Психологически анализ на личности и събития прави доц. Бойко Великов в новата си книга

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ПОЛИТИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ И СЪБИТИЯ ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ ПРАВИ В НОВАТА СИ КНИГА „ПОЛИТИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ В БЪЛГАРИЯ“ ДОЦ. Д-Р БОЙКО ВЕЛИКОВ. В края на миналата седмица той я представи във Велико Търново и за премиерата му в старата столица пристигна и новият генерален директор на БТА Кирил Вълчев.

„Тази книга трябваше да бъде втора част на предишната ми поредица „Политика и психология“. Но започнах да се ровя в документи и източници и колкото повече се задълбочавах в проблематиката на средновековна България, толкова по-ясно ми ставаше, че няма да мога да изчерпя темата само в една книга. Затова реших да започна нова поредица и точно върху нея съм се съсредоточил сега“, разказва доц. Бойко Великов, който е преподавател по психология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Занимавал се е активно с политика като народен представител в периода 1994 -2013 г. Бил е и председател на комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика към 41-вото Народно събрание.

ПОПУЛЯРНИЯТ ТЪРНОВСКИ НАДПИС „ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ, УМИРА И ДРУГ СЕ РАЖДА…“ е началната точка, от която Бойко Великов е тръгнал да пътешества в политическата психология на България. „Този надпис е носител на мъдрост и непреходност в политиката и в събитията, с които той е свързан, затова е отлично начало на всяка история. После е „Именникът на българските ханове“, който също е важен документ, защото имената са част от структурата на личността. Избрал съм и конкретни произведения, които доказват изключителното новаторство на българския род във вековете. Важно е да знаем реалната истина за това новаторство, затова съм посветил цяла глава на богомилството с всички негови измерения – като религиозно учение и като ерес, както го е обявила църквата ни, и като окултно отношение“, разказва още г-н Великов, който е изчел и проучил хиляди страници исторически извори – български, гръцки и латински, за да напише книгата си. За да бъде точен и конкретен в анализите си, той е ползвал и немалък брой похвални слова, жития, хроники, прогласи, грамоти и надписи.

Следват драматичните събития около падането на България под османско владичество, възходите и паденията на Първото и Второто българско царство. „Това е и славна, и тъжна история. Но точно това са годините на светите братя Кирил и Методий, периодът на покръстването и християнизацията от Борис I Михаил, тук е Симеон Велики, тук са Калоян и Иван Асен II. Опитвал съм се да профилирам тези български царе от психологическа гледна точка и на основание на реално описаното за тях в достигналите до нас документи“, допълва още Бойко Великов. И признава, че много от някогашните ни владетели са били по-добри дипломати от сегашните, били са изключителни личности, достойни за възхищение политици, държавници и воини.

За да направи пълен психологически портрет на тези удивителни българи, доц. Великов е изчел десетки писма. Специално внимание е отделил на кореспонденцията между патриарх Николай Мистик и Симеон Велики. Връзката между тях е била много лична още от времето, когато Симеон е учил в Магнаурската школа, а Николай Мистик му е бил преподавател. И само няколко години по-късно учителят става патриарх, а ученикът – цар на българите, при това от най-великите царе. „Интересни са тези писма, защото в тях личи отношението на Николай Мистик към Симеон. Същото е и с писмата между Калоян и Папа Инокентий III, в които откриваме оценката за рода, за българите, за войната и за мира“, казва доц. Великов.

Киприян и Григорий Цамблак също са сред личностите, с които българската политическа психология може да се гордее. Търновецът Киприян, който става всерусийски митрополит, има заслуги за създаването на руската държава и за обединяването на руските княжества. На Цамблак е прочутото слово, в което той обяснява на какво се дължи разделянето на Православната и Католическата църква. „Това слово е от Констанския събор през 15 век, запазено е до днес и в него Цамблак казва, че началото на разрива не е по политически или религиозни причини, а по личностни – заради гордост и високомерие. И опитва да направи първата крачка към обединението на двете църкви“, допълва Бойко Великов.

Специално място в книгата има и темата език – вяра – народност, защото ние нямаше да оцелеем и да бъдем хилядолетен народ и държава, ако не бяха езикът ни, православната вяра и голяма част от тези личности. „Имаме своите тежки поражение и падения като държава, но сме съхранили народността си и сме открили възможности през Възраждането да се формираме като нация и да отстояваме в годините националната си държава като такава“, категоричен е Бойко Великов. И признава, че урокът, който политиците още не могат да научат, е как да преодолеем зависимостите си. „Много владетели са изпадали под такива зависимости, но малцина са имали волята и куража да ги отхвърлят и да отстояват себе си в политиката и като владетели. Това е основен проблем и днес, защото идеята, че по-голяма част от българската политика се прави вън от страната, продължава да е валидна“, споделя доц. Великов.

„Политическа психология в България“ ще има втора част – за Възраждането, и трета – за следосвобожденска България. Третата книга ще приключи до 9 септември 1944 г. А Бойко Великов не крие и това, че е изкушен от идеята някой ден да опише тези свои години в политиката, както и личните си срещи с хора като Андрей Луканов, Александър Лилов, Георги Първанов, Тодор Живков…

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката