835 четения

Почетоха паметта на загиналите при адското земетресение в Свищов преди 44 години

Природният катаклизъм е взел 250 жертви

 

Кметът на Свищов Генчо Генчев и общинското ръководство поднесоха цветя на паметните плочи на загиналите преди 44 години при едно от най-големите земетресения в България.

Трагедията се разигра в черния за Свищов 4 март 1977 г. точно в 21,24 часа. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и безшумно, но коварно раздвижва земята под града, а разрушенията погребват близо 250 души. Бедствието от 7,3 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак. Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Въпреки трагедията и стенанията изпод развалините тръгват мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове. Около полунощ спасителите започват да вадят първите трупове. Блок N 1 на ул. „Георги Матев” 1 и общежитието на химическия комбинат „Свилоза” са се превърнали в огромни ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по официални данни погребва 76 души. Най-голяма е трагедията на гръцката фамилия Стефопулу, която дава 9 жертви. Загиват родителите, синът, снахата, дъщерята и петте деца. Никой не е имал шанс – семейството е обитавало последния, осми етаж на рухналата за секунди сграда. По зла ирония на съдбата многолюдната челяд е на гръцки партизани, подирили спасение в България.

Под руините на общежитието на “Свилоза” остават 45 души. Всички загинали до един са млади специалисти, пристигнали по разпределение в Свищов. За разлика от съседния осеметажен блок, изпод развалините са измъкнати и доста оцелели по чудо в кухините на падналите вертикално пакети. Оцеляла млада жена е извадена с чисто бяла като на старица коса от преживяната уплаха. Последната спасена е Дочка Любенова, която е била открита на втория ден. Тялото й било затиснато, а около главата й имало съвсем малко, но достатъчно място, колкото да диша.

Свидетели на бедствието връщат назад лентата на ужасите.

„Труповете, които вадехме, се караха в специално хале. Първият мъртвец, който ни докараха, беше младият работник Николай Савов от с. Ореш. Следващата беше красивата като киноактриса 27-годишна лекарка Олга Василева – най-хубавата жена в Свищов. След нея положихме телцето на 10-месечното й бебе. И досега сънувам зловещата картина на наредените по земята найлонови чували с човешки останки. Сигурно до края на живота ми ще ме преследва и кошмарът на 27-те детски трупчета. Седем от тях бяха бебета, ненавършили и 9 месеца. Един до друг наредихме четиричленното семейство на приличащата на ангел и в смъртта си 13-годишна Робертина Томова. Брат й беше само на 10 години”, разказва 77-годишният очевидец Христо Георгиев.

Той си спомня, че е имало 15 загинали инженери, 11 служители на МВР и 6 учители. Смъртта си намерили и четирима директори. Най-възрастната жертва бил дядо Тодор от с. Палици.

„Старецът бе дошъл в Свищов да види сина и внуците си. Не му достигнаха четири години, за да стане столетник”, казва Георгиев.

Последните трупове са измъкнати едва на третия ден. Изнемощелите войничета от местното поделение се взират с подути от недоспиване очи в руините и надават ухо с последна надежда за оцелели. Изведнъж от разрушения дом на председателя на АПК се чува музика. Трескаво разриват руините, но единствено оцелял в някаква кухина е семейният транзистор, от който се раздава Петата симфония на Бетовен. Председателят, жена му, дъщеря му, зет му и двете им деца отдавна са мъртви. Подобно на Чернобилската авария десетина години по-късно официалната социнформационна машина тогава небрежно подхвърля на българите данни за незначителни разрушения и няколко жертви.

Спасителят Георги Тодоров пък е първият, който се е опитал да открие истината. Неговият списък на загиналите стига до 120. Стотиците жертви са скрити в мъглявите съобщения за неизвестен брой спасени, оцелели или само пострадали.

Веселина АНГЕЛОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *