22-годишна великотърновка карала доброволна казарма в Германия

Вероника Якимова има 16 сертификата от чужбина, но продължава да вярва на България

 

Вероника Якимова от Велико Търново, която е едва на 22 години, жъне успех след успех в сферата на телекомуникациите. Към днешна дата младата жена може да се похвали не само със стремглавото си изкачване в в кариерната йерархия, а и с цели 16 сертификата за успешно получени квалификации в най-разнообразни сфери. След като завършва своето средно образование в Германия, момичето решава да гради кариера не в чужбина, а в родното Търново. Родена през 1998 година, Вероника едва до трети клас живее и учи в България. През 2008 година се мести заедно със семейството си в Мадрид, където в езиковото училище „Даниел Мартин” поставя основите на своите 4 чужди езика. Испански, английски, немски и малко френски. Три години по-късно семейството й решава отново да смени местоживеенето си и избира за своя нов дом град Гьопинген, до Щутгарт.

„Баща ми непрекъснато ми повтаряше, че образованието е много важно. И най-вече езиците. Всеки чужд език отваря по още една врата в живота. А колкото повече отворени врати, толкова повече възможности – за развитие, за по-добър живот. И не само за мен, а и за хората около нас.”

„Образователната система в Германия е много по-различна от тази в България. Даже не съм сигурна, че „различна” е точната дума. Изумена съм от това, че тук веднага след завършването на училище или университет за започване на първа работа те питат колко практика имаш, а реално не си получил възможност дори да разбереш дали дадена професия ти харесва”, разказва Вероника.

Само от VII до X клас Вероника Якимова успешно получава 8 сертификата в различни сфери.

„Имам сертификат за архитектура, изработих макет на кула, който получи голямо одобрение. Също така пробвах и в сферата на строителството, имам няколко седмици практика със строителни инженери. Вярно, това не се оказа моето място, но сега знам много за асфалтополагането”, смее се младата жена.

Всяко знание е полезно. Това и до ден днешен повтарят родителите й. Една от наградите, с които най-много се гордее, е тази за участието и в проекта за интегрирането на бежанците в Германия. От попълването на документи до научаването на езика и намирането на работа – помощта, която младите хора в Германия оказват на нуждаещите се бежанци.

Взема участие и в проект за защита на животните на тема „Как да спрем масовото клане на животните”, след който отново получава признание за положените усилия. При всички тези възможности за натрупване на опит Вероника решава, че иска да се развива в сфера, чрез която би могла да бъде полезна на обществото.

„Последните 3 години от образованието ми в Германия бяха разпределени – година и половина учих за медицинска сестра и още толкова време прекарах в доброволна казарма.”

Практиката за медицинска сестра младата жена прекарва в едно от най-малко предпочитаните отделения, това на психиатрията. Срещайки се очи в очи с пречупените човешки души, научава много уроци за живота. Уроци, които не са вписани в учебниците, уроци, които няма как да научиш, ако не застанеш очи в очи с опустошението на живота…

„Преди всичко търпение. Това е тайната. Да съхраниш и себе си, и пациента. Сферата, в която се квалифицирах, и за която имам сертификат, е геронтологията, изучаването на социалните, психологическите, когнитивните и биологическите аспекти на стареенето, но най-важното, което научих оттам, не е толкова теоретично знание, колкото практическо. Никога не знаеш какъв е човекът срещу теб, какво мисли, какво чувства. Не само в болницата, а и навън, на улицата. Търпение и толерантност. Това е най-важното.”

В ДОБРОВОЛНАТА КАЗАРМА, В КОЯТО ПРЕКАРВА ОЩЕ ГОДИНА И ПОЛОВИНА, Вероника твърди, че е изградила онази част от характера си, която близките й виждат всекидневно. Редът и дисциплината в живота й куцали, а вече са едни от основните й достойнства.

„Политическо знание, развитие на компетентности и езици. Пет дни седмично от понеделник до петък, а през уикенда си бях вкъщи при семейството. И разбира се, дисциплина. Това са основните неща, върху които се акцентираше в казармата”, разказва младата жена за обучението си в Германия.

След което решава да се върне в България. Родителите й, както и по-малките й брат и сестра остават в Германия, а тя се връща в родното Търново. И така започва търсенето на работа…

„Започнах с търсене на обяви в интернет. И така попаднах на телекомуникационната компания, в която работя в момента. Отидох с идеята просто да пробвам. Нямах никакви очаквания, но… май се получи!”, започва като служител запитвания, година по-късно се включва в голям немски проект и бива класирана в топ 200 служители от Европа, което е и първото й голямо кариерно признание. В началото на миналата година кандидатства в проекта TALENT 20, където отново показва блестящи резултати.

„Заради пандемията доста от нещата се забавиха, но все пак успях да взема още едно ниво в квалификацията си. Вече официално съм бизнес треньор – експерт бизнес развитие. Това ме прави много щастлива, защото не възнамерявам да спирам да надграждам себе си.”

Вече с 16 сертификата от две големи европейски държави, младата жена продължава да мисли за своето развитие. Следващите й цели са свързани с висше образование в България в сферата на мениджмънта. За личния си живот говори малко и казва, че почти няма такъв. Времето й е разпределено само за работа и почивка. Коя е причината да избере да живее и работи в България и защо след толкова години зад граница се връща? Вероника отговаря, че продължава да вярва, че един ден българите ще се върнат. Вярва, че тя е една от първите, които решават да използват образованието от чужбина в България, но в близките години хората с подобно на нейното решение ще стават все повече.

„Това е правилната посока за развитие на страната ни. Аз съм преди всичко българка и това е важно за мен. Да, има и по-големи градове, по-уредени, с повече възможности, с по-високи заплати, но…. Търново е родният ми град. Тук се чувствам добре!”

Своя социален принос за обществото младата жена дава и като редовен кръводарител. Тя и нейната леля са основоположниците на Фейсбук групата „Кръводарители Велико Търново и региона”, които вече няколко години спасяват безвъзмездно човешки животи.

Теодора МАРИНОВА

One thought on “22-годишна великотърновка карала доброволна казарма в Германия

  • 22.03.2021 в 11:51
    Permalink

    Подозирам, че се е надявала да отслабне покрай службата, но не се е получило. Добра идея, но явно не са я гонили както трябва. Ако беше отишла в Израел, сигурно щеше да се справи по-добре.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.