Проф. д-р Костадин Ангелов, министър на здравеопазването и водач на листата на „ГЕРБ-СДС” във В. Търново пред „Борба”: „И в живота, и в политиката всеки е длъжен да носи отговорност, затова предпочетох да работя, вместо да говоря”

Лекар, професор, министър, водач на листата на „ГЕРБ-СДС” във Велико Търново. Д-р Ангелов, къде намерихте пресечната точка между медицината и политиката? Има ли нужда политическият ни елит от лечение?

– Влязох в политиката заради пандемията. Оставам в нея заради здравната реформа. Като лекар, мога да се погрижа за здравето на отделни хора. Като преподавател и професор, мога да допринеса за обучението и развитието на бъдещите лекари. Политиката дава възможност да реализираш идеите си, опита си, знанията си, за да имаме една ефективна и работеща здравна система.

Що се отнася до лечението на политическия елит – аз съм хирург. В политиката винаги има нужда от „хирургическа“ намеса. Убеден съм, че в нея трябва да влизат хора с име, авторитет, с професия и опит. Само такива, които знаят какво искат и са доказали какво могат, са способни да работят в екип и да решават важни за страната задачи.

В третата вълна на епидемията сме. Силно се надявам след края й отново да можете да кажете, че Европа дава за пример българския модел за справяне с пандемията. Можехме ли обаче, ако наложените мерки бяха по-строги, да избегнем факта, че на два пъти оглавихме класацията по смъртност от ковид в Европа?

– Интелигентните хора винаги се питат – а не можеше ли да го направим по-добре? Казвал съм го – тези над 13 000 души, които загубихме, за мен лично са тежка загуба. Личните ми съболезнования на техните близки!

Не мога да прогнозирам какво би се случило. Мога само да сравнявам със страни, които наложиха и почти през цялата година имаха много тежки и рестриктивни мерки. Проблемът при нас по отношение на смъртността не е толкова заради различията в битката с пандемията. Не е и в лечението – лекарите, целият медицински персонал, всички, които се борят за живота и здравето на своите пациенти, се справиха. И всички ние, аз лично, сме благодарни.

Проблемът е във високите нива на смъртност в България, които имахме за редица заболявания. Ние сме на първо място по смъртност от сърдечносъдови заболявания. И не само при тях имаме негативни показатели. Затова задачата днес е битката с ковид, но задачата утре е развитието на превенцията, лечението на хроничните заболявания… Задачата е понижаване на смъртността и повишаване здравния статус на българите. Ако не се справим с нея, при всяка епидемия ще си задаваме този въпрос.

Поне един път влязохте ли в ресторант след последното им отваряне?

– Не.

Чу ли ви фармацевтичната компания, която доставя една от ваксините, когато й казахте, че нямаме нужда от вежливост, а от ваксини?

– Важното е, че ни чуха онези, които отговарят за тези доставки. Важното е, че заедно с Латвия, Австрия, Хърватия, Словения наложихме справедлив механизъм за разпределението на ваксините. От фармацевтичните фирми не чуха ЕК, но чуха България. Това е важното – ваксини идват и доставките нарастват.

Фармацевтичните фирми са фирми, т.е. те преследват своите – нека го кажа, бизнес интереси. Те не са полагали клетва да спасяват живота на хората. За мен е важно да постигнеш целта. Дали ме чуват, не е толкова важно, щом има ваксини.

– А политиците чуха ли ви, когато ги призовахте да не превръщат ковид ситуацията в част от предизборните си програми и да докажат с делата си, че мислят за хората?

– Всяко интервю, всеки дебат, всяка публична изява на всеки политик започваше с тази тема. Вие и читателите ви най-добре могат да оценят чуха ли ме политиците. Аз мисля, че всеки е длъжен да носи своята индивидуална отговорност. И в живота, и в политиката. Затова предпочетох да работя, вместо да говоря.

Няма политик в страната, който да е поставен в толкова неблагоприятна ситуация в предизборната кампания, колкото вас, отказахте се от предизборни прояви, за да работите. Имате ли усещането, че сте между „осанна“ и „разпни го“?

– Аз съм лекар. И съм свикнал, когато хората дойдат при мен, да сложат надеждите си в ръцете ми. И като министър се чувствам така. Не очаквам нито да ме обичат, нито да ме харесват. В политиката човек трябва да се научи да си върши работата, а не да мисли дали ще го хвалят, или ще го критикуват. Разбира се, едното е приятно, а другото – неприятно. Чисто човешки. Но според мен не е добре да се захващаш с която и да било работа с мисълта колко ще те хвалят или дали ще те оплюват. В това отношение професията ми е от огромна важност – всеки лекар става такъв, за да се бори с болестта. Това е основното – как ще се справиш с нея.

Проф. Ангелов, има ли шанс всички, които най-тежко понасят последиците от противоепидемичните мерки, да ви простят и да ви подкрепят с гласа си в неделя?

– В тази пандемия хората губят много – губят работата си, губят своя бизнес, губят доходи, спокойствие, губят нормалния си живот. Разбирам всеки. Но аз съм лекар и министър на здравеопазването. Казвал съм го и винаги ще го казвам – за мен на първо място е здравето. Независимо какво решение ще вземат хората, аз винаги ще взимам решение, поставяйки на първо място здравето и живота на човека. Защото и като министър, и като човек аз оставам лекар.

Жертвахте личната си кампания в името на здравето на хората и не успяхте да проведете всички планувани срещи, какво не успяхте да кажете на жителите на областта?

– Не успях да говоря с тях за всичко, което искам да направим за великотърновци. Но аз избрах да съм с Велико Търново следващите години. Независимо какво ще бъде моето професионално и политическо място, аз имам ангажимент да работя с вас и да помагам за решаването на проблемите на всеки човек от областта. И се надявам да успея достойно да изпълня тази своя кауза.

Министър Ангелов, ще се справим ли?

– Да. Защото хората ни повярваха. Всеки ден ни изправя пред ново предизвикателство. Но аз съм убеден, че все повече българи разбират колко е важно да се доверим на науката, да действаме хладнокръвно, да сме готови на съпричастност и жертва. Вярвам в способността на българина да се справя с най-тежкото, да съхранява българщината и да не спира да върви напред.

Стилян НАЙДЕНОВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.