големият проект за столично Търново и за града – проектът „Общонароден комитет“. Той съществува от 1965 до 1985 г. и дейността му стъпи на министерско постановление номер 5, което все още не е отменено, но е пълен анахронизъм. Затова приоритет трябва да е закон за великите стари български столици“, категоричен е доц. Робов.

„ДЪЛБОКО ВЯРВАМ, ЧЕ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Е НАДПАРТИЙНА КАУЗА. Ще направя всичко възможно да обединя политици, общественици и депутати. И имам предвид всички депутати от В. Търново, без значение от коя парламентарна група са. Нужна е подкрепата и на правителството и отново подчертавам, без значение кое е то, за да се посветим на тази мисия“, допълва още Станислав Стоянов.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *