Битката за 1,5°C и какви ще са последиците за света при такова затопляне

В тази статия са разгледани възникването и същността на заложената в Парижкото споразумение за климата цел за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C. Фокусът е върху специалния доклад на IPCC „Затопляне с 1,5°C“, в който са сравнени последствията от повишение на земната температурата с 1,5° и 2°C, както и са представени възможните начини за стабилизиране на климата до края на века.

Въведение – Възникване на концепцията за 1,5°C

Изследванията върху климатичните промени през 70-те и 80-те на 20 век са насочени към т.нар. климатична чувствителност – реакцията на температурата на Земята при удвояване на концентрацията на въглероден диоксид. През началото на 90-те години на 20 век учени (Velinga et. al 1991) стигат до заключението, че ограничаване на глобалното затопляне до 2°C спрямо нивата от преди Индустриалната революция би предотвратило значителни щети върху околната среда и обществото.

През 1992 г. е приета Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (United Nations Framework Convention on Climate Change – UNFCCC) – международно споразумение, което има за цел да ограничи глобалното затопляне и неговите последствия. В рамките на UNFCCC е подписан Протоколът в Киото (1997), който поставя за цел на развитите страни да ограничат своите парникови емисии. Целта за ограничаване на глобално затопляне до 2°C за първи път е официално поставена в Споразумението от Копенхаген през 2009 г., което обаче е изцяло доброволно. През 2015 г. е прието Парижкото споразумение, което влиза в сила от следващата година. То вече е правно обвързвано, а най-важната му цел е ограничаване на повишението на средната температура на повърхността на Земята до 2°C, а по възможност и до 1,5°C.

Доклад на IPCC за 1,5°C

С приемането на Парижкото споразумение UNFCCC изпраща покана към IPCC да състави специален доклад за „последствията от глобално затопляне с 1,5°C над прединдустриалните нива и свързаните сценарии на глобални парникови емисии“. IPCC приема поканата, като добавя че специалният доклад ще разгледа проблемите и в контекста на засилващата се глобална реакция към заплахата от климатичните промени, устойчивото развитие и усилията за премахване на бедността.

През 2018 г. IPCC публикува своя специален доклад, озаглавен „Затопляне с 1,5°C“. В него са анализирани последствията от затопляне с 1,5°C, възможните начини за постигане на тази цел и е направено сравнение между затопляне с 1,5°C и 2°C.

Какви ще са последиците от затопляне с 1,5°C и 2°C?

Светът вече се е затоплил с над 1°C спрямо прединдустриалния период, главно поради човешкото влияние. IPCC определя прединдустриалния период като столетията преди началото на Индустриалната революция около 1750 г. Периодът 1850 – 1900 г. е използван като приближение за прединдустриалната средна температура на Земята. Температурите обаче не се променят с еднаква скорост навсякъде. Затоплянето е най-силно на континентите, в района на Арктика през студеното полугодие и в умерените ширини през топлото полугодие. Това означава, че в някои части на света вече има затопляне с повече от 1,5°C над прединдустриалните нива.

По-голямо от досегашното затопляне допълнително ще изостри рисковете и последствията за света и обществото. Това остава в сила дори глобалното затопляне да бъде ограничено до 1,5°C. Все пак при 2°C се очакват повече негативни последствия.

Колкото по-малко е повишението на глобалната температура, толкова по-малки ще са рисковете за обществото и екосистемите. А тези рискове не са еднакви за различните системи (фиг. 1). Ограничаването на затоплянето до 1,5°C може да бъде разглеждано като „избегнати въздействия“ в сравнение с по-високи нива на затопляне.

Фигура 1. Оценка на рисковете за избрани естествени и човешки системи при различна степен на затопляне. Използвани са буквени означения (L – нисък, M – среден, H – висок, VH – много висок), илюстрирани с цветова скала. Източник: Специален доклад на IPCC „Затопляне с 1,5°C“, 2018 г.

Затоплянето през последните 50 г. е допринесло за изместването на хабитатите на растителни и животински видове, намалението на добивите в земеделието и зачестяване на горските пожари. Подобни промени са очаквани при по-нататъшни покачвания на глобалната температура.

Пред особено висок риск са изправени коралите. При затопляне с 1,5°C се очаква намаление на популациите между 70% и 90%, а при 2°C рифовете са застрашени от почти пълно изчезване (или намаление над 99%). Дори и при сегашното затопляне значителен дял от кораловите рифове са с намалени популации поради масови измирания. Само за периода 2016 – 2018 г. големи рифови системи – като Големия бариерен риф в Австралия, са изгубили до 50% от плитководните си корали (Hughes et al., 2017b).

Според IPCC при затопляне от 2°C е много вероятно Арктика да остава без морски лед през лятото – поне веднъж на десетилетие. Задържането на затоплянето до 1,5°C би намалило тази вероятност до един път на 100 години. Загубите на лед при продължаващо затопляне на климата ще доведат до свиване на хабитатите на организми като тюлени, полярни мечки, китове и морски птици.

Достигане на 2°C вместо 1,5°C би довело до съществено затопляне на най-топлите дни в годината във всички сухоземни райони. В някои области ще има увеличение на случаите на обилни валежи, особено във високите ширини на Северното полукълбо, което би увеличило риска от наводнения. В други райони като Средиземноморието и южната част на Африка ще има повишен риск от засушаване и липса на достъп до водни ресурси. Ефектите от допълнително затопляне ще включват по-силно топене на ледниците и по-голямо покачване на морското равнище, което ще продължи дълго и след стабилизиране на атмосферните концентрации на CO2.

Пътища към 1,5°C

Какви ще са ефектите от затопляне с 1,5°C ще зависи и от конкретните „пътища“ на антропогенните емисии от парникови газове. IPCC използва 2 основни сценария  – при първия глобалното затопляне е ограничено до 1,5°C, а при втория затоплянето временно надхвърля 1,5°C, но до края на века средната температура на Земята ще се понижи обратно до 1.5°C над прединдустриалните нива (фиг. 2). Вторият сценарий, известен като сценарий на „надхвърляне“, предвижда по-големи емисии през първата половина на 21 век и с по-късен пик, което ще бъде компенсирано с негативни емисии през втората половина на века. Но това крие в себе си повече рискове, защото дори да е временно, при затопляне с повече от 1,5°C има по-голяма вероятност за прекрачване на т. нар. преломни точки (tipping points)  –  прагове отвъд които някои ефекти не могат да бъдат предотвратени. Пример за преломна точка е възможността за стопяване на ледените шапки в Гренландия и Западна Антарктида в рамките на следващите векове и хилядолетия, ако бъде прекрачен определен температурен праг.

Фигура 2. Два основни сценария за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C през XXI век в Специалния доклад „Затопляне с 1,5°C“

Според IPCC при сегашните темпове на затопляне се очаква Земята да надмине 1,5°C около 2040 г. (фиг. 3). Трябва да се вземе предвид и факта, че скоростта на затопляне се е увеличила с времето. Температурата на Земята се повишава със средна скорост около 0,08°C на десетилетие от 1880 г. насам, a от 1981 – с 0,18°C на десетилетие.

Фигура 3. Колко близо е Земята до затопляне с 1,5°C? Оценка на IPCC

През 2020 г. има отбелязан спад от 6%, или 2 милиарда тона на емисиите от въглероден диоксид. За да се изпълнят целите на Парижкото споразумение, е нужно всяка следваща година емисиите да бъдат намалявани с по 1-2 милиарда тона. Но след отпускането на мерките във връзка с пандемията от COVID-19, емисиите в много икономически сектори вече са се върнали към старите си нива. Не е ясно дали човечеството ще успее да постигне целта от 1,5°C, но дори и тя да не бъде изпълнена, си струва да се води политика за намаляване на емисиите, тъй като най-песимистичните сценарии (при затопляне с 3 и повече градуса) са все още предотвратими, а последствията при бездействие срещу климатични промени ще са в пъти по-неблагоприятни отколкото при „среден“ сценарий.

Източник: Обекти

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *