1274 четения

Великотърновци първи в България честват Освобождението

Денят на Освобождението за първи път се чества на 19 февруари (стар стил) 1880 г. под името „Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и заключение на Санстефанския мирен договор”. Осем години по-късно паметната дата вече се отбелязва като Ден на Освобождението на България и под това име се утвърждава със закона за празничните дни на Княжество България от 1900 година, както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 година. За първи път по нов стил (3 март) празникът се чества през 1917 година. През 1951 г. той е отменен, но по повод на стогодишнината от Освобождението (1978 г.) денят еднократно се отбелязва като официален. С решение на парламента от 5 март 1990 г. 3 март е обявен за национален празник.

Малко известен е фактът, че първото честване Деня на Освобождението става в столицата на Асеневци само година след подписване на прелиминарния Санстефански мирен договор и година преди „канонизирането” на празника през 1880 година. Инициативата принадлежи на участниците в Учредителното народно събрание (10 февруари – 16 април 1879 г.), които в съгласие с отговорната си мисия „да изковат в Търново основите на нова и свободна България”, проявяват чувство за историзъм. Направеното на 17 февруари 1879 г. от Варненския и Преславски митрополит Симеон предложение в Деня на Освобождението всички „да се стекат в църквата „Св. Богородица”, за да се отслужи благодарствен молебен, се осъществява. Датата 19 февруари съвпада с възшествието на престола на руския император Александър Втори и според „Дневниците на Първото Учредително народно събрание по изработването на българската конституция” участниците се призовават “…и да се помолят от душа за здравието, дългоденствието и мирното житие на Тогози, който тъй великодушно е взел на ръка делото на нашето освобождение”.

В писмо на руския императорски комисар княз Ал. Дондуков-Корсаков от 21 февруари 1879 г. до управляващия Министерството на външните работи на Русия Н. К. Гирс се съдържат интересни сведения за първото честване на Освобождението. Ето част от тях: “В този ден депутатите са дали частен обяд на всички служащи руснаци и на всички военни; произнасяли са речи, но доколкото ми е известно, те не са имали особено подчертан политически характер и повече са се отнасяли до военната доблест и слава на нашата армия. Около 8 часа вечерта всички депутати, съпроводени от маса народ, дойдоха до заеманата от мен квартира и пяха нашия национален химн. Аз излязох да им благодаря; особено политическо възбуждане не се забелязваше. Целият град беше илюминиран, тълпи от хора пълнеха улиците, пееха руски войнишки песни, провъзгласяваха да живее Господаря, руския народ, войска и т. н. Никъде нито редът, нито благоприличието не бяха нарушени, което е винаги значително във всичките народни тържества на българите”.

Празнуването в старата столица приобщава всички, които на този ден дават израз на надеждата и желанието си за справедливо решаване на националния въпрос. Това личи от множеството изпратени до столицата на Асеневци телеграми от жителите на Видин, Хасково, Бургас, Варна, Татар Пазарджик, Стара Загора, Нова Загора, от Одринската българска община, студентите в Москва, Загреб…

Интерес предизвиква и фактът, че именно във Велико Търново участниците в Учредителното събрание за първи път излизат с инициативата за изграждането на трайни всенародни паметници, посветени на Трети март.

В хода на заседанието от 13 април 1879 г. Петко Каравелов предлага на Чан тепе (Царевец) да се построи храм, посветен на руския герой и светец Александър Невски. “Това предложение се прие единогласно и с възхищение” – четем в дневника на Учредителното събрание.

След едночасово отлагане на дебатите депутатът от Българското книжовно дружество в Браила Стефан Берон и великотърновецът Петко Р. Славейков обогатяват идеята за изграждане на трайни паметни знаци, свързани с Освобождението.

От първото честване през 1879 г. до наши дни отбелязването на Трети март има сложна и противоречива история, но за старостоличани тази дата винаги заема особено място в празничния календар на града.

Тържествено се празнува 50-годишнината от Освобождението. На 3 март 1928 г. в църквата “Св. Никола”се отслужва панихида. Митрополит Филип и руският протойерей Ф. Миляновский произнасят прочувствени речи пред многобройните граждани, а началникът на гарнизона подполк. Бръняков разказва за историческото значение на Трети март. Вечерта във Военния клуб е организирана тържествена вечер, на която присъстват подполковниците Генке и Нехлюдов, взели участие в Освободителната война.

Две години по-късно със заповед N 15 от 26 февруари 1930 г. кметът Владимир Даскалов разпорежда да се извършат “впечатляващи приготовления за тържеството”. Тъй като тогава то съвпада с първия ден на Великите пости, панихидата и молебенът, посветени на Трети март, се отслужват на 2 март, неделя, в църквата “Св. Никола”. Кметската заповед задължава на следващия ден, обявен за празничен и неприсъствен, дюкяните да бъдат затворени. Местният глашатай многократно призовава великотърновци да украсят домовете си с национални знамена. Трибагреници се развяват и от всички държавни и общински сгради. Пред паметниците на загиналите за Освобождението се поднасят венци и цветя, изнасят се речи и сказки, декламират се стихотворения.

И през следващите години великотърновци с желание празнуват Трети март, който за тях, съдейки по запазените документи и спомени, е знаков ден.

Тодорка Недева

РИМ – Велико Търново

Един коментар за “Великотърновци първи в България честват Освобождението

  • 03.03.2021 в 9:35
    Permalink

    Чудеса празнична статия! Честит празник!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *